МАНЕВА ОТНОВО В ЛОБИСТКА АКЦИЯ ЗА ЦИАНИДИТЕ
Заместник-министърът на околната среда и водите, Евдокия Манева проведе поредната си лобистка акция в подкрепа на цианидните технологии в България. Тя събра на среща по темата представители на синдикати, работодателски и браншови организации и игнорира гражданските организации, които бяха инициаторите на тази среща. Така Манева отново обслужи интересите на едни от най-големите замърсители на България, застрашаващи живота и здравето на стотици хиляди жители на Тракийската низина и Източните Родопи.
След гласуването на резолюция Р7_ТA(2010)0145 от Европейския парламент за забрана на цианидните технологии преди края на 2011 г., организациите, членуващи в коалицията „България без цианиди“ поискаха среща с министъра на околната среда и водите Нона Караджова и политическия секретар на кабинета В. Стратиев, за да дискутират бъдещите действия на правителството и МОСВ в светлината на тази резолюция. Изненадващо преписката се оказва при Евдокия Манева, която е известна като яростен лобист на тази технология още от времето, когато беше народен представител в 41-то Народно събрание.
Разследването на представителите на „България без цианиди“ показа, че от МОСВ са използвали различни комуникационни хватки, за да не може координаторът на коалицията да получи навреме поканата за срещата и да уведоми своите колеги за нея. Оказва се също, че в кабинетът на министъра няма никаква информация за подготвянето и провеждането на тази важна за българската икономика среща.
МОСВ продължава да не използва съвременните технологии като интернет, нито дори широко разпрстранените телефони за комуникация с хора и организации, които иначе гръмко нарича „партньори“. Не случайно и интернет-страницата на министерството е една от най-некомуникативните и сложни за навигация за външни лица. Това не е изненада, като се знаят дългогодишните опити на различните екипи на МОСВ (вкл. и по времето, когато г-жа Манева беше министър) да подменят автентичните граждански организации с казионно-номенклатурни и поддаващи се на нерагламентирано „убеждаване“ образувания.
В крайна сметка гражданските организации, които защитават чистотата на природата и екологосъобразния бизнес се оказаха за пореден път изолирани от дискусията за бъдещето на минната индустрия. Евдокия Манева за пореден път доказа, че служи на бизнес-интереси и безнаказано загърбва обществените интереси.
Припомняме, че на 15.04.2010 г. и петчленният състав на ВАС обяви, че положителното решение по ОВОС на цианидната технология за мина Челопеч, издадено от МОСВ, е незаконно.
понеделник, 31 май 2010 г.
сряда, 19 май 2010 г.
Организацията на Обединените Нации обяви 2010 г за международна година на биологичното разнообразие
Кликни заглавието за повече информация.
петък, 14 май 2010 г.
Изпълнителна Агенция по горите
Изпълнителна Агенция по горите
Държавно ловно стопаство „Борово“
До РДГ – гр. Пазарджик
изх. # 773/10.05.10г.
Във връзка с представения ни план за управление на вълка имаме следните писмени предложения и становище по материалите както следва:
предимства и недостатъци на обявяване на защитен период за вълците – смятаме, че при данните от последната таксация а страната 3560 броя вълци, не е оправдано въвеждането на ограничителен режим при отстрела им. В тази връзка предлагаме създаването на работна група по плана за управление на вълка, която да заседава минимум 1 път годишно, и при достигане на препоръчителните норми от 2 бр. Вълци на 100 000 ха. Ловна площ т.е. Около 150 бр. За страната, да обсъди прилагането на такъв режим. В състава на работната група задължително да присъстват представители на ловните стопанства.
Състоянието на запасите от вълци в момента влиянието им върху числеността на другите животни – както споменахме в коментара по т.1, вълчия запас за страната е прекалено голям. Не прави изключение и ДЛС „Борово“, с таксация 10-12 вълка за 2009г., и 10 за 2010г. При препоръчителна норма 1 бр. Тоест, запаса на вълка надхвърля повече от десетократно допустимия запас. Относно влиянието на популацията върху числеността на другите видове, е достатъчно да споменем средната дневна норма за хранене на вълка – 1 кг. Месо. За страната ежедневно се понасят загуби на дивеч от 2500 кг. При всички популации, респективно за ДЛС „Борово“ около 8000 кг. За 2009 и 2010 г. При средно тегло на бр. 40 кг., приблизителната цифра на загубите за стопаството е 200 животни за двете години, а общия брой на таксираните, без мечка и включително глухара е 711 бр. За 2009., и 805 т.е. 14% от таксираните запаси стават жертва на вълка. Показател на влиянието на вълците върху всички популации е таксирания малък брой на приплоди и едногодишни за десетгодишен период.
Относно възнаграждението за убит вълк – От годините, в които е започнало изплащането на възаграждение за убити вълци – 1954и следващи, то е приблизително еднакво – 100 лв. Имайки предвид, че заплатата на горски стражар при въвеждането на възнаграждението е била 50 лв., смятаме за уместно да предложим вжзнаграждението за убит вълк да бъде обвързано с минималната работна заплата в страната – поне 1.5 мин.раб.заплати а при нужда от корекции да се обсъжда от състава на работната група по плана за управление на вълка при ежегодните и заседания.Освен парично, предлагаме връщане и на материалното стимулиране за отстрел на вълк – 2мз стр.дървесина с право на продажба, по тарифни такси на корен.
Да се въведе обезщетение /от бюджета, или от фондове/за всеки вълк над допустимия запас за стопанисваните територии от страна на горски, ловни стопанства, ловни сдружения и други, стопанисващи дивеча.
Обезщетението да бъде в размер минимум на годишните загуби от вълците на база минимума като консумация на месо на вълк, както и по методика, разработена от участниците в плана за управление и актуализирана при ежегодните заседания на работната група по плана.
Всички разходи по извършвания мониторинг и събираните проби да бъдат поемани по възможност от външни фондове.
Да бъде дефинирано понятието „експерт“, в присъствието на когото да бъдат установявани щетите от вълците.Разходите за наемане на такива експерти да бъдат за сметка на МОСВ.
