Юрген Рот към Борисов:
- Защо не пипате ТИМ 28.09.2010 08:18
БГНЕС
Въпреки напредъка в редица области, българските власти не правят достатъчно срещу организираната икономическа престъпност, заяви германският разследващ журналист и писател Юрген Рот снощи, по време на конференция в Брюксел с участието на вицепремиера Цветан Цветанов. "Нищо не беше направено срещу групировката ТИМ, нито срещу олигарсите в различни страни, които в миналото бяха свързани по един или друг начин с така наречените властови кръгове около настоящия премиер Бойко Борисов. Отдавна му изпратих отворено писмо да предприеме нещо срещу структурите на ТИМ - без резултат. А интересното е, че и шефът на митниците Ваньо Танов ги обвини в пране на пари и участие в организирана икономическа престъпност - и пак нищо не последва", заяви Юрген Рот, според когото това какво ще се случи с ТИМ е тест за българското правителство. От своя страна министър Цветан Цветанов заяви: "Всеки, който е прекрачил закона, съвсем нормално е да очакваме предстоящо разследване. В началото на демокрацията бяха създадени много силови структури. Много от структурите преминаха в белия бизнес. Сами разбирате, че това е един изключително труден и сложен процес и аз не бих искал да се ангажирам с някакви срокове в каквато и да било посока. Но това, което ви уверявам, че, който не спазва българското законодателство, съвсем нормално е, че ще бъде разследван и ще бъдат търсени съответните наказателни отговорности. Нямам абсолютно никакво притеснение към когото и да е било. Но все пак не искам да влизам в някаква фикс идея за нещо, което в момента, все пак, трябва да имаме достатъчно доказателства, които да кореспондират с нарушенията, които са свързани с европейското и българското законодателство". Информация на БНР. /БГНЕС /
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3291891
четвъртък, 30 септември 2010 г.
Пирине, Пирине, тъжна ти майчица
ГД БОПП
/Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност/
Изх. № 10 /15.09.2010г./
ДО МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
София 1000, бул. М. Луиза №22
ВЪРХОВНА АДМИНСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
София 1000, бул. Ал. Стамболийски №18
ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА
КОПИЕ: ИНСПЕКТОРАТ НА МОСВ
София 1000, бул. М. Луиза №22
СИГНАЛ относно системно неизпълнение на контролни функции от страна на Дирекцията на Национален парк „Пирин”.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Обръщаме се към Вас със сигнал за системно неизпълнение на контролните функции от страна на Дирекцията на Национален парк „Пирин”, което през последните години доведе:
(1) до значителното увреждане на защитените територии на Националния парк в района на ски зона Банско,
(2) до започването на наказателна процедура от страна на ЕК срещу България и
(3) до критичното решение на Комитета по световното наследство към ЮНЕСКО отчитащо като пълен провал ролята на България по отношение опазването на световното природно наследство в Национален парк „Пирин” и по-специално в района на ски-зона Банско.
Допускаме, че това поведение на ръководството на ДНП „Пирин” се дължи на конфликт на интереси между ръководството на ДНП и концесионера на ски зона Банско „Юлен” АД.
Като доказателства към нашия сигнал ще Ви представим три безупречно ясни и доказуеми примера за несанкционирани нарушения на Решения по ОВОС на МОСВ от страна на концесионера Юлен АД, които са довели на свой ред до съществено увреждане на НП „Пирин” и съответно до неустановени от ДНП престъпления на Юлен АД по смисъла на чл. 278в от Наказателния кодекс:
1.Незаконно асфалтиране на площ с размер 7-8 дка в южната част на м. Бъндеришка поляна
Във връзка с медийна публикация на сайта на в. Дневник ( http://www.dnevnik.bg/novini_ot_vas/2010/07/17/934160_bunderishki_plac/ ) от 17.07.2010 г. потърсихме информация по реда на ЗДОИ от МОСВ на какво основание е асфалтирана южната част на м. Бъндеришка поляна в Национален парк „Пирин” - площ с размер 7-8 дка. Видно от предоставения ни документ с изх. № 08-00-1565/03.10.2008 г. на МОСВ (Прил. 1), МОСВ е разрешило при изграждането на „Трасе за летен и зимен биатлон в м. Бъндеришка поляна” да бъде „положена трайна асфалтова настилка по съществуващите трасета за зимен биатлон”.
Видно от приложения снимков материал – снимка от 90-те г. (Прил. 2), съществуващото трасе в южната част на м. Бъндеришка поляна е представлявало асфалтова ивица с ширина 2-4 м и с формата на елипса, разположена източно от стрелбището. Видно от снимката от в. Дневник от 17.07.2010 г. (Прил. 3) понастоящем асфалтираната площ включва не само т.нар. съществуващо трасе (асфалтовата ивица) за зимен биатлон от 90-те години, но и заключената в него тревна площ, което представлява безвъзвратно унищожение на тревно местообитание (виж Прил. 4) в Национален парк “Пирин” и нарушение на съгласуваното с изх. № 08-00-1565/03.10.2008 г. на МОСВ инвестиционно предложение.
2.Незаконно изсичане на горска просека в м. Чалин Валог при изграждането на четири-седалков лифт
Предоставяме ви разпечатка (Прил. 5) от сателитните снимки в Google Earth (http://www.google.com/earth/index.html ), която ясно показва, че новият четириседалков лифт в м. Чалин валог е бил изграден чрез незаконното изсичане на нова просека за лифта, вместо изграждането му в съществуващата в съседство просека на стар влек съгласно разпореждането в мотив 2-1 на Решение № 22-ПР/2007 г. на МОСВ (Прил. 6) за ИП „Изграждане на четириседалков лифт в м. Чалин Валог”. Това пропуснато от ДНП „Пирин” престъпление бе всъщност причината ЕК да стартира наказателна процедура срещу България през есента на 2009 г. във връзка с неспазване на европейското природозащитно законодателство.
3.Незаконно изсичане на клекови формации в м. Платото при изграждането на незаконна ски писта.
Предоставяме ви друга разпечатка (Прил. 7) от сателитните снимки в Google Earth, която ясно показва, че концесионерът на ски-зона Банско “Юлен” АД си е позволил да изгради нова ски писта чрез незаконното изсичане на просека с площ от 8 ха в клековите формации в м. Платото северно от съществуващите влекове „Платото”. Това се явява нарушение на ТУП на ски-зона Банско (Прил. 8) и на Решение по ОВОС №36-11/2001 г. на МОСВ (Прил. 9), с които е разрешено реализирането на ИП „Влек и ски-писта Платото”. С тези документи е разрешено единствено изграждането на нов ски влек успоредно на съществуващия и частичното разширяване на съществуващата ски-писта южно, а не северно, от трасето на двата влека.
Забележка: Чак през юли 2010 г., по своевременен сигнал на будни граждани и в резултат на острата реакция на медиите1, ДНП „Пирин” установиха постфактум незаконното изсичане на дървета в нарушение на условие т.1 на Решение по ОВОС №25-ПР/2010 г. на МОСВ (Прил. 9) при изграждането на нов шестседалков лифт от м. Бъндеришка поляна до м. Коларски път.
4.Допълнителна информация
Към тези красноречиви примери за безконтролното унищожение на Национален парк „Пирин” сме готови да предоставим информация и за неправомерни строителни дейности с тежка булдозерна техника и масовото изсичане на защитени гори при изграждането на останалите писти в ски-зоната, които по Решения по ОВОС не би трябвало да са по-широки от 30 м, а в действителност достигат до 100-120 м. Тези факти, разследвани от МОСВ понастоящем, са лесно измерими от неспециалист посредством помощните инструменти в Google Earth, констатирани са от БАН2 и мисиите на комитета по световното наследство към ЮНЕСКО3.
В тази връзка, ви предоставяме справка на ДНП от 17.02.2006 г. (Прил. 10), която показва, че сред всички тези престъпления от „обществена опасност” по смисъла на чл. 10 във вр. с чл. 9 от НК, ДНП Пирин е установила и санкционирала по административен ред само 12 нарушения, без да информира прокуратурата съгл. разпоредбите на чл. 33 от ЗАНН и без да изиска от нарушителите да възстановят увредените площи и гори в НП Пирин. Видно е, че налагането на скромни за толкова мащабен проект административни наказания изобщно не може да предотврати „рецидив” и повторни нарушения на законите от концесионера и неговите подизъплнители.
