вторник, 29 декември 2009 г.

Ваня Лефтерова Григорова - познавате ли го това лице?


Кликнете на заглавието, за да видите от къде Министерство на околната среда и водите избра новия Изпълнителен Директор на Изпълнителната Агенция по Околна Среда.
Не е задължително да сте в този списък, ако кандидатствате за Изпълнителен Директор - но помага.
Ваня Григорова,
след натрупване на цяла година стаж,
като Изпълнителен Директор на Минно-Геоложката камара,
се върна под крилото на Манева.
Явно е понамазала с грес лагерите на оста Замърсители-Разрешители
и сега отиде да посмаже и
лагерите за спускане на завесата над информацията по контрола.
Всъщност Ваня Григорова, като една трудолюбива пчеличка,
укрепва връзките между Неправителственния и Правителственния Сектор.

неделя, 13 декември 2009 г.

Прозрачност "ЗА" системата или прозрачност "НА" системата

Швеция е страна с най-ниска корупция и най-стриктно съблюдаване на закони и права на гражданите съвсем неслучайно. Това е така, защото Швеция е страна с най-голяма прозрачност по отношение на всички власти.

Как е направено това ?
1. В конституционен закон е постановен "Принцип на публичността", според който всяка информация в разположение на власти, която не е изрично обявена за тайна по силата на изричен закон, е безусловно и без каквито и да са формалности и пречки незабавно достъпна за всеки.
2. В обикновен закон е постановено, че всеки служител, който има достъп до публична информация в службата си, при първо поискване (устно или писмено), без легитимиране и без каквито и да са обяснения от искащия гражданин, незабавно, в същия момент, трябва да му предостави заверено копие от тази информация.
3. Ако в желаната информация (например писмен документ) има неща, които по силата на закона (например лични данни на гражданин), е обявена за тайна, само тази част от информацията се прави недостъпна (заличава се), а всичката останала публична част от информацията (исканият писмен документ със заличени в него лични данни на гражданин), незабавно се предоставя на искащия информацията.
4. За отказ или забавяне за незабавно предоставяне на публична информация отговаря пред наказателния закон за престъпление и за обезщетение не институцията, а лично този служител, от когото тя е поискана и който е отказал или забавил предоставянето й.

Как става практически искането и предоставянето на публична информация в Швеция ?

Гражданинът влиза в канцеларията на съответната държавна власт, отбелязва си името от ревера на някой служител в нея и му казва:
"Добър ден, г-жо/г-не Х."
"Добър ден."
"Желая да получа препис от протокола от заседанието на общинския съвет от онзи ден и от фактурите за закупуване на тоалетна хартия и автомобили от общината за последните три месеци."
"Добре, почакайте докато ги изкопирам."
"Заповядайте, ето Ви желаните от Вас копия."
"Благодаря."
"Моля."
"Довиждане."
"Довиждане."

Нито една думичка в повече не е необходима !

С други думи, със закони е направено така, че всеки гражданин да може да иска публична информация по най-лесния начин и всички и всеки служител в държавна власт да няма как и къде да шава, ако не иска да бъде лично осъден за престъпление, да си загуби службата и да бъде осъден и за обезщетение от засегнат гражданин, ако откаже или забави достъп на гражданин до публична информация.

И това работи безотказно от памтивека !


Как е направена "прозрачността" в България ?

1. Гражданинът трябва да се легитимира.
2. Гражданинът трябва да подава писмена молба.
3. Обикновените служители в държавни власти, които имат достъп до желаната обществена информация, не са задължени сами, без никакви одобрения от когото и да е, да я предоставят на искащия я гражданин.
4. За предоставяне на обществена информация, обявена от закона за общодостъпна, въпреки това се изисква всеки път формално разрешение под формата на произнасяне на началство в съответната държавна служба по подадена молба на гражданин.
5. Законът не изисква незабавано предоставяне на исканата обществена информация в момента на поискването й от гражданин, а дава безкраен срок от седмици или месеци за отговор, през което време смисълът за получаването на информация от гражданина може вече да е изчезнал или през което време информацията у съответната държавна служба може да бъде умишлено прехвърлена в друга държавна служба, променена, подменена, унищожена или укрита.
6. Отказалият или забавилият достъп до обществена информация служител не носи лична наказателна и гражданска отговорност за действията и бездействията си.