Да бъде прието като „биологично“по смисъла на Закона за биологичното разнообразие образованието при различните образователни степени от ЛТУ.
Да бъде дискутиран въпроса с местата за подхранване на вълците, т.нар. „стървилища“ като добри места за мониторинг на популацията.
Да бъдат предвидени средства за закупуване на оборудване /прибори за нощно виждане, упойващи пушки идр./ от страна на финансиращите плана за управление на вълка и предоставени на пряко заетите с дейността по мониторинг и управление на популациите – ловните стопанства и др. стопанисващи дивеча.
ДИРЕКТОР:
/инж. Й. Йорданов/
четвъртък, 13 май 2010 г.
СЕДМИ ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪЛКА
В момента отново за седми пореден път тече среща за изготвяне на план за упраявление на вълка и отново сме зациклили на същите неща, като в първата
Щети в животновъдството: проблеми с вълци скитащи кучета и хибридни вълци
Щети в животновъдството: проблеми с вълци скитащи кучета и хибридни вълци
Конфликтите между вълци и животновъди са основен ограничаващ фактор за разпространението на вида на територията на Европейските държави. Повечето страни ако не всичките, в които вида съществува съвместно с животновъдно стопанство са загрижени относно щетите върху животновъдството. Разрешаването на тези конфликти или поне намаляването им е от съществено значение за приемане на присъствието на вида. Известна степен на щети може да е приемлива независимо от предпазните мерки
Проблемът тогава е управлението на различнте страни на конфликта за да се постигне едновременно съхранениеи на вида и на стопанската дейност.
1. Щети от вълци:превантивност
Съжителството на вълка и животновъдството изисква определена степен на компромис и за двете страни: определени щети от страна на животновъдите ще трябва да бъдат приети, както и възможността от убиване на вълци. Компромисът ще бъде от едната страна или другата в зависимост от баланса между локалните икономически екологчни и консервационни интереси. Определено количество на загуби се оказва невъзможно да бъде избегнато в районите на вълчи популаци и би било приемливо с консервационна цел, но големи загуби трудно биха били толерирани.
В някои страни големината на стадата са в зависимост от новата икономическа ситуация. Например някои субсидии давани от Европейския съюз (без субсидии пастирите биха изчезнали от цели райони) зависят от големината на стадата, колкото повече овце има фермера, толкова е по-голяма субсидията. В някои райони това предизвиква появата на стада от хиляди животни и така става невъзможно да се осигури правилната охрана на стадата .
На Национално ниво, както и на интернационално, наличието на хищник трябва да бъде интегрирано със субсидиите които се получават.
Щетите могат да са значителни, когато няма ефективна предохранителна система.
Пастирите са развили различни техники за предпазване на стадата от хищници и по-специално от вълците. Тези начини все още съществуват в райони в които вълкка никога не е изчезвал, но знанията за таква начини бързо изчезват при липса на вълча популация.
Между начините за опазване на стадата най-ефективни изглежда са комбинацията от овчарски кучета и заграждения /овчарници/електрически огради.
В някои райони дори само овчарските кучета може да са достатъчни за опазване на стадата, но изисква специални породи кучета и те са ефективни със определени породи овце.
Такива породи са били селектирани през столетията съвместно със селекцията на овцете, така че да не пречат на овцете и в същото време да държат вълците и мечките далеч от стадата. Тези породи кучета са изкючително чувствителни и с лай предупреждават за всяко външно присъствие.
Програми за подпомагане и възстановяване на овчарските кучета трябва да съществуват, както и информационни кампании сред фермери.
Национална и Европейска мрежа за популяризиране на традиционните овчарски кучета и за обмяна на информация и възможности за придобиване на кутрета вече привикнали с овце и особенно за възстановяване на породите овчарски кучета в райони от които са изчезнали.
Изследователски програми са необходими за да се ползват по-ефективно кучетата пазачи на стада. Развитето на пилотни обучителни проекти за правилно използване на овчарските кучета пазачи в райони, където нови популации на вълци причиняват проблеми на фермерите.
Независимо, че овчарските кучета (подпомогнати от присъствието на пастири) са най-ефективния начин за предпазване на стадата от вълчи атаки, този начин не е най-подходящ за всички райони и за всички обекти на животновъдство
Ето защо използването на други начини на защита са силно подкрепяни и изследвания и експерименти за нови начини могат да са извънредно полезни.
2. Щети от вълци: компенсации
Една от най-съществените стъпки за намаляване на конфликта между животновъди и вълци е съществуването на система за компенсация на щетите причинени от вълци. Някои страни се противопоставят на компенсаторни системи, защото се страхуват, че компенсаторните системи биха създали зависимост. Съществено е също да се има впредвид, че някои животновъди не желаят да имат въобще убито животно. В такъв случай въпросът не е само финансов, но и емоционален. Ето защо превантивните мерки са основни. Независимо от това компенсаторно/застрахователни системи също са основни, особено, когато става дума за защитена вълча популация. Самата компенсация е напълно пасивна, когато е използвана само за възстановяване на щети след като са вече били нанесени, докато предпазните дейности са активни и са единствен начин за намаляване на загубите. Ето защо компенсациите, трябва да бъдат свързани с превантивни мерки.
a. Изключително трудно е да се установи дали едно животно е убто от вълци или от скитащи кучета, тъй като се причиняват много подобни щети, (даже не задължително от скитащи кучета, но и от избягали от собствениците си кучета макар и само за няколко дена или часа)
Да се опта да се различат щетите причинени от вълци с такива от скитащи куета се смята за загуба на време за различни висококвалифицирани специалисти по вълците Настоящите познания ни позволяват единствено да дадем ниво на вероятност на причинителите.
b. В райони , където вълците са защитени се оказва необходимо да се изплащат всякакви щети (включително и съмнителни). Да се отличи щета нанесена от вълци от щета нанесена от кучета е не само технически проблем, но също опитвайки да се индентифицира причинителя предизвиква много проблеми от човешко естество, тъх като пастирите основно вярват, че отговорни за щетите са вълци и никога кучета . Но е необходимо да се установи че смъртта на животното е причинена от канид, а не е умряло от друга причина, за да не се допуснат опити за измама.
c. Сумите плащани, като компенсации трябва да еднакви за щети нанесени от различни хищници обитаващи района, независимо, че различаването на хищника причинил щетите е изключително съществено(мечка, рис или вълк)
d. Компенсаторната система трябва да е свързана със системите за субсидии национални или Европейски.
e. Изплащането на компенсации трябва да е вързано с нивото на превантивни мерки взети за защита от собственника на животните.