Има данни, че директора на НП Пирин е осъществил във времето множество членове на Наказателния кодекс в това число чл.219 ал.4, и несъмнено чл. 288 и/или, Чл. 294. Вероятно са извършени УМИШЛЕНИ престъпления по безстопанственост, с което директорът е нанесъл големи и непоправими щети на повереното му имущество - част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Трябва да се провери дали директорът не е осъществил лично укривателство, защото явно е спомогнал на Юлен АД извършило престъплението, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, защото не е уведомил компетентния орган прокуратурата за извършените от Юлен многобройни престъпления по чл. 278в. от Наказателния кодекс.
С цел установяване на потенциалните престъпления и данни за конфликт на интереси на директора на парка предлагаме да бъдат извършени допълнително следните проверки:
1.Разпореждал ли е директорът на ДНП „Пирин” на подчинените му да извършват административен контрол при реализирането на горепосочените 3 инвестиционни намерения, и ако да, защо резултатите от този контрол не са установили явните съгласно приложените доказателства нарушения?
2.Сезирал ли е директорът на ДНП „Пирин” районната прокуратура за установените от ДНП нарушения съгласно справката от 17.02.2006 г. и цитираната от в. Дневник проверка от юли 2010 г. и ако не поради какви причини?
3.Получавали ли са близки роднини на директора на ДНП „Пирин” банкови заеми от Първа инвестиционна банка (основен кредитор на проекта „Ски-зона Банско”) за строителство на семеен хотел и при какви кредитни условия (по непотвърдена информация на жители от гр. Банско)?
С оглед на горепредоставената информация считаме, че новото Министерство на околната среда и водите и Главната прокуратурата следва да предприемат конкретни мерки, с които да се подобри безотговорното управление на Национален парк „Пирин”, да се гарантира стриктното спазване на международните конвенции, българските и европейските закони, имащи отношение към опазването на Световното природно наследство и да се потърси отговорност от престъпниците, още повече когато са облечени с власт.
С уважение:
Константин Дичев
Управление на природните ресурси
ГД БОПП
ул. “Витоша” № 22, гр. Нови пазар
тел 0886 96 65 83
Приложения
1.изх. № 08-00-1565/03.10.2008 г. на МОСВ
2.снимка на м. Бъндеришка поляна от 90-те г.
3.снимка на м. Бъндеришка поляна от 2007 г.
4.снимка на м. Бъндеришка поляна от 2010 г.
5.сателитна снимка на м. Чалин Валог от 2007 г.
6.решение № 22-ПР/2007 г. на МОСВ
7.сателитна снимка на м. Платото от 2007 г.
8.скица на ТУП на ски-зона Банско от 2001 г.
9.решение по ОВОС №36-11/2001 г. на МОСВ
10.решение по ОВОС №25-ПР/2010 г. на МОСВ
/Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност/
Изх. № 10 /15.09.2010г./
ДО МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
София 1000, бул. М. Луиза №22
ВЪРХОВНА АДМИНСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
София 1000, бул. Ал. Стамболийски №18
ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА
КОПИЕ: ИНСПЕКТОРАТ НА МОСВ
София 1000, бул. М. Луиза №22
СИГНАЛ относно системно неизпълнение на контролни функции от страна на Дирекцията на Национален парк „Пирин”.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Обръщаме се към Вас със сигнал за системно неизпълнение на контролните функции от страна на Дирекцията на Национален парк „Пирин”, което през последните години доведе:
(1) до значителното увреждане на защитените територии на Националния парк в района на ски зона Банско,
(2) до започването на наказателна процедура от страна на ЕК срещу България и
(3) до критичното решение на Комитета по световното наследство към ЮНЕСКО отчитащо като пълен провал ролята на България по отношение опазването на световното природно наследство в Национален парк „Пирин” и по-специално в района на ски-зона Банско.
Допускаме, че това поведение на ръководството на ДНП „Пирин” се дължи на конфликт на интереси между ръководството на ДНП и концесионера на ски зона Банско „Юлен” АД.
Като доказателства към нашия сигнал ще Ви представим три безупречно ясни и доказуеми примера за несанкционирани нарушения на Решения по ОВОС на МОСВ от страна на концесионера Юлен АД, които са довели на свой ред до съществено увреждане на НП „Пирин” и съответно до неустановени от ДНП престъпления на Юлен АД по смисъла на чл. 278в от Наказателния кодекс:
1.Незаконно асфалтиране на площ с размер 7-8 дка в южната част на м. Бъндеришка поляна
Във връзка с медийна публикация на сайта на в. Дневник ( http://www.dnevnik.bg/novini_ot_vas/2010/07/17/934160_bunderishki_plac/ ) от 17.07.2010 г. потърсихме информация по реда на ЗДОИ от МОСВ на какво основание е асфалтирана южната част на м. Бъндеришка поляна в Национален парк „Пирин” - площ с размер 7-8 дка. Видно от предоставения ни документ с изх. № 08-00-1565/03.10.2008 г. на МОСВ (Прил. 1), МОСВ е разрешило при изграждането на „Трасе за летен и зимен биатлон в м. Бъндеришка поляна” да бъде „положена трайна асфалтова настилка по съществуващите трасета за зимен биатлон”.
Видно от приложения снимков материал – снимка от 90-те г. (Прил. 2), съществуващото трасе в южната част на м. Бъндеришка поляна е представлявало асфалтова ивица с ширина 2-4 м и с формата на елипса, разположена източно от стрелбището. Видно от снимката от в. Дневник от 17.07.2010 г. (Прил. 3) понастоящем асфалтираната площ включва не само т.нар. съществуващо трасе (асфалтовата ивица) за зимен биатлон от 90-те години, но и заключената в него тревна площ, което представлява безвъзвратно унищожение на тревно местообитание (виж Прил. 4) в Национален парк “Пирин” и нарушение на съгласуваното с изх. № 08-00-1565/03.10.2008 г. на МОСВ инвестиционно предложение.
2.Незаконно изсичане на горска просека в м. Чалин Валог при изграждането на четири-седалков лифт
Предоставяме ви разпечатка (Прил. 5) от сателитните снимки в Google Earth (http://www.google.com/earth/index.html ), която ясно показва, че новият четириседалков лифт в м. Чалин валог е бил изграден чрез незаконното изсичане на нова просека за лифта, вместо изграждането му в съществуващата в съседство просека на стар влек съгласно разпореждането в мотив 2-1 на Решение № 22-ПР/2007 г. на МОСВ (Прил. 6) за ИП „Изграждане на четириседалков лифт в м. Чалин Валог”. Това пропуснато от ДНП „Пирин” престъпление бе всъщност причината ЕК да стартира наказателна процедура срещу България през есента на 2009 г. във връзка с неспазване на европейското природозащитно законодателство.
3.Незаконно изсичане на клекови формации в м. Платото при изграждането на незаконна ски писта.
Предоставяме ви друга разпечатка (Прил. 7) от сателитните снимки в Google Earth, която ясно показва, че концесионерът на ски-зона Банско “Юлен” АД си е позволил да изгради нова ски писта чрез незаконното изсичане на просека с площ от 8 ха в клековите формации в м. Платото северно от съществуващите влекове „Платото”. Това се явява нарушение на ТУП на ски-зона Банско (Прил. 8) и на Решение по ОВОС №36-11/2001 г. на МОСВ (Прил. 9), с които е разрешено реализирането на ИП „Влек и ски-писта Платото”. С тези документи е разрешено единствено изграждането на нов ски влек успоредно на съществуващия и частичното разширяване на съществуващата ски-писта южно, а не северно, от трасето на двата влека.
Забележка: Чак през юли 2010 г., по своевременен сигнал на будни граждани и в резултат на острата реакция на медиите1, ДНП „Пирин” установиха постфактум незаконното изсичане на дървета в нарушение на условие т.1 на Решение по ОВОС №25-ПР/2010 г. на МОСВ (Прил. 9) при изграждането на нов шестседалков лифт от м. Бъндеришка поляна до м. Коларски път.
4.Допълнителна информация
Към тези красноречиви примери за безконтролното унищожение на Национален парк „Пирин” сме готови да предоставим информация и за неправомерни строителни дейности с тежка булдозерна техника и масовото изсичане на защитени гори при изграждането на останалите писти в ски-зоната, които по Решения по ОВОС не би трябвало да са по-широки от 30 м, а в действителност достигат до 100-120 м. Тези факти, разследвани от МОСВ понастоящем, са лесно измерими от неспециалист посредством помощните инструменти в Google Earth, констатирани са от БАН2 и мисиите на комитета по световното наследство към ЮНЕСКО3.