Законът за достъп до обществена информация в България е направен по Андрешковски тертип да включва в себе си именно непреодолими пречки за получаване от гражданите на достъп до обществена информация.

вторник, 8 декември 2009 г.

Унгарският парламент забрани използването на цианиди в минната индустрия 08.12.2009

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ
на Коалиция „България без цианиди”

Унгарския парламент забрани използването на цианиди в минната индустрия

На 7.12.2009 г. Унгарското народно събрание гласува забрана за използването на технологии с цианиди в минната индустрия на територията на страната. Законопроектът, иницииран от Коалицията „Унгария без цианиди”1, бе одобрен с 356 гласа „за” и един глас „против”.
Коалиция „Унгария без цианиди” е съставена от 50 унгарски и 13 европейски НПО. Целта на Коалицията бе прокарването и одобрението на законопроект за промяна на Унгарския минен закон, въвеждащ забрана на технологии, използващи цианиди. Законопроектът бе внесен в Народното събрание от пет народни представители от различни парламентарни групи.
Основната цел на инициаторите бе да се осигури защита от минни аварии като цианидния разлив в Байа Маре, Румъния. През януари 2010 г. се навършват десет години от аварията, причинила значително трансгранично замърсяване, като голяма част от речното биоразнообразие по реките Тиса и Дунав бе унищожено.
„Това гласуване е не само символично”, обясни Явор Бенедец, говорител на Унгарската зелена партия, „С нарастването на цената на златото на няколко места в Унгария бяха раздадени концесии и започнаха проучвания. Ние искаме да сме сигурни, че тези места с неповторима природна красота ще бъдат опазени от цианидите.”
„Това е исторически ден за Унгария! Забраната за използване на цианиди в минната индустрия е важен прецедент и послание към всички държави-членки на ЕС. Ние показахме, че промяната към по-добър живот е възможна и се надяваме, че съседните ни държави ще бъдат насърчени да въведат подобен регулаторен механизъм. Тази забрана прави нашите реки по-сигурни; водата е по-ценна от златото”, коментира г-н Золт, доректор на Грийнпийс, Унгария.
„Днешното гласуване значително ще промени динамиката на трансграничните консултации относно минни проекти, които засягат Унгария”, добави Фридрих Роберт, говорител на „Приятели на Земята”, Унгария
Золт Бода, говорител на „Да защитим природата” подчерта: „Прогресивността на нашите народни представители е толкова окуражаваща! С удоволствие отчитаме, че сигурността на околната среда и човешко здраве бяха поставени над политическите различия и са обект на общо разбиране и съдействие на всички политически действащи лица”.
Коалиция „България без цианиди” напомня, че миналата година по нейна инициатива и със съдействието на народния представител г-жа Мария Капон в Народното събрание бе внесен проектозакон за забрана на използването на цианидни технологии за добив и преработка на метали. При гласуването в пленарна зала на 7.11.2008 г. предложението бе отхвърлено с 53 гласа „против” срещу 45 гласа „за” и 67 „въздържали се”! Това гласуване, макар и да не постигна желаната цел, показва че отношението към използването на цианиди съвсем не е еднозначно.
Коалиция „България без цианиди” за пореден път призовава Правителството на Р България и отговорната институция, Министерство на околната среда и водите, да отхвърли инвестиционните намерения за добив на злато с цианиди и да изиска от компаниите да инвестират в технологии, които не носят толкова голям риск за околната среда и човешко здраве.