Има различни начини за създаване на компенсаторна система, долупосочените са само няколко примера:
a. Система на компенсация чрез застраховане (включвайки промоции за превантивни мерки).
b. Да се изплащат компенсации за кратък период, докато не се предприемат необходимите превантивни мерки и да се спрат ако нищо не е направено от фермера за предпазване на стадата.
c. Да се платят субсидии на фермери във вълчи райони за да им се позволи да закупят добри превантивни системи.
d. Да се предоставят субсидии за всяко животно отгледано в район с вълци без да се изплащат никакви компенсации в случай на щети.
e. Да се изплати сума на фермера, ако има доказателство, че в района има успешно възпроизводство на вълци.
f. Да се изплащат пълни щети само в защитени територии.
Конфликтите между вълци и животновъди са основен ограничаващ фактор за разпространението на вида на територията на Европейските държави. Повечето страни ако не всичките, в които вида съществува съвместно с животновъдно стопанство са загрижени относно щетите върху животновъдството. Разрешаването на тези конфликти или поне намаляването им е от съществено значение за приемане на присъствието на вида. Известна степен на щети може да е приемлива независимо от предпазните мерки
Проблемът тогава е управлението на различнте страни на конфликта за да се постигне едновременно съхранениеи на вида и на стопанската дейност.
1. Щети от вълци:превантивност
Съжителството на вълка и животновъдството изисква определена степен на компромис и за двете страни: определени щети от страна на животновъдите ще трябва да бъдат приети, както и възможността от убиване на вълци. Компромисът ще бъде от едната страна или другата в зависимост от баланса между локалните икономически екологчни и консервационни интереси. Определено количество на загуби се оказва невъзможно да бъде избегнато в районите на вълчи популаци и би било приемливо с консервационна цел, но големи загуби трудно биха били толерирани.
В някои страни големината на стадата са в зависимост от новата икономическа ситуация. Например някои субсидии давани от Европейския съюз (без субсидии пастирите биха изчезнали от цели райони) зависят от големината на стадата, колкото повече овце има фермера, толкова е по-голяма субсидията. В някои райони това предизвиква появата на стада от хиляди животни и така става невъзможно да се осигури правилната охрана на стадата .
На Национално ниво, както и на интернационално, наличието на хищник трябва да бъде интегрирано със субсидиите които се получават.
Щетите могат да са значителни, когато няма ефективна предохранителна система.
Пастирите са развили различни техники за предпазване на стадата от хищници и по-специално от вълците. Тези начини все още съществуват в райони в които вълкка никога не е изчезвал, но знанията за таква начини бързо изчезват при липса на вълча популация.
Между начините за опазване на стадата най-ефективни изглежда са комбинацията от овчарски кучета и заграждения /овчарници/електрически огради.
В някои райони дори само овчарските кучета може да са достатъчни за опазване на стадата, но изисква специални породи кучета и те са ефективни със определени породи овце.
Такива породи са били селектирани през столетията съвместно със селекцията на овцете, така че да не пречат на овцете и в същото време да държат вълците и мечките далеч от стадата. Тези породи кучета са изкючително чувствителни и с лай предупреждават за всяко външно присъствие.
Програми за подпомагане и възстановяване на овчарските кучета трябва да съществуват, както и информационни кампании сред фермери.
Национална и Европейска мрежа за популяризиране на традиционните овчарски кучета и за обмяна на информация и възможности за придобиване на кутрета вече привикнали с овце и особенно за възстановяване на породите овчарски кучета в райони от които са изчезнали.
Изследователски програми са необходими за да се ползват по-ефективно кучетата пазачи на стада. Развитето на пилотни обучителни проекти за правилно използване на овчарските кучета пазачи в райони, където нови популации на вълци причиняват проблеми на фермерите.
Независимо, че овчарските кучета (подпомогнати от присъствието на пастири) са най-ефективния начин за предпазване на стадата от вълчи атаки, този начин не е най-подходящ за всички райони и за всички обекти на животновъдство
Ето защо използването на други начини на защита са силно подкрепяни и изследвания и експерименти за нови начини могат да са извънредно полезни.
2. Щети от вълци: компенсации
Една от най-съществените стъпки за намаляване на конфликта между животновъди и вълци е съществуването на система за компенсация на щетите причинени от вълци. Някои страни се противопоставят на компенсаторни системи, защото се страхуват, че компенсаторните системи биха създали зависимост. Съществено е също да се има впредвид, че някои животновъди не желаят да имат въобще убито животно. В такъв случай въпросът не е само финансов, но и емоционален. Ето защо превантивните мерки са основни. Независимо от това компенсаторно/застрахователни системи също са основни, особено, когато става дума за защитена вълча популация. Самата компенсация е напълно пасивна, когато е използвана само за възстановяване на щети след като са вече били нанесени, докато предпазните дейности са активни и са единствен начин за намаляване на загубите. Ето защо компенсациите, трябва да бъдат свързани с превантивни мерки.
a. Изключително трудно е да се установи дали едно животно е убто от вълци или от скитащи кучета, тъй като се причиняват много подобни щети, (даже не задължително от скитащи кучета, но и от избягали от собствениците си кучета макар и само за няколко дена или часа)
Да се опта да се различат щетите причинени от вълци с такива от скитащи куета се смята за загуба на време за различни висококвалифицирани специалисти по вълците Настоящите познания ни позволяват единствено да дадем ниво на вероятност на причинителите.
b. В райони , където вълците са защитени се оказва необходимо да се изплащат всякакви щети (включително и съмнителни). Да се отличи щета нанесена от вълци от щета нанесена от кучета е не само технически проблем, но също опитвайки да се индентифицира причинителя предизвиква много проблеми от човешко естество, тъх като пастирите основно вярват, че отговорни за щетите са вълци и никога кучета . Но е необходимо да се установи че смъртта на животното е причинена от канид, а не е умряло от друга причина, за да не се допуснат опити за измама.
c. Сумите плащани, като компенсации трябва да еднакви за щети нанесени от различни хищници обитаващи района, независимо, че различаването на хищника причинил щетите е изключително съществено(мечка, рис или вълк)
d. Компенсаторната система трябва да е свързана със системите за субсидии национални или Европейски.
e. Изплащането на компенсации трябва да е вързано с нивото на превантивни мерки взети за защита от собственника на животните.