В тази връзка, ви предоставяме справка на ДНП от 17.02.2006 г. (Прил. 10), която показва, че сред всички тези престъпления от „обществена опасност” по смисъла на чл. 10 във вр. с чл. 9 от НК, ДНП Пирин е установила и санкционирала по административен ред само 12 нарушения, без да информира прокуратурата съгл. разпоредбите на чл. 33 от ЗАНН и без да изиска от нарушителите да възстановят увредените площи и гори в НП Пирин. Видно е, че налагането на скромни за толкова мащабен проект административни наказания изобщно не може да предотврати „рецидив” и повторни нарушения на законите от концесионера и неговите подизъплнители.
Има данни, че директора на НП Пирин е осъществил във времето множество членове на Наказателния кодекс в това число чл.219 ал.4, и несъмнено чл. 288 и/или, Чл. 294. Вероятно са извършени УМИШЛЕНИ престъпления по безстопанственост, с което директорът е нанесъл големи и непоправими щети на повереното му имущество - част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Трябва да се провери дали директорът не е осъществил лично укривателство, защото явно е спомогнал на Юлен АД извършило престъплението, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, защото не е уведомил компетентния орган прокуратурата за извършените от Юлен многобройни престъпления по чл. 278в. от Наказателния кодекс.
С цел установяване на потенциалните престъпления и данни за конфликт на интереси на директора на парка предлагаме да бъдат извършени допълнително следните проверки:
1.Разпореждал ли е директорът на ДНП „Пирин” на подчинените му да извършват административен контрол при реализирането на горепосочените 3 инвестиционни намерения, и ако да, защо резултатите от този контрол не са установили явните съгласно приложените доказателства нарушения?
2.Сезирал ли е директорът на ДНП „Пирин” районната прокуратура за установените от ДНП нарушения съгласно справката от 17.02.2006 г. и цитираната от в. Дневник проверка от юли 2010 г. и ако не поради какви причини?
3.Получавали ли са близки роднини на директора на ДНП „Пирин” банкови заеми от Първа инвестиционна банка (основен кредитор на проекта „Ски-зона Банско”) за строителство на семеен хотел и при какви кредитни условия (по непотвърдена информация на жители от гр. Банско)?
С оглед на горепредоставената информация считаме, че новото Министерство на околната среда и водите и Главната прокуратурата следва да предприемат конкретни мерки, с които да се подобри безотговорното управление на Национален парк „Пирин”, да се гарантира стриктното спазване на международните конвенции, българските и европейските закони, имащи отношение към опазването на Световното природно наследство и да се потърси отговорност от престъпниците, още повече когато са облечени с власт.
С уважение:
Константин Дичев
Управление на природните ресурси
ГД БОПП
ул. “Витоша” № 22, гр. Нови пазар
тел 0886 96 65 83
Приложения
1.изх. № 08-00-1565/03.10.2008 г. на МОСВ
2.снимка на м. Бъндеришка поляна от 90-те г.
3.снимка на м. Бъндеришка поляна от 2007 г.
4.снимка на м. Бъндеришка поляна от 2010 г.
5.сателитна снимка на м. Чалин Валог от 2007 г.
6.решение № 22-ПР/2007 г. на МОСВ
7.сателитна снимка на м. Платото от 2007 г.
8.скица на ТУП на ски-зона Банско от 2001 г.
9.решение по ОВОС №36-11/2001 г. на МОСВ
10.решение по ОВОС №25-ПР/2010 г. на МОСВ
вторник, 31 август 2010 г.
OPEN LETTER Dear Commissioner Potočnik,
To Janez Potočnik
EU Commissioner for the Environment
cc. Jo Leinen
Chair of the EP Committee on the Environment, Public Health and Food Safety
cc: János Áder, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Zuzana Roithova, Alajos Mészáros, Daciana Sarbu, Kriton Arsenis, Csaba Tabajdi, Renate Weber, Michail Tremopoulos, Edvard Kožunšnik, Kartika Tamara Liotard, Sabine Wils, Joao Ferreira, Jiri Mastalka and Nikolaos Chountis
Members of the European Parliament
08 September 2010
OPEN LETTER
Dear Commissioner Potočnik,
We are writing to you in relation to the European Parliament (EP) resolution of May 5th (P7_TA (2010)0145) calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We remind you that the EP resolution was passed with an overwhelming majority of 488 votes. The Parliament’s unequivocal call for a ban on cyanide mining is due to the concern of our elected representatives to protect Europe's shared water resources, its biodiversity, and the health and livelihoods of its citizens.
Our hope is that as Commissioner for the Environment you might share these concerns. However your communications to members of the European Parliamenti and to environmental groupsii, fail to justify your refusal to take action in line with the EP resolution, and to assess the gaps in the implementation of existing legislation.
We are also seriously concerned about the non-transparent process of consultations that the European Commission undertook with representatives of the mining industryiii, while the request for participation of environmental groups and local communities were ignored.
We remind you that the European Commission is both legally and morally obliged to protect the public interest and to promote transparency, democracy and citizens’ participation in decision-making.
Therefore the undersigned civil society and community organizations urge you to:
a) release a cost and benefit analysis including full assessment of the environmental and health related impacts as well as costs/gains in the case of the ban compared with the present situation and
b) to carry out and release an assessment on the actual implementation of the existing legislationiv with regards to existing and proposed cyanide-based mining operations.
In December 2000 your predecessor Margot Wallström welcomed the release of the final report from the independent International Task Force for Assessing the Baia Mare Accident with the following words:
"There is the need to further embrace a culture of openness, transparency and participation. Had citizens felt that they were receiving objective information in the aftermath of the accident then much of the distress, confusion and economic hardship might have been reduced."v
Ten years later these words are still very relevant and compelling. Our demands for more openness, transparency and participation in the European Commission's decision-making related to the risk of cyanide pollution resonate with these words.
The argument that existing EU legislation should ensure safety of cyanide mining operations does not hold precisely because EU legislation is so weakly enforced. As you are aware, DG Environment is in possession of detailed complaints submitted by both environmental organisations and EU citizens that highlight the failure to enforce the law vis-á-vis the environmental assessment procedures for large scale cyanide-based mine proposals.vi
Rather than rejecting the call of the democratically elected European Parliament, the Commission should instead show social and environmental responsibility and leadership by welcoming this opportunity to support non-toxic alternatives to cyanide-based mining. In line with Commission President Barroso’s call for the creation of ‘green jobs’ we call on Directorate-General for the Environment to promote the recycling of precious metals from Europe’s increasing mountains of electronic waste.vii
To conclude, we demand the opening of a transparent and balanced consultation process regarding the steps that DG Environment will take in order to implement EP resolution (P7_TA (2010)0145) on a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We look forward to your Directorate-General setting out a time-line and participation opportunities for civil society organisations and local communities that wish to be involved in the Commission’s work vis-à-vis P7_TA(2010)0145.