За контакти:
Даниел Попов – Информационен и учебен център по екология
Тел. 0886 818 794, емайл: dpopov@bankwatch.org

Унгария и цианидите

LMP/Greenpeace Hungary/Protect the Future!/Friends of the Earth Hungary Joint Press Release For immediate distribution!

Hungary's Parliament votes to ban cyanide-based metal mining

Budapest/Hungary, 7 December 2009 - This afternoon Hungary's parliament - the so-called National Assembly - voted for a ban on all cyanide-based mining technologies on Hungarian territory. The bill which was initiated by the 'Cyanide-Free Hungary!' coalition was adopted in plenary with 356 voted for and 1 against.

The 'Cyanide-Free Hungary!'(1)coalition which was initiated by Protect the Future (Védegylet), Greenpeace Hungary, Friends of the Earth Hungary, and LMP - Hungary's green party 'Politics can be different!' consists of 50 Hungarian NGOs and 13 NGOs based in the EU. The coalition's aim has been to ensure the passing of a bill to amend Hungary's mining law by introducing a ban on cyanide-based mining technologies. Cyanide is used to separate metals such as gold, silver and copper from the ore. The bill was promoted by 5 Members of Parliament (MPs) namely József Ángyán (Fidesz), Kálmán Katona (independent), Andor Nagy (KDNP), Sándor Orosz (MSZP) and Gábor Velkey (SZDSZ).

The campaign coalition's aim was to ensure that a change in law make the use of hazardous cyanide based mining technologies impossible in Hungary.
Mining accidents such as the Baia Mare cyanide spill should never happen again. In January 2010 it will be 10 years since this disaster in Romania caused a massive trans-boundary pollution killing much of the aquatic life in the Tisza and Danube rivers. "This is so much more than just a symbolic step," explains Benedek Jávor, LMP's spokesperson. "The Hungarian mining authorities have actually issued permits regarding precious metal exploration in the Börzsöny, Mátra and Zemplén mountains. With the high gold price companies are eager to grab up concessions. We have to make sure that applying dangerous mining technologies may never even be thought of in these areas of outstanding natural beauty."

"The ban on cyanide-based metal mining is an important precedent and will hopefully not fail to affect our neighbors. But it will also encourage the European Union to promote similar regulatory action, thus making the region and the whole of Europe a safer place to live", comments Szegfalvi Zsolt, director of Greenpeace Hungary.

"All this is of even greater importance as we are witnessing ever new gold mining plans popping up around us, like the one close to Certej in Transylvania just a while ago", Robert Friedrich adds, spokesperson for Friends of the Earth Hungary.

Zsolt Boda, spokesperson for 'Protect the Future!' stresses the virtually complete parliamentary consensus as it came to voting the amendment: "We are delighted that matters of environmental safety are beyond political colors and indeed are a matter of common understanding, support and cooperation between all political actors."

Today, Hungary has acted and set a vital example to show that change for better is possible and is sometimes even simple. Today's vote will dramatically change the dynamics in any trans-boundary consultations on metal mining that involve Hungary. Following this success the 'Cyanide-Free Hugary!' coalition is now heading for international action and cooperation in order to achieve an ever more widespread ban of cyanide-based mining technology.
*
*
*
For more information please contact:
Benedek Javor, LMP's spokesperson on: +36 20 512 71 68
Boda Zsolt, spokesperson for 'Protect the Future!' on: +36 70 339 07 04
Friedrich Robert, campaigner for FOE-Hungary on: + 36 70 2 715 715 Zsolt Szegfalvi, director, Greenpeace Hungary on: +36 20 573 1430

вторник, 1 декември 2009 г.

На къде отиваме?

Здравейте, гледате ли телевизия? Е, гледайте тогава. Изборът е, като избора на партии. Имената различни останалото – все тая. Е, случва се да се появят и различни. И да изчезнат. Ей едно линкче: http://www.facebook.com/group.php?gid=215571091342&ref=nf&v=info. Хайде на добър път на гражданите на България през бъдещето.
социални мрежи