Има различни начини за създаване на компенсаторна система, долупосочените са само няколко примера:
a. Система на компенсация чрез застраховане (включвайки промоции за превантивни мерки).
b. Да се изплащат компенсации за кратък период, докато не се предприемат необходимите превантивни мерки и да се спрат ако нищо не е направено от фермера за предпазване на стадата.
c. Да се платят субсидии на фермери във вълчи райони за да им се позволи да закупят добри превантивни системи.
d. Да се предоставят субсидии за всяко животно отгледано в район с вълци без да се изплащат никакви компенсации в случай на щети.
e. Да се изплати сума на фермера, ако има доказателство, че в района има успешно възпроизводство на вълци.
f. Да се изплащат пълни щети само в защитени територии.
Икономически изгоди от съществуването на вълка
Икономически изгоди от съществуването на вълка
За природозащитниците има три основни причини за опазване на вълчата популация или за подпомагане възстановяването на вълка в цяла Европа: етични, екологични и социологични.
Но всички тези доводи не са често споделяни от местните хора, живеещи в близост до природата. Отбелязвайки някой възможности за икономически изгоди, наличието на вълка, може да помогне за намирането на нови причини за приемане на вълка от местните общности.
Определено за да има ефективност икономическата изгода трябва да бъде за обществото като цяло, а не само за няколко местни жители.Представяйки предимствата би било изключително съществено да се представят възможните ползи от наличието на вълка
По-специално туризмът (еко-туризъм) би имал големи възможности за развитие и би могъл да увеличи заетоста на местното население в райони с наличие на вълци.
Но не трябва да забравяме, че възможностите за икономически облаги от туризма ще са възмжни само докато вълка е рядък и пазара може да бъде презадоволен бързо след възстановяване на вида в региони и страни от които е изчезнал.
Три примера ще дадем тук за да покажем възможностите, които дава образа на вълка за икономическо ползване, като в различни социално-екологични ситуации може да се ползват един или друг от тях или всичките
1. Турове с водачи
Целта е да се доведат туристи до район в който вълка се среща и да се даде възможност за контакт с вълчо присъствие и да се запознаят туристите с проблемите на вида. При такава дейност целия район ще се възползва от присъствието на туристите.
Една атрактивна програма трябва да включва различни възможности и дейности, като нощно или дневно наблюдение на животните, възможности за упражняване на спорт или риболов в района на вълците и др. Такива програми би следвало също да включват хората в събирането на информация и да се придружават от лекции с прожекции на филми или диапозитиви. Поради това, че възможностите за пряко наблюдение са редки, други дейности свързани с вълците трябва да се ползват(взимане на отпечатъци от следи, виене през нощта за предизвкване на отговор и други). Туристите трябва да могат да си вземат нещо от терена (например отливки от следи или склупторки и пластични отпечатъци направени от местните жители).
Успехът на туровете с водач би зависел от способностите на самите водачи сред природата. Поради тази причина би било добре за увеличаване на опита и знанията на водачите да се увеличат с познания по комуникация, организация и теренна техника, като звукозаписна например.
Подобни познания и умения могат да се придобият в специализирани учебни центрове за обучение на водачи за познавателен туризъм (такива вече съществуват в някои страни).
Туровете с водачи трябва да се развиват в сътрудничество със специалисти които могат да подпомогнат да се развият тези идеи.
2. Лого/етикет "ВЪЛК"
Лого ВЪЛК би могло да се създаде за да е лесно разпознаваемо от ползвателя или клиента (такива, каквито са за билологични продукти или органична храна). За да бъде по-ефективно, трябва да е признато от местните власти, а също националните власти и да бъде контролирано от институции.
Етикетът може да се разпространи и сред хотели и магазини участващи в процеса по съхранение на вълка в района. Би следвало да е обекчена продажбата на местна продукция с такъв етикет на туристи. За по-голяма ефективност логото/етикет трябва да се дава на цели села или райони Такъв етикет може да се ползва за да се прави популяризация на региона (както сент бернара е изпозван за някои райони на Швейцария).
3. Центрове за вълка
Центрове за вълка адаптирани към местните условия е необходимо да се създадат. Такива центрове ще предоставят информация за цялата дива природа на района заедно с информацията за вълка. Когато е възможно да има магазин за сувенири музейни сбирки изложби, а също и заграждения с уловени животни и други инфраструктури може да се добавят. Възможности за заетост трябва да се създават. Подкрепа от местната власт е есенциална за реализацята на подобни дейности.
Необходимо е да се предприеме цялостно проучване на възможностите за икономическо ползване на вълка.
Досега поради статута на вида, ловът на вълци е била основно единственната възможност за икономическа изгода, чрез ловен туризъм.
За природозащитниците има три основни причини за опазване на вълчата популация или за подпомагане възстановяването на вълка в цяла Европа: етични, екологични и социологични.
Но всички тези доводи не са често споделяни от местните хора, живеещи в близост до природата. Отбелязвайки някой възможности за икономически изгоди, наличието на вълка, може да помогне за намирането на нови причини за приемане на вълка от местните общности.
Определено за да има ефективност икономическата изгода трябва да бъде за обществото като цяло, а не само за няколко местни жители.Представяйки предимствата би било изключително съществено да се представят възможните ползи от наличието на вълка
По-специално туризмът (еко-туризъм) би имал големи възможности за развитие и би могъл да увеличи заетоста на местното население в райони с наличие на вълци.