Yours sincerely,
1. Alexander Kodjabashev, Demetra Association, Bulgaria
2. Albert Recknagel, Terre des hommes, Germany
3. Alla Yaroshinskaya, Russia - Right Livelihood Award Laureate, 1992
4. Ana Colovic Lesoska, Eco-svest, Macedonia
5. Andras Biro, Hungary - Right Livelihood Award Laureate, 1995
6. Andrey Kovatchev, Balkani Wildlife Association, Bulgaria
7. Anisa Xhitoni, EDEN Center, Albania
8. Angie Zelter, Trident Ploughshares, Right Livelihood Award Laureate, 2001
9. Angelo Caserta, BirdLife International | European Division
10. Borislav Sandov, Foundation for Environment and Agriculture, Bulgaria
11. Birsel Lemke, Turkey - Right Livelihood Award Laureate, 2000
12. Dr. Budayné, Szerkő Környezeti Nevelési Egyesület, Hungary
13. Cesar Padila, Observatorio de Conflictos Mineros de America Latina OCMAL
14. Czeller Gábor, Magyar Biokultúra Szövetség, Hungary
15. Cseho Gábor, Csermely Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
16. Cselószki Tamás, Bors Alapítvány, Hungary
17. Daniel Popov, Center for Environmental Information and Education, Bulgaria
18. Demeter Zoltán, Zöld Akció Egyesület, Hungary
19. Dimitar Vassilev, Ecoclub 2000, Bulgaria
20. Doru Mitrana, Greener Association, Romania
21. Edvin Pacara, Institute for Environmental Policy, Albania
22. Eugen David, Alburnus Maior/Rosia Montana, Romania
23. Farkas István, Magyar Természetvédők Szövetsége, Hungary
24. Fodor Mark, CEE Bankwatch Network, Czech Republic
25. Földesi Dóra, Hulladék Munkaszövetség, Hungary
26. Gárdonyi Zsolt, Evezz Velem Egyesület, Hungary
27. Gellért Miklós, SZIKE Környezet- és Egészségvédelmi Egyesület, Hungary
28. Gyöngyössy Péter, Kerekerdő Alapítvány, Hungary
29. Hajósy Adrienne, Zöld Nők Csoportja, Hungary
30. Hans Hedrich, Sighisoara Durabila, Romania
31. Huub Schelle, Both ENDS, Netherlands
32. Ida Kuklina, Union of Soldiers Mothers Committees of Russia,
Right Livelihood Award Laureate, 1996
33. Ilosvay György, CSEMETE Természet és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
34. John F Charlewood Turner,UK, Right Livelihood Award Laureate, 1988
35. Jorgo Riss, GREENPEACE, European Unit
36. Dr. József Hamar, Tisza Klub, Hungary
37. Kelemen Zoltán, Magosfa Környezeti Nevelési és Ökoturisztikai Alapítvány, Hungary
38. Kocsis Anikó, Ökorégió Alapítvány a Fenntartható Fejlődésért, Hungary
39. Kőrösi-Báti Edit, Zagyva-mente Környezet- és Természetvédő Egyesület, Hungary
40. Laszlo Potozky, Romanian Environmental Partnership Foundation, Romania
41. Lavinia Andrei, Foundation TERRA Millennium II, Romania
42. Luiza Boldizsar, Eco Ruralis, Romania
43. Lukács András, Levegő Munkacsoport, Hungary
44. Magda Stoczkiewicz, Friends of the Earth, Europe
45. Maria Kadoglou, Hellenic Mining Watch, Greece
46. Martina Schaub, SÜDWIND e.V. - Institut für Ökonomie und Ökumene, Germany
47. Marianne Andersson, Right Livelihood Award Foundation, Sweden
48. Michael Reckordt, philippinenbüro e.V. im Asienhaus, Germany
49. Prof. Mike Cooley, UK, Right Livelihood Award Laureate, 1981
50. Molnár Ibolya, Nyíri Arborétumért, Természetért, Kultúráért Közhasznú Egyesület, Hungary
51. Monika Griefahn, Ministerin a.D., Denmark
52. F. Nagy Zsuzsanna, Levegő Munkacsoport, Hungary
53. Neli Arabadzhieva, Green Balkans NGO, Bulgaria
54. Nilton Deza Arroyo, Universidad Nacional de Cajamarca, Peru
55. Ole von Uexkull, Right Livelihood Award Foundation, Stockholm, Sweden
56. Payal Sampat, EARTHWORKS, USA
57. Peter Fuchs, PowerShift, Germany
58. Petko Kovachev, Green Policy Institute, Bulgaria
59. Petru Botnaru, Terra-1530, Romania
60. Prof. Radi Radev, Ecoforum Association, Bulgaria
61. Prof. Dr. Raul A. Montenegro, Argentina, Right Livelihood Award Laureate, 2004
62. Ramona Duminiciou, InfOMG, Romania
63. Raluca Dan, Re.Generation, Romania
64. Regine Richter, Urgewald, Germany
65. René Ngongo, GREENPEACE, Africa
66. Richard Solly, London Mining Network, UK
67. Rosalie Bertell, Ph.D., Right Livelihood Award Laureate, 1986
68. Dr. Roszík Péter, Biokontroll Hungária Nonprofit Kft., Hungary
69. Sára Endréné, Beretzk Péter Természetvédelmi Klub, Hungary
70. Sascha Gabizon, WERF - Women in Europe for a Common Future
71. Sebastian Rötters, "FIAN Germany (FoodFirst Information and Action Network)"
72. Simonyi Gyula, BOCS Alapítvány, Hungary
73. Stefania Simion, Independent Centre for the Development of Environmental Resources, Romania
74. Dr.H.Sudarshan, India, Right Livelihood Award Laureate, 1994
75. Szalay Tímea, Csalán Egyesület, Hungary
76. Szegfalvi Zsolt, GREENPEACE, Hungary
77. Theo van Boven, Netherlands, Right Livelihood Award Laureate, 1985
78. Todor Slavov, Environmental Association “For the Earth”, Bulgaria
79. Toldi Miklós, Dráva Szövetség, Hungary
80. Tömöri László, E-misszió Természet- és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
81. Vágvölgyi Gusztáv, Inspi-ráció Egyesület, Hungary
82. Vasil Kadrinov, Ecological Association GEO, Bulgaria
83. Dr. Veres Nándor, Szövetség az Élő Tiszáért Egyesület, Hungary
84. Viktor Vida, Védegylet/Protect the Future!, Hungary
85. Vojetch Kotecky, Hnuti Duha-Friends of the Earth, Czech Republic
86. Zalatnay László, Energia és Környezet Alapívány, Hungary
87. Zubor Kata, Válaszúton Hagyományőrző és Környezetvédő Alapítvány, Hungary
88. Αγγελόπουλος Δήμος, ΑΛΚΥΩΝ- Ομοσπονδία Οικολογικών Οργανώσεων Κορινθιακού Κόλπου, Ελλάδα
89. Αφέντης Τάσος, Κίνηση για τη Σωτηρία της Γκιώνας, Ελλάδα
90. Βασιλείου Ανδρέας Δίκτυο ΜΕΣΟΓΕΙΟΣ SOS, Ελλάδα
91. Βιτωράκη Μαρία, Θεματική Ομάδα Περιβάλλον των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
92. Γεωργοπουλος Αλέξανδρος, Οικολογική Κίνηση Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
93. Γραβάνης Bασίλης, Αυτόνομη Ομάδα Οικολογικής Δράσης Νομού Λάρισας, Ελλάδα
94. Δεμερίδης Γιώργος, Οικολογική Εταιρεία Έβρου, Ελλάδα
95. Δραγουμάνη Θεοδοσία, Οικολογική Ομάδα Ροδόπης, Ελλάδα
96. Ζωτου Ελεονώρα, Αυτοδιοικητική Κίνηση Οικολογία-Αλληλεγγύη, Θεσσαλονίκη, Ελλάδα
97. Ιωαννίδου Ελεάνα, εκπρόσωπος τύπου των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
98. Κάππας Ξενοφών, Ελληνική Ορνιθολογική Εταιρεία, Ελλάδα
99. Καραβασιλικού Γραμματική, Μορφωτικός και Πολιτιστικός Σύλλογος Μεγαλοπαναγιωτών Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
100. Κοσμόπουλος Γιώργος, Αντιμονοπωλιακή Ομάδα STOPCARTEL, Ελλάδα
101. Κωστή Αγγελική, ΓΡΑΙΓΟΣ ΑΜΚΕ, Λαμία, Ελλάδα
102. Κωστής Γιωργάκης, ΒΙΟΖΩ- Βιοκαταναλωτές για Ποιοτική Ζωή, Αθήνα, Ελλάδα
103. Λειβαδίτη Θεώνη, Εταιρεία Προστασίας Τριχωνίδας, Ελλάδα
104. Νικήσιανη Σίσσυ, Συντονιστική Επιτροπή κατά της Εγκατάστασης Δεξαμενών Καυσίμων στη Λιμνοθάλασσα Βάσοβα, Καβάλα, Ελλάδα
105. Νικολαδάκης Τάσος, Πατραϊκή Ένωση Καταναλωτών, Ελλάδα
106. Πανούση Αιμιλία, ΗΛΕΣΙΟΝ- Μη Κυβερνητικός Οργανισμός Περιβάλλοντος, Αθήνα, Ελλάδα
107. Πέτρου Νίκος, Ελληνική Εταιρεία Προστασίας της Φύσης, Ελλάδα
108. Σκιάς Στυλιανός, ΠΑΚΕΘΡΑ- Πολιτιστικό Αναπτυξιακό Κέντρο Θράκης, Ξάνθη, Ελλάδα
109. Σπανούδη Δέσποινα, Συμπαράταξη Βοιωτών για το Περιβάλλον, Ελλάδα
110. Σκούρας Αντώνης- Εφημερίδα της Βόρειας Εύβοιας
111. Σταμπουλή Αφροδίτη, ΣΥΡΙΖΑ- Συνασπισμός Ριζοσπαστικής Αριστεράς Σερρών, Ελλάδα
112. Σχίζας Γιάννης, περιοδικό “ΟΙΚΟΛΟΓΕΙΝ”, Ελλάδα
113. Τραμπάζαλη Κωνσταντία, Άμεση Επέμβαση για την Προστασία της Άγριας Φύσης, Ελλάδα
114. Φωτεινάκης Κώστας, Οικολογικός Πολιτιστικός Σύλλογος Χαϊδαρίου ΟΙΚΟ.ΠΟΛΙΣ., Ελλάδα
115. Ψαρούδας Σπύρος, ΚΑΛΛΙΣΤΩ- Περιβαλλοντική Οργάνωση για την Άγρια Φύση και Ζωή, Ελλάδα
EU Commissioner for the Environment
cc. Jo Leinen
Chair of the EP Committee on the Environment, Public Health and Food Safety
cc: János Áder, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Zuzana Roithova, Alajos Mészáros, Daciana Sarbu, Kriton Arsenis, Csaba Tabajdi, Renate Weber, Michail Tremopoulos, Edvard Kožunšnik, Kartika Tamara Liotard, Sabine Wils, Joao Ferreira, Jiri Mastalka and Nikolaos Chountis
Members of the European Parliament
08 September 2010
OPEN LETTER
Dear Commissioner Potočnik,
We are writing to you in relation to the European Parliament (EP) resolution of May 5th (P7_TA (2010)0145) calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We remind you that the EP resolution was passed with an overwhelming majority of 488 votes. The Parliament’s unequivocal call for a ban on cyanide mining is due to the concern of our elected representatives to protect Europe's shared water resources, its biodiversity, and the health and livelihoods of its citizens.
