Щети в животновъдството: проблеми с вълци скитащи кучета и хибридни вълци

Щети в животновъдството: проблеми с вълци скитащи кучета и хибридни вълци

Конфликтите между вълци и животновъди са основен ограничаващ фактор за разпространението на вида на територията на Европейските държави. Повечето страни ако не всичките, в които вида съществува съвместно с животновъдно стопанство са загрижени относно щетите върху животновъдството. Разрешаването на тези конфликти или поне намаляването им е от съществено значение за приемане на присъствието на вида. Известна степен на щети може да е приемлива независимо от предпазните мерки
Проблемът тогава е управлението на различнте страни на конфликта за да се постигне едновременно съхранениеи на вида и на стопанската дейност.

1. Щети от вълци:превантивност
Съжителството на вълка и животновъдството изисква определена степен на компромис и за двете страни: определени щети от страна на животновъдите ще трябва да бъдат приети, както и възможността от убиване на вълци. Компромисът ще бъде от едната страна или другата в зависимост от баланса между локалните икономически екологчни и консервационни интереси. Определено количество на загуби се оказва невъзможно да бъде избегнато в районите на вълчи популаци и би било приемливо с консервационна цел, но големи загуби трудно биха били толерирани.
В някои страни големината на стадата са в зависимост от новата икономическа ситуация. Например някои субсидии давани от Европейския съюз (без субсидии пастирите биха изчезнали от цели райони) зависят от големината на стадата, колкото повече овце има фермера, толкова е по-голяма субсидията. В някои райони това предизвиква появата на стада от хиляди животни и така става невъзможно да се осигури правилната охрана на стадата .
На Национално ниво, както и на интернационално, наличието на хищник трябва да бъде интегрирано със субсидиите които се получават.
Щетите могат да са значителни, когато няма ефективна предохранителна система.
Пастирите са развили различни техники за предпазване на стадата от хищници и по-специално от вълците. Тези начини все още съществуват в райони в които вълкка никога не е изчезвал, но знанията за таква начини бързо изчезват при липса на вълча популация.
Между начините за опазване на стадата най-ефективни изглежда са комбинацията от овчарски кучета и заграждения /овчарници/електрически огради.
В някои райони дори само овчарските кучета може да са достатъчни за опазване на стадата, но изисква специални породи кучета и те са ефективни със определени породи овце.
Такива породи са били селектирани през столетията съвместно със селекцията на овцете, така че да не пречат на овцете и в същото време да държат вълците и мечките далеч от стадата. Тези породи кучета са изкючително чувствителни и с лай предупреждават за всяко външно присъствие.
Програми за подпомагане и възстановяване на овчарските кучета трябва да съществуват, както и информационни кампании сред фермери.
Национална и Европейска мрежа за популяризиране на традиционните овчарски кучета и за обмяна на информация и възможности за придобиване на кутрета вече привикнали с овце и особенно за възстановяване на породите овчарски кучета в райони от които са изчезнали.
Изследователски програми са необходими за да се ползват по-ефективно кучетата пазачи на стада. Развитето на пилотни обучителни проекти за правилно използване на овчарските кучета пазачи в райони, където нови популации на вълци причиняват проблеми на фермерите.
Независимо, че овчарските кучета (подпомогнати от присъствието на пастири) са най-ефективния начин за предпазване на стадата от вълчи атаки, този начин не е най-подходящ за всички райони и за всички обекти на животновъдство
Ето защо използването на други начини на защита са силно подкрепяни и изследвания и експерименти за нови начини могат да са извънредно полезни.

2. Щети от вълци: компенсации
Една от най-съществените стъпки за намаляване на конфликта между животновъди и вълци е съществуването на система за компенсация на щетите причинени от вълци. Някои страни се противопоставят на компенсаторни системи, защото се страхуват, че компенсаторните системи биха създали зависимост. Съществено е също да се има впредвид, че някои животновъди не желаят да имат въобще убито животно. В такъв случай въпросът не е само финансов, но и емоционален. Ето защо превантивните мерки са основни. Независимо от това компенсаторно/застрахователни системи също са основни, особено, когато става дума за защитена вълча популация. Самата компенсация е напълно пасивна, когато е използвана само за възстановяване на щети след като са вече били нанесени, докато предпазните дейности са активни и са единствен начин за намаляване на загубите. Ето защо компенсациите, трябва да бъдат свързани с превантивни мерки.
a. Изключително трудно е да се установи дали едно животно е убто от вълци или от скитащи кучета, тъй като се причиняват много подобни щети, (даже не задължително от скитащи кучета, но и от избягали от собствениците си кучета макар и само за няколко дена или часа)
Да се опта да се различат щетите причинени от вълци с такива от скитащи куета се смята за загуба на време за различни висококвалифицирани специалисти по вълците Настоящите познания ни позволяват единствено да дадем ниво на вероятност на причинителите.
b. В райони , където вълците са защитени се оказва необходимо да се изплащат всякакви щети (включително и съмнителни). Да се отличи щета нанесена от вълци от щета нанесена от кучета е не само технически проблем, но също опитвайки да се индентифицира причинителя предизвиква много проблеми от човешко естество, тъх като пастирите основно вярват, че отговорни за щетите са вълци и никога кучета . Но е необходимо да се установи че смъртта на животното е причинена от канид, а не е умряло от друга причина, за да не се допуснат опити за измама.
c. Сумите плащани, като компенсации трябва да еднакви за щети нанесени от различни хищници обитаващи района, независимо, че различаването на хищника причинил щетите е изключително съществено(мечка, рис или вълк)
d. Компенсаторната система трябва да е свързана със системите за субсидии национални или Европейски.
e. Изплащането на компенсации трябва да е вързано с нивото на превантивни мерки взети за защита от собственника на животните.
Има различни начини за създаване на компенсаторна система, долупосочените са само няколко примера:
a. Система на компенсация чрез застраховане (включвайки промоции за превантивни мерки).
b. Да се изплащат компенсации за кратък период, докато не се предприемат необходимите превантивни мерки и да се спрат ако нищо не е направено от фермера за предпазване на стадата.
c. Да се платят субсидии на фермери във вълчи райони за да им се позволи да закупят добри превантивни системи.
d. Да се предоставят субсидии за всяко животно отгледано в район с вълци без да се изплащат никакви компенсации в случай на щети.
e. Да се изплати сума на фермера, ако има доказателство, че в района има успешно възпроизводство на вълци.
f. Да се изплащат пълни щети само в защитени територии.