Но не трябва да забравяме, че възможностите за икономически облаги от туризма ще са възмжни само докато вълка е рядък и пазара може да бъде презадоволен бързо след възстановяване на вида в региони и страни от които е изчезнал.
Три примера ще дадем тук за да покажем възможностите, които дава образа на вълка за икономическо ползване, като в различни социално-екологични ситуации може да се ползват един или друг от тях или всичките
1. Турове с водачи
Целта е да се доведат туристи до район в който вълка се среща и да се даде възможност за контакт с вълчо присъствие и да се запознаят туристите с проблемите на вида. При такава дейност целия район ще се възползва от присъствието на туристите.
Една атрактивна програма трябва да включва различни възможности и дейности, като нощно или дневно наблюдение на животните, възможности за упражняване на спорт или риболов в района на вълците и др. Такива програми би следвало също да включват хората в събирането на информация и да се придружават от лекции с прожекции на филми или диапозитиви. Поради това, че възможностите за пряко наблюдение са редки, други дейности свързани с вълците трябва да се ползват(взимане на отпечатъци от следи, виене през нощта за предизвкване на отговор и други). Туристите трябва да могат да си вземат нещо от терена (например отливки от следи или склупторки и пластични отпечатъци направени от местните жители).
Успехът на туровете с водач би зависел от способностите на самите водачи сред природата. Поради тази причина би било добре за увеличаване на опита и знанията на водачите да се увеличат с познания по комуникация, организация и теренна техника, като звукозаписна например.
Подобни познания и умения могат да се придобият в специализирани учебни центрове за обучение на водачи за познавателен туризъм (такива вече съществуват в някои страни).
Туровете с водачи трябва да се развиват в сътрудничество със специалисти които могат да подпомогнат да се развият тези идеи.
2. Лого/етикет "ВЪЛК"
Лого ВЪЛК би могло да се създаде за да е лесно разпознаваемо от ползвателя или клиента (такива, каквито са за билологични продукти или органична храна). За да бъде по-ефективно, трябва да е признато от местните власти, а също националните власти и да бъде контролирано от институции.
Етикетът може да се разпространи и сред хотели и магазини участващи в процеса по съхранение на вълка в района. Би следвало да е обекчена продажбата на местна продукция с такъв етикет на туристи. За по-голяма ефективност логото/етикет трябва да се дава на цели села или райони Такъв етикет може да се ползва за да се прави популяризация на региона (както сент бернара е изпозван за някои райони на Швейцария).
3. Центрове за вълка
Центрове за вълка адаптирани към местните условия е необходимо да се създадат. Такива центрове ще предоставят информация за цялата дива природа на района заедно с информацията за вълка. Когато е възможно да има магазин за сувенири музейни сбирки изложби, а също и заграждения с уловени животни и други инфраструктури може да се добавят. Възможности за заетост трябва да се създават. Подкрепа от местната власт е есенциална за реализацята на подобни дейности.
Необходимо е да се предприеме цялостно проучване на възможностите за икономическо ползване на вълка.
Досега поради статута на вида, ловът на вълци е била основно единственната възможност за икономическа изгода, чрез ловен туризъм.
понеделник, 10 май 2010 г.
ЕП иска пълна забрана за използването на цианид в минните технологии
Депутатите настояват Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., с цел опазване на водните ресурси и биологичното разнообразие.Според тях компаниите, работещи с отпадъци от добивната промишленост, трябва да бъдат задължени да имат застраховка за обезщетение за нанесени вреди в случай на авария или неизправност, а минните проекти, които използват цианидни технологии, не трябва да бъдат подкрепяни.
В приетата на 5 май резолюция депутатите подчертават, че въвеждането на пълна забрана върху използването на цианидни технологии е "единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело". Те насърчават разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно безцианидни - алтернативи за минното дело.
По-нататък членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки "да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави". Комисията трябва да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в мините, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм.
Приетият текст призовава също така Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, "така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност".
Резолюцията беше приета с 488 гласа "за", 48 "против" и 57 "въздържали се".
В приетата на 5 май резолюция депутатите подчертават, че въвеждането на пълна забрана върху използването на цианидни технологии е "единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело". Те насърчават разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно безцианидни - алтернативи за минното дело.
По-нататък членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки "да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави". Комисията трябва да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в мините, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм.
Приетият текст призовава също така Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, "така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност".
Резолюцията беше приета с 488 гласа "за", 48 "против" и 57 "въздържали се".
сряда, 5 май 2010 г.