Our hope is that as Commissioner for the Environment you might share these concerns. However your communications to members of the European Parliamenti and to environmental groupsii, fail to justify your refusal to take action in line with the EP resolution, and to assess the gaps in the implementation of existing legislation.
We are also seriously concerned about the non-transparent process of consultations that the European Commission undertook with representatives of the mining industryiii, while the request for participation of environmental groups and local communities were ignored.
We remind you that the European Commission is both legally and morally obliged to protect the public interest and to promote transparency, democracy and citizens’ participation in decision-making.
Therefore the undersigned civil society and community organizations urge you to:
a) release a cost and benefit analysis including full assessment of the environmental and health related impacts as well as costs/gains in the case of the ban compared with the present situation and
b) to carry out and release an assessment on the actual implementation of the existing legislationiv with regards to existing and proposed cyanide-based mining operations.
In December 2000 your predecessor Margot Wallström welcomed the release of the final report from the independent International Task Force for Assessing the Baia Mare Accident with the following words:
"There is the need to further embrace a culture of openness, transparency and participation. Had citizens felt that they were receiving objective information in the aftermath of the accident then much of the distress, confusion and economic hardship might have been reduced."v
Ten years later these words are still very relevant and compelling. Our demands for more openness, transparency and participation in the European Commission's decision-making related to the risk of cyanide pollution resonate with these words.
The argument that existing EU legislation should ensure safety of cyanide mining operations does not hold precisely because EU legislation is so weakly enforced. As you are aware, DG Environment is in possession of detailed complaints submitted by both environmental organisations and EU citizens that highlight the failure to enforce the law vis-á-vis the environmental assessment procedures for large scale cyanide-based mine proposals.vi
Rather than rejecting the call of the democratically elected European Parliament, the Commission should instead show social and environmental responsibility and leadership by welcoming this opportunity to support non-toxic alternatives to cyanide-based mining. In line with Commission President Barroso’s call for the creation of ‘green jobs’ we call on Directorate-General for the Environment to promote the recycling of precious metals from Europe’s increasing mountains of electronic waste.vii
To conclude, we demand the opening of a transparent and balanced consultation process regarding the steps that DG Environment will take in order to implement EP resolution (P7_TA (2010)0145) on a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We look forward to your Directorate-General setting out a time-line and participation opportunities for civil society organisations and local communities that wish to be involved in the Commission’s work vis-à-vis P7_TA(2010)0145.
Yours sincerely,
1. Alexander Kodjabashev, Demetra Association, Bulgaria
2. Albert Recknagel, Terre des hommes, Germany
3. Alla Yaroshinskaya, Russia - Right Livelihood Award Laureate, 1992
4. Ana Colovic Lesoska, Eco-svest, Macedonia
5. Andras Biro, Hungary - Right Livelihood Award Laureate, 1995
6. Andrey Kovatchev, Balkani Wildlife Association, Bulgaria
7. Anisa Xhitoni, EDEN Center, Albania
8. Angie Zelter, Trident Ploughshares, Right Livelihood Award Laureate, 2001
9. Angelo Caserta, BirdLife International | European Division
10. Borislav Sandov, Foundation for Environment and Agriculture, Bulgaria
11. Birsel Lemke, Turkey - Right Livelihood Award Laureate, 2000
12. Dr. Budayné, Szerkő Környezeti Nevelési Egyesület, Hungary
13. Cesar Padila, Observatorio de Conflictos Mineros de America Latina OCMAL
14. Czeller Gábor, Magyar Biokultúra Szövetség, Hungary
15. Cseho Gábor, Csermely Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
16. Cselószki Tamás, Bors Alapítvány, Hungary
17. Daniel Popov, Center for Environmental Information and Education, Bulgaria
18. Demeter Zoltán, Zöld Akció Egyesület, Hungary
19. Dimitar Vassilev, Ecoclub 2000, Bulgaria
20. Doru Mitrana, Greener Association, Romania
21. Edvin Pacara, Institute for Environmental Policy, Albania
22. Eugen David, Alburnus Maior/Rosia Montana, Romania
23. Farkas István, Magyar Természetvédők Szövetsége, Hungary
24. Fodor Mark, CEE Bankwatch Network, Czech Republic
25. Földesi Dóra, Hulladék Munkaszövetség, Hungary
26. Gárdonyi Zsolt, Evezz Velem Egyesület, Hungary
27. Gellért Miklós, SZIKE Környezet- és Egészségvédelmi Egyesület, Hungary
28. Gyöngyössy Péter, Kerekerdő Alapítvány, Hungary
29. Hajósy Adrienne, Zöld Nők Csoportja, Hungary
30. Hans Hedrich, Sighisoara Durabila, Romania
31. Huub Schelle, Both ENDS, Netherlands
32. Ida Kuklina, Union of Soldiers Mothers Committees of Russia,
Right Livelihood Award Laureate, 1996
33. Ilosvay György, CSEMETE Természet és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
34. John F Charlewood Turner,UK, Right Livelihood Award Laureate, 1988
35. Jorgo Riss, GREENPEACE, European Unit
36. Dr. József Hamar, Tisza Klub, Hungary
37. Kelemen Zoltán, Magosfa Környezeti Nevelési és Ökoturisztikai Alapítvány, Hungary
38. Kocsis Anikó, Ökorégió Alapítvány a Fenntartható Fejlődésért, Hungary
39. Kőrösi-Báti Edit, Zagyva-mente Környezet- és Természetvédő Egyesület, Hungary
40. Laszlo Potozky, Romanian Environmental Partnership Foundation, Romania
41. Lavinia Andrei, Foundation TERRA Millennium II, Romania
42. Luiza Boldizsar, Eco Ruralis, Romania
43. Lukács András, Levegő Munkacsoport, Hungary
44. Magda Stoczkiewicz, Friends of the Earth, Europe
45. Maria Kadoglou, Hellenic Mining Watch, Greece
46. Martina Schaub, SÜDWIND e.V. - Institut für Ökonomie und Ökumene, Germany
47. Marianne Andersson, Right Livelihood Award Foundation, Sweden
48. Michael Reckordt, philippinenbüro e.V. im Asienhaus, Germany
49. Prof. Mike Cooley, UK, Right Livelihood Award Laureate, 1981
50. Molnár Ibolya, Nyíri Arborétumért, Természetért, Kultúráért Közhasznú Egyesület, Hungary