Резолюция на Европейския парламент относно обща забрана за използване на цианид
Резолюция на Европейския парламент относно обща забрана за използване на цианид в минните технологии на територията на Европейския съюз
Европейският парламент,
– като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид принципа на предпазните мерки, посочен в Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието и в Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.,
– като взе предвид свързаните с околната среда цели на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите),
– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, която предвижда използването на цианид в минната промишленост, като същевременно установява максимално позволено равнище на цианид,
– като взе предвид Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО (Севезо II) на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, в която се казва, че „[…] определени дейности, свързани със съхраняването и обработването в минната промишленост, […] могат да предизвикат много сериозни последствия”,
– като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност, по силата на която държавите-членки могат да разрешат на операторите да не поемат разходите за екологичните щети, ако бъде доказано, че са изпълнени определени условия,
– като взе предвид 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство относно приоритетите по отношение на политиката в областта на водите и биологичното многообразие,
– като взе предвид предприетите от Чешката република мерки за обща забрана на цианидни технологии чрез изменение на Закона за минното дело № 44/1988 през 2000 г., изменението на унгарския закон за минното дело № 48/1993 през 2009 г. за забрана на основаните на цианид технологии в минната промишленост на територията на Унгария, както и германския декрет от 2002 г. за забрана на цианидното излужване,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ООН обяви 2010 г. за международна година на биологичното разнообразие, като отправи призив към целия свят за предприемане на действия за съхраняване на многообразието на живота на земята,
Б. като има предвид, че цианидът е силно отровно химическо вещество, използвано в златодобивната промишленост, което се окачествява като основен замърсител съгласно приложение VIII към Рамковата директива за водите и което може да оказва катастрофално и необратимо въздействие върху околната среда и здравето на човека, а по този начин и върху биологичното разнообразие,
В. като има предвид, че в своята обща позиция относно устойчивото минно дело, оповестена по време на 14-та им среща на 25 май 2007 г. в Прага (Чешка република), министрите на околната среда на държавите от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словакия) изразиха загриженост относно използването и разработването на опасни технологии в минното дело на редица места в региона и относно свързаните с това значителни рискове за околната среда с потенциални трансгранични последици,
Г. като има предвид, че в рамките на Софийската конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав страните постигнаха съгласие, че наред със статута си на приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите, цианидът може да бъде окачествен и като съответно опасно вещество,
Д. като има предвид, че през последните 25 години в световен мащаб са били предизвикани повече от 30 значителни аварии с разлив на цианид, най-тежкият от които беше преди 10 години, когато от резервоара на мина за добив на злато в речната система Тиса-Дунав се изляха над 100 000 кубически метра вода, замърсена с цианид, и предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на Централна Европа по онова време, и като има предвид, че не съществуват реални гаранции, че подобни аварии няма да се случат отново, особено като се вземе предвид нарастващия брой случаи на екстремни метеорологични условия, наред с другото на проливните валежи, както е прогнозирано в четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
Е. като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС все още разглеждат възможността за нови проекти за едромащабни открити мини за добив на злато с използване на цианидни технологии в гъсто населени райони, проекти, които пораждат нови потенциални заплахи за човешкото здраве и околната среда,
Ж. като има предвид, че по силата на Рамковата директива за водите държавите-членки са задължени да постигат и съхраняват „доброто състояние” на водните ресурси, както и да предотвратяват тяхното замърсяване с опасни вещества; като има предвид обаче, че доброто състояние би могло да зависи също от качеството на водата в речен басейн, който се намира в съседни държави, които използват цианидни технологии в минното дело,
З. като има предвид трансграничните последици от авариите с цианид, особено по отношение на замърсяването на големи речни басейни и подпочвените води, подчертава необходимостта от подход на равнището на ЕС към сериозната екологична заплаха, породена от използването на цианид в минното дело,
И. като има предвид, че и досега липсват правила за надзор и подходящи финансови гаранции, както и че прилагането на съществуващото законодателство за минното дело с използване на цианид зависи също от уменията на изпълнителните органи във всяка държава-членка, възникването на авария вследствие на човешка небрежност е само въпрос на време,
Й. като има предвид, че директивата относно отпадъците от рудодобив не се прилага изцяло в някои държави-членки,
К. като има предвид, че минното дело с използване на цианид създава малко на брой работни места, при това само за период от 8-16 години, а същевременно носи риск от причиняване на огромни трансгранични екологични щети, разходите за които обикновено не се поемат от носещите отговорността дружества, които обикновено изчезват или изпадат в несъстоятелност, а от държавата, т.е. от данъкоплатците,
Л. като има предвид, че извършващите дейност дружества не разполагат с дългосрочни застраховки, които биха покрили разходите, направени в случай на възникване на бъдеща авария или неизправност,
М. като има предвиди, че за добиването на два грама злато е необходим един тон ниско обогатена руда и че това се съпровожда от огромно количество минни отпадъци по обектите, а в крайна сметка между 25 и 50 процента от златото остава в отпадъците; като има предвид, в допълнение към това, че едромащабните минни проекти с използване на цианид използват ежегодно няколко хиляди тона натриев цианид, чийто превоз и съхранение сами по себе си могат да причинят катастрофални последици в случай на авария,
Н. като има предвид, че действително съществуват алтернативи на минното дело с използване на цианид, които биха могли да заменят основаните на цианид технологии,
О. като има предвид, че в цяла Европа се организират силни обществени протести срещу текущи проекти в областта на минното дело с използване на цианид, в които участват не само отделни граждани, местни общности и НПО, но и държавни организации, правителства и политици,
1. счита, че спазването на целите на ЕС в рамките на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро химическо състояние на водните ресурси и да се опазят водните ресурси и биологичното разнообразие, може да се постигне единствено чрез налагане на забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело;
2. призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., тъй като това е единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело, и същевременно да извърши обикновена оценка на въздействието;
3. отбелязва съществуването на съответни инициативи в системите на ЕС и ООН и решително насърчава разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно свободни от цианид - алтернативи за минното дело;
4. призовава Комисията и държавите-членки да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави;
5. призовава Комисията да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в минното дело, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм;
6. призовава Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
Европейският парламент,
– като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид принципа на предпазните мерки, посочен в Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието и в Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.,
– като взе предвид свързаните с околната среда цели на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите),
– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, която предвижда използването на цианид в минната промишленост, като същевременно установява максимално позволено равнище на цианид,
– като взе предвид Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО (Севезо II) на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, в която се казва, че „[…] определени дейности, свързани със съхраняването и обработването в минната промишленост, […] могат да предизвикат много сериозни последствия”,
– като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност, по силата на която държавите-членки могат да разрешат на операторите да не поемат разходите за екологичните щети, ако бъде доказано, че са изпълнени определени условия,
– като взе предвид 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство относно приоритетите по отношение на политиката в областта на водите и биологичното многообразие,
– като взе предвид предприетите от Чешката република мерки за обща забрана на цианидни технологии чрез изменение на Закона за минното дело № 44/1988 през 2000 г., изменението на унгарския закон за минното дело № 48/1993 през 2009 г. за забрана на основаните на цианид технологии в минната промишленост на територията на Унгария, както и германския декрет от 2002 г. за забрана на цианидното излужване,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ООН обяви 2010 г. за международна година на биологичното разнообразие, като отправи призив към целия свят за предприемане на действия за съхраняване на многообразието на живота на земята,
Б. като има предвид, че цианидът е силно отровно химическо вещество, използвано в златодобивната промишленост, което се окачествява като основен замърсител съгласно приложение VIII към Рамковата директива за водите и което може да оказва катастрофално и необратимо въздействие върху околната среда и здравето на човека, а по този начин и върху биологичното разнообразие,
В. като има предвид, че в своята обща позиция относно устойчивото минно дело, оповестена по време на 14-та им среща на 25 май 2007 г. в Прага (Чешка република), министрите на околната среда на държавите от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словакия) изразиха загриженост относно използването и разработването на опасни технологии в минното дело на редица места в региона и относно свързаните с това значителни рискове за околната среда с потенциални трансгранични последици,
Г. като има предвид, че в рамките на Софийската конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав страните постигнаха съгласие, че наред със статута си на приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите, цианидът може да бъде окачествен и като съответно опасно вещество,
Д. като има предвид, че през последните 25 години в световен мащаб са били предизвикани повече от 30 значителни аварии с разлив на цианид, най-тежкият от които беше преди 10 години, когато от резервоара на мина за добив на злато в речната система Тиса-Дунав се изляха над 100 000 кубически метра вода, замърсена с цианид, и предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на Централна Европа по онова време, и като има предвид, че не съществуват реални гаранции, че подобни аварии няма да се случат отново, особено като се вземе предвид нарастващия брой случаи на екстремни метеорологични условия, наред с другото на проливните валежи, както е прогнозирано в четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
Е. като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС все още разглеждат възможността за нови проекти за едромащабни открити мини за добив на злато с използване на цианидни технологии в гъсто населени райони, проекти, които пораждат нови потенциални заплахи за човешкото здраве и околната среда,
Ж. като има предвид, че по силата на Рамковата директива за водите държавите-членки са задължени да постигат и съхраняват „доброто състояние” на водните ресурси, както и да предотвратяват тяхното замърсяване с опасни вещества; като има предвид обаче, че доброто състояние би могло да зависи също от качеството на водата в речен басейн, който се намира в съседни държави, които използват цианидни технологии в минното дело,
З. като има предвид трансграничните последици от авариите с цианид, особено по отношение на замърсяването на големи речни басейни и подпочвените води, подчертава необходимостта от подход на равнището на ЕС към сериозната екологична заплаха, породена от използването на цианид в минното дело,
И. като има предвид, че и досега липсват правила за надзор и подходящи финансови гаранции, както и че прилагането на съществуващото законодателство за минното дело с използване на цианид зависи също от уменията на изпълнителните органи във всяка държава-членка, възникването на авария вследствие на човешка небрежност е само въпрос на време,
Й. като има предвид, че директивата относно отпадъците от рудодобив не се прилага изцяло в някои държави-членки,
К. като има предвид, че минното дело с използване на цианид създава малко на брой работни места, при това само за период от 8-16 години, а същевременно носи риск от причиняване на огромни трансгранични екологични щети, разходите за които обикновено не се поемат от носещите отговорността дружества, които обикновено изчезват или изпадат в несъстоятелност, а от държавата, т.е. от данъкоплатците,
Л. като има предвид, че извършващите дейност дружества не разполагат с дългосрочни застраховки, които биха покрили разходите, направени в случай на възникване на бъдеща авария или неизправност,
М. като има предвиди, че за добиването на два грама злато е необходим един тон ниско обогатена руда и че това се съпровожда от огромно количество минни отпадъци по обектите, а в крайна сметка между 25 и 50 процента от златото остава в отпадъците; като има предвид, в допълнение към това, че едромащабните минни проекти с използване на цианид използват ежегодно няколко хиляди тона натриев цианид, чийто превоз и съхранение сами по себе си могат да причинят катастрофални последици в случай на авария,
Н. като има предвид, че действително съществуват алтернативи на минното дело с използване на цианид, които биха могли да заменят основаните на цианид технологии,
О. като има предвид, че в цяла Европа се организират силни обществени протести срещу текущи проекти в областта на минното дело с използване на цианид, в които участват не само отделни граждани, местни общности и НПО, но и държавни организации, правителства и политици,
1. счита, че спазването на целите на ЕС в рамките на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро химическо състояние на водните ресурси и да се опазят водните ресурси и биологичното разнообразие, може да се постигне единствено чрез налагане на забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело;
2. призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., тъй като това е единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело, и същевременно да извърши обикновена оценка на въздействието;
3. отбелязва съществуването на съответни инициативи в системите на ЕС и ООН и решително насърчава разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно свободни от цианид - алтернативи за минното дело;
4. призовава Комисията и държавите-членки да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави;
5. призовава Комисията да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в минното дело, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм;
6. призовава Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
Европейският Парламент току що прие резолюция за забрана на цианидното излужване
ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ
На Коалиция „България без цианиди”
Днес, 5-ти май, на редовно заседание на европейския парламент бе подложена на гласуване Проекто-резолюция B7 0238/2010 за забрана на използването на цианиди в минната индустрия внесена от Европейска народна партия и подкрепена от парламентарните фракции на Алианса на социалистите и демократите, Алианса на демократите и либералите, Групата на Зелените, Групата на европейската обединена левица и независими депутати.
Тя призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в ЕС преди края на 2011 г. като единственият сигурен начин за защита на нашите водни ресурси и екосистеми от цианидно замърсяване от минното дело.
Проекто-резолюцията бе ПРИЕТА като гласуването приключи със 488 гласа ЗА и 48 гласа ПРОТИВ.
При гласуване в българското Народно събрание на 07.11.2008 г. по предложение на г-жа Мария Капон за забрана на използването на технологии с цианиди за извличане на злато бе отхвърлено с минимална разлика от 8 гласа при 53-против, 43 – за и 67 въздържали се.
Тези две гласувания на най-високо ниво, заедно с националните забрани в Чехия и Унгария, показват ясно общественото отхвърляне на тази неоправдано рискова технология и потвърждават правотата на каузата която защитава Коалиция „България без цианиди”.
Крайно време е Министерство на околната среда да преоцени твърдата си политика в защита на тези технологии и да стане проводник на обществените нагласи, изисквайки от златодобивните компании проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.