51. Monika Griefahn, Ministerin a.D., Denmark
52. F. Nagy Zsuzsanna, Levegő Munkacsoport, Hungary
53. Neli Arabadzhieva, Green Balkans NGO, Bulgaria
54. Nilton Deza Arroyo, Universidad Nacional de Cajamarca, Peru
55. Ole von Uexkull, Right Livelihood Award Foundation, Stockholm, Sweden
56. Payal Sampat, EARTHWORKS, USA
57. Peter Fuchs, PowerShift, Germany
58. Petko Kovachev, Green Policy Institute, Bulgaria
59. Petru Botnaru, Terra-1530, Romania
60. Prof. Radi Radev, Ecoforum Association, Bulgaria
61. Prof. Dr. Raul A. Montenegro, Argentina, Right Livelihood Award Laureate, 2004
62. Ramona Duminiciou, InfOMG, Romania
63. Raluca Dan, Re.Generation, Romania
64. Regine Richter, Urgewald, Germany
65. René Ngongo, GREENPEACE, Africa
66. Richard Solly, London Mining Network, UK
67. Rosalie Bertell, Ph.D., Right Livelihood Award Laureate, 1986
68. Dr. Roszík Péter, Biokontroll Hungária Nonprofit Kft., Hungary
69. Sára Endréné, Beretzk Péter Természetvédelmi Klub, Hungary
70. Sascha Gabizon, WERF - Women in Europe for a Common Future
71. Sebastian Rötters, "FIAN Germany (FoodFirst Information and Action Network)"
72. Simonyi Gyula, BOCS Alapítvány, Hungary
73. Stefania Simion, Independent Centre for the Development of Environmental Resources, Romania
74. Dr.H.Sudarshan, India, Right Livelihood Award Laureate, 1994
75. Szalay Tímea, Csalán Egyesület, Hungary
76. Szegfalvi Zsolt, GREENPEACE, Hungary
77. Theo van Boven, Netherlands, Right Livelihood Award Laureate, 1985
78. Todor Slavov, Environmental Association “For the Earth”, Bulgaria
79. Toldi Miklós, Dráva Szövetség, Hungary
80. Tömöri László, E-misszió Természet- és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
81. Vágvölgyi Gusztáv, Inspi-ráció Egyesület, Hungary
82. Vasil Kadrinov, Ecological Association GEO, Bulgaria
83. Dr. Veres Nándor, Szövetség az Élő Tiszáért Egyesület, Hungary
84. Viktor Vida, Védegylet/Protect the Future!, Hungary
85. Vojetch Kotecky, Hnuti Duha-Friends of the Earth, Czech Republic
86. Zalatnay László, Energia és Környezet Alapívány, Hungary
87. Zubor Kata, Válaszúton Hagyományőrző és Környezetvédő Alapítvány, Hungary
88. Αγγελόπουλος Δήμος, ΑΛΚΥΩΝ- Ομοσπονδία Οικολογικών Οργανώσεων Κορινθιακού Κόλπου, Ελλάδα
89. Αφέντης Τάσος, Κίνηση για τη Σωτηρία της Γκιώνας, Ελλάδα
90. Βασιλείου Ανδρέας Δίκτυο ΜΕΣΟΓΕΙΟΣ SOS, Ελλάδα
91. Βιτωράκη Μαρία, Θεματική Ομάδα Περιβάλλον των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
92. Γεωργοπουλος Αλέξανδρος, Οικολογική Κίνηση Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
93. Γραβάνης Bασίλης, Αυτόνομη Ομάδα Οικολογικής Δράσης Νομού Λάρισας, Ελλάδα
94. Δεμερίδης Γιώργος, Οικολογική Εταιρεία Έβρου, Ελλάδα
95. Δραγουμάνη Θεοδοσία, Οικολογική Ομάδα Ροδόπης, Ελλάδα
96. Ζωτου Ελεονώρα, Αυτοδιοικητική Κίνηση Οικολογία-Αλληλεγγύη, Θεσσαλονίκη, Ελλάδα
97. Ιωαννίδου Ελεάνα, εκπρόσωπος τύπου των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
98. Κάππας Ξενοφών, Ελληνική Ορνιθολογική Εταιρεία, Ελλάδα
99. Καραβασιλικού Γραμματική, Μορφωτικός και Πολιτιστικός Σύλλογος Μεγαλοπαναγιωτών Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
100. Κοσμόπουλος Γιώργος, Αντιμονοπωλιακή Ομάδα STOPCARTEL, Ελλάδα
101. Κωστή Αγγελική, ΓΡΑΙΓΟΣ ΑΜΚΕ, Λαμία, Ελλάδα
102. Κωστής Γιωργάκης, ΒΙΟΖΩ- Βιοκαταναλωτές για Ποιοτική Ζωή, Αθήνα, Ελλάδα
103. Λειβαδίτη Θεώνη, Εταιρεία Προστασίας Τριχωνίδας, Ελλάδα
104. Νικήσιανη Σίσσυ, Συντονιστική Επιτροπή κατά της Εγκατάστασης Δεξαμενών Καυσίμων στη Λιμνοθάλασσα Βάσοβα, Καβάλα, Ελλάδα
105. Νικολαδάκης Τάσος, Πατραϊκή Ένωση Καταναλωτών, Ελλάδα
106. Πανούση Αιμιλία, ΗΛΕΣΙΟΝ- Μη Κυβερνητικός Οργανισμός Περιβάλλοντος, Αθήνα, Ελλάδα
107. Πέτρου Νίκος, Ελληνική Εταιρεία Προστασίας της Φύσης, Ελλάδα
108. Σκιάς Στυλιανός, ΠΑΚΕΘΡΑ- Πολιτιστικό Αναπτυξιακό Κέντρο Θράκης, Ξάνθη, Ελλάδα
109. Σπανούδη Δέσποινα, Συμπαράταξη Βοιωτών για το Περιβάλλον, Ελλάδα
110. Σκούρας Αντώνης- Εφημερίδα της Βόρειας Εύβοιας
111. Σταμπουλή Αφροδίτη, ΣΥΡΙΖΑ- Συνασπισμός Ριζοσπαστικής Αριστεράς Σερρών, Ελλάδα
112. Σχίζας Γιάννης, περιοδικό “ΟΙΚΟΛΟΓΕΙΝ”, Ελλάδα
113. Τραμπάζαλη Κωνσταντία, Άμεση Επέμβαση για την Προστασία της Άγριας Φύσης, Ελλάδα
114. Φωτεινάκης Κώστας, Οικολογικός Πολιτιστικός Σύλλογος Χαϊδαρίου ΟΙΚΟ.ΠΟΛΙΣ., Ελλάδα
115. Ψαρούδας Σπύρος, ΚΑΛΛΙΣΤΩ- Περιβαλλοντική Οργάνωση για την Άγρια Φύση και Ζωή, Ελλάδα
събота, 7 август 2010 г.
Взривове над Влахи, ВЕЦОВЕ, МЕЦОВЕ и разни "спецове"
сеч и взрив,
камъне и дръве изчезнаха там.
Тамо са парите - некой си изкряска
и ето ги с машини
и еtо ги със папки
и ето ги в басейнови дирекции
и ето ги в Регионални инспекции
но каква е схемата
каква е схемата,
как разрухата пълни джобите на "посветените"?
сряда, 4 август 2010 г.
Management of Natura 2000 sites: Guidance
Management of Natura 2000 sites: Guidance
Article 6 - Managing and protecting Natura 2000 sites
Article 6 is one of the most important articles in the Habitats Directive as it defines how Natura 2000 sites are managed and protected.
Paragraphs 6(1) and 6(2) require that, within Natura 2000, Member States:
* Take appropriate conservation measures to maintain and restore the habitats and species for which the site has been designated to a favourable conservation status;
*
Avoid damaging activities that could significantly disturb these species or deteriorate the habitats of the protected species or habitat types.
Paragraphs 6(3) and 6(4) lay down the procedure to be followed when planning new developments that might affect a Natura 2000 site. Thus:
* Any plan or project likely to have a significant effect on a Natura 2000, either individually or in combination with other plans or projects, shall undergo an Appropriate Assessment to determine its implications for the site. The competent authorities can only agree to the plan or project after having ascertained that it will not adversely affect the integrity of the site concerned (Article 6.3)
* In exceptional circumstances, a plan or project may still be allowed to go ahead, in spite of a negative assessment, provided there are no alternative solutions and the plan or project is considered to be of overriding public interest. In such cases the Member State must take appropriate compensatory measures to ensure that the overall coherence of the N2000 Network is protected. (Article 6.4)
Article 6 - Managing and protecting Natura 2000 sites
Article 6 is one of the most important articles in the Habitats Directive as it defines how Natura 2000 sites are managed and protected.