На Коалиция „България без цианиди”
Днес, 5-ти май, на редовно заседание на европейския парламент бе подложена на гласуване Проекто-резолюция B7 0238/2010 за забрана на използването на цианиди в минната индустрия внесена от Европейска народна партия и подкрепена от парламентарните фракции на Алианса на социалистите и демократите, Алианса на демократите и либералите, Групата на Зелените, Групата на европейската обединена левица и независими депутати.
Тя призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в ЕС преди края на 2011 г. като единственият сигурен начин за защита на нашите водни ресурси и екосистеми от цианидно замърсяване от минното дело.
Проекто-резолюцията бе ПРИЕТА като гласуването приключи със 488 гласа ЗА и 48 гласа ПРОТИВ.
При гласуване в българското Народно събрание на 07.11.2008 г. по предложение на г-жа Мария Капон за забрана на използването на технологии с цианиди за извличане на злато бе отхвърлено с минимална разлика от 8 гласа при 53-против, 43 – за и 67 въздържали се.
Тези две гласувания на най-високо ниво, заедно с националните забрани в Чехия и Унгария, показват ясно общественото отхвърляне на тази неоправдано рискова технология и потвърждават правотата на каузата която защитава Коалиция „България без цианиди”.
Крайно време е Министерство на околната среда да преоцени твърдата си политика в защита на тези технологии и да стане проводник на обществените нагласи, изисквайки от златодобивните компании проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.
Гласуване в ЕП днес 13 - 15 h.
72 deadline - Предложения за резолюция - Забрана за използването на цианид в минните технологии -[2010/2593(RSP)]
B7-0238/2010, B7-0239/2010, B7-0240/2010, B7-0241/2010
Разисквания : Cряда, 21 април 2010
B7-0238/2010, B7-0239/2010, B7-0240/2010, B7-0241/2010
Разисквания : Cряда, 21 април 2010
Движението за защита на околната среда се превърна в политическа сила
"През последните десет години Движението за защита на околната среда се превърна в политическа сила, с която трябва да се съобразяваме."
вторник, 4 май 2010 г.
Внасят в Министерски съвет 40 хиляди подписа в защита на Природен парк Витоша
София, 4 май 2010 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” ще внесе в Министерски съвет петиции с близо 40 000 подписа в защита на Природен парк Витоша на 5 май (сряда) от 9 часа.
Подписалите се настояват Министерство на околната среда и водите, агенцията по горите и Столична община да спрат незабавно процедурата по проектиране на ски зона в Природен парк Витоша.
Петицията е адресирана и до председателя на Народното събрание, главния прокурор, кмета на Столична община, министъра на околната среда и водите и ръководителя на агенцията по горите.
В подписката се припомня, че е започнало изготвянето на подробен устройствен проект на нова ски зона на Витоша. Това няма как да се направи законно. Разпоредбите забраняват изграждането на нови писти и лифтове. Могат само да се ремонтират и сменят старите без промяна на капацитета и трасетата, се казва още в петицията. Планираната ски зона на Витоша ще доведе до изсичането на над 33 хиляди дървета на площ от 400 декара, както и до урбанизирането на 600 декара ливади и пасища.
В подписката се иска да се наложат наказания на Регионална инспекция по околна среда и водите – София, Държавно горско стопанство – София, Столична община - район Витоша, които са допуснали тежка строителна техника на фирмата „Витоша ски” АД да унищожи каменни реки и тревна растителност в района на Алеко в Природен парк Витоша през есента на 2008 г. Всичко това е извършено в нарушение на 4 закона – за защитените територии, за устройство на територията, за горите и за биоразнообразието, както и на Плана за управление на Природен парк Витоша, одобрен за срок от 10 години от Министерски съвет.
Нарушено е също и европейското природозащитно законодателство – директивите за дивите птици и за местообитанията – тъй като Витоша е определена като Натура 2000 зона за птиците и за местообитанията.
„Витоша ски” АД притежава лифтовете и ски съоръженията на Алеко, но не и пистите и земята под съоръженията, които са държавен горски фонд, припомнят природозащитниците.
В Министерски съвет ще бъдат внесени две подписки – от „За да остане природа в България” и от „Зелените”.
Подписалите се настояват Министерство на околната среда и водите, агенцията по горите и Столична община да спрат незабавно процедурата по проектиране на ски зона в Природен парк Витоша.
Петицията е адресирана и до председателя на Народното събрание, главния прокурор, кмета на Столична община, министъра на околната среда и водите и ръководителя на агенцията по горите.
В подписката се припомня, че е започнало изготвянето на подробен устройствен проект на нова ски зона на Витоша. Това няма как да се направи законно. Разпоредбите забраняват изграждането на нови писти и лифтове. Могат само да се ремонтират и сменят старите без промяна на капацитета и трасетата, се казва още в петицията. Планираната ски зона на Витоша ще доведе до изсичането на над 33 хиляди дървета на площ от 400 декара, както и до урбанизирането на 600 декара ливади и пасища.
В подписката се иска да се наложат наказания на Регионална инспекция по околна среда и водите – София, Държавно горско стопанство – София, Столична община - район Витоша, които са допуснали тежка строителна техника на фирмата „Витоша ски” АД да унищожи каменни реки и тревна растителност в района на Алеко в Природен парк Витоша през есента на 2008 г. Всичко това е извършено в нарушение на 4 закона – за защитените територии, за устройство на територията, за горите и за биоразнообразието, както и на Плана за управление на Природен парк Витоша, одобрен за срок от 10 години от Министерски съвет.
Нарушено е също и европейското природозащитно законодателство – директивите за дивите птици и за местообитанията – тъй като Витоша е определена като Натура 2000 зона за птиците и за местообитанията.
„Витоша ски” АД притежава лифтовете и ски съоръженията на Алеко, но не и пистите и земята под съоръженията, които са държавен горски фонд, припомнят природозащитниците.
В Министерски съвет ще бъдат внесени две подписки – от „За да остане природа в България” и от „Зелените”.
неделя, 2 май 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)