Paragraphs 6(1) and 6(2) require that, within Natura 2000, Member States:
* Take appropriate conservation measures to maintain and restore the habitats and species for which the site has been designated to a favourable conservation status;
*
Avoid damaging activities that could significantly disturb these species or deteriorate the habitats of the protected species or habitat types.
Paragraphs 6(3) and 6(4) lay down the procedure to be followed when planning new developments that might affect a Natura 2000 site. Thus:
* Any plan or project likely to have a significant effect on a Natura 2000, either individually or in combination with other plans or projects, shall undergo an Appropriate Assessment to determine its implications for the site. The competent authorities can only agree to the plan or project after having ascertained that it will not adversely affect the integrity of the site concerned (Article 6.3)
* In exceptional circumstances, a plan or project may still be allowed to go ahead, in spite of a negative assessment, provided there are no alternative solutions and the plan or project is considered to be of overriding public interest. In such cases the Member State must take appropriate compensatory measures to ensure that the overall coherence of the N2000 Network is protected. (Article 6.4)
четвъртък, 22 юли 2010 г.
Грънчар-ски ли се казва или Грънчар-асфалт
Национален парк Пирин - тъжна му майчица с Грънчаров, като директор и Продажни министри на околната среда - тъжна му майчица,
изсекоха гора от ендемичен дървесен вид
- Грънчаров мълча съглашателно,
изсекоха много по-широки полоси за писти от проектните
- Грънчаров мълча притворно,
Причиниха ерозия
- Грънчаров мълча, ама вече, като хотелиер - в добавка на службата му като директор на Парка,
пистите се оказаха полезни за врабчовата кукумявка - ми как ли се не сетиха преди да изсекат целия национален парк за да я спасят от всякъде
сега асфалтираха Бъндеришка поляна
- Грънчаров е съглашателно усмихнато мълчателен.
От другата страна на планината хора в невъзможна обстановка се опитват да спасят рядката порода каракачанска овца
в невъзможните години на развихрила се клептократична липса на държавност
и
Грънчаров им пречи
пречи им да възстановят рядката порода -
та седя
и се чудя
кой
е за бой,
кой за тояга,
кой за затвор
понеделник, 19 юли 2010 г.
flexible approach to application of the Natura 2000 directive on protected areas
Brussels is also determined to facilitate the exploitation of mineral resources in Europe. In particular, [EU Industry and Entrepreneurship Commissioner and EC Vice-President] Tajani suggests, this means a more flexible approach to application of the Natura 2000 directive on protected areas, a proposal that is bound to upset conservation groups. The third measure will focus on recycling and substitution of the most critical metals. New regulations are under discussion with more funds for research
неделя, 18 юли 2010 г.
Bulgarian cyanide cases
Can the existing EU legislation, eg. the Mining Waste Directive, prevent a future cyanide spill?
One of the main arguments pointed from the European Commission and several MEPs during the decision preceding the voting of the Cyanide Ban Resolution is that such a ban is not necessary since the current European legislation (eg. the Mining Waste Directive and EIA Directive) insures the proper assessment of the risks and provision of mitigation measures for protection of the environment.
Unfortunately, the experience from Bulgaria shows that the permitting procedures on investment proposals suffer from a number of shortcomings. (There are many other cases in Romania and Greece, but we have most detaled info from Bulgaria).
In Bulgaria, three investment proposals were granted permits from the Ministry of Environment in 2008-2009 – those of Chelopech Mining, Gorubso-Kurdjali and KCM Plovdiv.
Chelopech Mining case
In the former case the environmental permit for the introduction of cyanide leaching has been canceled on 15th of April 2010 by the final decision of the Supreme Administrative Court with the following arguments:
The information at the EIA report was old (from 2005) and did not properly consider the impact of cyanide leaching installation and the tailings dam on the heavily polluted surroundings (specified as an “environmental hot spot”).
The Ministry of Environment and Waters incorrectly specified that the public hearings should be held only in the two closest villages with a total population of 3000 inhabitants, while the project would affect a much larger territory downstream. Therefore the public hearings on the EIA report excluded most of the potentially affected communities and violated their right to participate in the decision making.
The cyanide leaching technology proposed by the investor cannot be classified as Best Available Technique (BAT). The only cyanide leaching installation for ore with a comparably high Arsenic concentration as in Chelopech has been built as an experimental facility by Phelps Dodge in Arisona, USA, with a capacity significantly smaller than that in Chelopech.
Apart from the Court decision the Cyanide-free Bulgaria Coalition identified other serious gaps as:
the lack of a Transportation plan for the cyanide, which needed to be consulted with communities en route, in order to ensure consent and adequate reactions and measures in cases of accidents;
both the cyanide leaching installation and the tailings dam had to be located very closely to inhabited areas infringing the Bulgarian Regulation № 7 of the Ministry of Health for hygienic zones between industrial facilities and inhabited areas. The statement of agreement from the Ministry of Health was signed by civil servants in clear conflict of interest, since some of them also prepared for the investor a risk assessment study justifying the investment proposal.
Gorubso-Kurdjali Case
The project in Kurdjali has been granted with permit from the Ministry of Environment with similar deficiencies, eg. a) the town of Kurdjali is identified as an “environmental hot spot”and b) distance between the facility and the hygienic zones have been reduced by the responsible institution, and c) the Plan for the Transportation of cyanide is not part of the EIA Report. Additionally:
The company is planning to use their old tailings dam with the argument that cyanide waste from lead production is already managed there. However, presently this tailings dam fails to comply with the requirements of both the EU Mining Waste Directive and the Bulgarian Underground Resources Act.
The cyanide leaching facility was build illegally two years before the permit. In 2009 the Administrative Court issued a decision that the facility should be dismantled. Instead to execute the Court decision, the company has received a permit with listed requirements to be fulfilled during the construction stage for an already constructed facility!
KCM Plovdiv Case
The private company is a leading smelter for non-ferrous metals treatment at the Balkans. In 2008 KCM was granted an EIA permit for a cyanide leaching facility for extraction of gold. A check on 10th May 2010 from the Regional Agency for Construction Control showed that the cyanide facility is already operating at testing regime and industrial adjustments. After receiving the necessary information from the Ministry of Environment and Waters we have established that the facility does not have an IPPC permit, although one of the conditions of the EIA decision was that the operator must submit an application for it. We would like to remind you that according to the EU legislation the IPPC permit is the one which proves that any facility fulfills the environmental standards and obligatory precondition for the construction permits.
The protocol of the single public hearing conducted at Kuklen on 10.07.2008 shows that from 30 people presented 13 are from KCM and only 6 are citizens of Kuklen, there are not presented citizens from Assenovgrad or Plovdiv which suffers from the smelter legacy. We consider this largely below the necessary public consultations standards set at the European legislation and the Policies of the EBRD.
Last but not least, neither of the three proposals was consulted with institutional stakeholders and communities living downstream along the Maritsa (Evros) River in Greece and Turkey, a requirements imposed by the Espoo Convention on EIA in trans-boundary context.
In conclusion, an EU ban on cyanide leaching of gold does not aim stopping of gold mining operations across the European Community. Instead it aims to give incentives to mining companies to investigate and invest into safer and more environmentally friendly technologies, applying the precautionary principle stated at the Art. 174 (2) of the Treaty of the EC and showing in practice social and environmental responsibility.
One of the main arguments pointed from the European Commission and several MEPs during the decision preceding the voting of the Cyanide Ban Resolution is that such a ban is not necessary since the current European legislation (eg. the Mining Waste Directive and EIA Directive) insures the proper assessment of the risks and provision of mitigation measures for protection of the environment.
Unfortunately, the experience from Bulgaria shows that the permitting procedures on investment proposals suffer from a number of shortcomings. (There are many other cases in Romania and Greece, but we have most detaled info from Bulgaria).
In Bulgaria, three investment proposals were granted permits from the Ministry of Environment in 2008-2009 – those of Chelopech Mining, Gorubso-Kurdjali and KCM Plovdiv.
Chelopech Mining case
In the former case the environmental permit for the introduction of cyanide leaching has been canceled on 15th of April 2010 by the final decision of the Supreme Administrative Court with the following arguments:
The information at the EIA report was old (from 2005) and did not properly consider the impact of cyanide leaching installation and the tailings dam on the heavily polluted surroundings (specified as an “environmental hot spot”).
The Ministry of Environment and Waters incorrectly specified that the public hearings should be held only in the two closest villages with a total population of 3000 inhabitants, while the project would affect a much larger territory downstream. Therefore the public hearings on the EIA report excluded most of the potentially affected communities and violated their right to participate in the decision making.
The cyanide leaching technology proposed by the investor cannot be classified as Best Available Technique (BAT). The only cyanide leaching installation for ore with a comparably high Arsenic concentration as in Chelopech has been built as an experimental facility by Phelps Dodge in Arisona, USA, with a capacity significantly smaller than that in Chelopech.
Apart from the Court decision the Cyanide-free Bulgaria Coalition identified other serious gaps as:
the lack of a Transportation plan for the cyanide, which needed to be consulted with communities en route, in order to ensure consent and adequate reactions and measures in cases of accidents;
both the cyanide leaching installation and the tailings dam had to be located very closely to inhabited areas infringing the Bulgarian Regulation № 7 of the Ministry of Health for hygienic zones between industrial facilities and inhabited areas. The statement of agreement from the Ministry of Health was signed by civil servants in clear conflict of interest, since some of them also prepared for the investor a risk assessment study justifying the investment proposal.
Gorubso-Kurdjali Case
The project in Kurdjali has been granted with permit from the Ministry of Environment with similar deficiencies, eg. a) the town of Kurdjali is identified as an “environmental hot spot”and b) distance between the facility and the hygienic zones have been reduced by the responsible institution, and c) the Plan for the Transportation of cyanide is not part of the EIA Report. Additionally:
The company is planning to use their old tailings dam with the argument that cyanide waste from lead production is already managed there. However, presently this tailings dam fails to comply with the requirements of both the EU Mining Waste Directive and the Bulgarian Underground Resources Act.
The cyanide leaching facility was build illegally two years before the permit. In 2009 the Administrative Court issued a decision that the facility should be dismantled. Instead to execute the Court decision, the company has received a permit with listed requirements to be fulfilled during the construction stage for an already constructed facility!
KCM Plovdiv Case
The private company is a leading smelter for non-ferrous metals treatment at the Balkans. In 2008 KCM was granted an EIA permit for a cyanide leaching facility for extraction of gold. A check on 10th May 2010 from the Regional Agency for Construction Control showed that the cyanide facility is already operating at testing regime and industrial adjustments. After receiving the necessary information from the Ministry of Environment and Waters we have established that the facility does not have an IPPC permit, although one of the conditions of the EIA decision was that the operator must submit an application for it. We would like to remind you that according to the EU legislation the IPPC permit is the one which proves that any facility fulfills the environmental standards and obligatory precondition for the construction permits.
The protocol of the single public hearing conducted at Kuklen on 10.07.2008 shows that from 30 people presented 13 are from KCM and only 6 are citizens of Kuklen, there are not presented citizens from Assenovgrad or Plovdiv which suffers from the smelter legacy. We consider this largely below the necessary public consultations standards set at the European legislation and the Policies of the EBRD.
Last but not least, neither of the three proposals was consulted with institutional stakeholders and communities living downstream along the Maritsa (Evros) River in Greece and Turkey, a requirements imposed by the Espoo Convention on EIA in trans-boundary context.
In conclusion, an EU ban on cyanide leaching of gold does not aim stopping of gold mining operations across the European Community. Instead it aims to give incentives to mining companies to investigate and invest into safer and more environmentally friendly technologies, applying the precautionary principle stated at the Art. 174 (2) of the Treaty of the EC and showing in practice social and environmental responsibility.
General ban of cyanide in mining activities is not justified from environmental and health point of views
Answer given by Mr. Potočnik
on behalf of the Commission
(23.6.2010)
The resolution of the Parliament calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union has received the full attention of the Commission.
After an in depth analysis of the issue, the Commission considers that a general ban of cyanide in mining activities is not justified from environmental and health point of views. Existing legislation notably on the management of extractive waste (Directive 2006/21/EC[1]) includes precise and strict requirements ensuring an appropriate safety level of the mining waste facilities. The limit values for cyanide storage as defined in the Directive are the most stringent possible and implies in practice a destruction step of cyanide used before its storage.
Due to the lack of better (in the sense of causing less impact on the environment) alternative technologies, a general ban on cyanide use would imply the closure of existing mines operating in safe conditions. This would be detrimental to employment without additional environmental and health added value.
The Commission intends to continue to closely follow the possible technological developments in this sector in order to ensure that “best available techniques” are applied in practice as required by the Directive.
In addition, the Commission considers that the priority should be set on ensuring full application of the Directive by the Member States. As guardian of the Treaty, the Commission intends to take all necessary measures within its remit to ensure that the Directive is fully and correctly applied in practice.
on behalf of the Commission
(23.6.2010)
The resolution of the Parliament calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union has received the full attention of the Commission.
After an in depth analysis of the issue, the Commission considers that a general ban of cyanide in mining activities is not justified from environmental and health point of views. Existing legislation notably on the management of extractive waste (Directive 2006/21/EC[1]) includes precise and strict requirements ensuring an appropriate safety level of the mining waste facilities. The limit values for cyanide storage as defined in the Directive are the most stringent possible and implies in practice a destruction step of cyanide used before its storage.
Due to the lack of better (in the sense of causing less impact on the environment) alternative technologies, a general ban on cyanide use would imply the closure of existing mines operating in safe conditions. This would be detrimental to employment without additional environmental and health added value.
The Commission intends to continue to closely follow the possible technological developments in this sector in order to ensure that “best available techniques” are applied in practice as required by the Directive.
In addition, the Commission considers that the priority should be set on ensuring full application of the Directive by the Member States. As guardian of the Treaty, the Commission intends to take all necessary measures within its remit to ensure that the Directive is fully and correctly applied in practice.
сряда, 7 юли 2010 г.
Поточник, от "по-точен" ли иде, или "головодник" ще излезе
Европейската комисия отхвърли предложените в цяла Европа забрана за използването цианид в минната дейност. Решението е било приветствано от минно-добивната промишленост.
Декларация от страна Янез Поточник Европейският комисар за околната среда заяви, че след задълбочен анализ, "Комисията счита, че една обща забрана на цианиди в минната дейност не е оправдано от екологична и здравна гледна точка на мнения".
Г-н Поточник добави, че една обща забрана на цианид употреба ще доведе до закриване на съществуващи мини, работещи в условия за сигурност, и ще има пагубен ефект върху заетостта.
Отхвърлянето на забраната е била приветствана от представители на индустрията, включително EMED Минно обществено Ltd, който е участвал в комисията формира да съветва Комисията от Европейската асоциация на минната промишленост.
Декларация от страна Янез Поточник Европейският комисар за околната среда заяви, че след задълбочен анализ, "Комисията счита, че една обща забрана на цианиди в минната дейност не е оправдано от екологична и здравна гледна точка на мнения".
Г-н Поточник добави, че една обща забрана на цианид употреба ще доведе до закриване на съществуващи мини, работещи в условия за сигурност, и ще има пагубен ефект върху заетостта.
Отхвърлянето на забраната е била приветствана от представители на индустрията, включително EMED Минно обществено Ltd, който е участвал в комисията формира да съветва Комисията от Европейската асоциация на минната промишленост.
сряда, 23 юни 2010 г.
НЕ ЧЕТЕТЕ! КОЙТО ВИ ПОМАГА ДА ЧЕТЕТЕ ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН ОТ ТУК ДО КРАЯ НА СВЕТА ОТ НАЙ-СПЕЦ-ЧЕНГЕ-ТА-ТА В СВЕТА!
КЛИКНЕТЕ ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ ПО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО!
Здравейте г-н Рей,
здравейте г-н Бредбъри,
утопични били писанията Ви
за температурата на горенето на хартията
и за пожарникарите и книгите!
Даа,
може би
прекалено далеч в бъдещето сте предвидили събитията,
които ни дишат във вратовете днес.
С пари от нашите данъци
необразовани люде
получават заплати
за да ни пречат
да се самообразоваме.
Здравейте г-н Рей,
здравейте г-н Бредбъри,
утопични били писанията Ви
за температурата на горенето на хартията
и за пожарникарите и книгите!
Даа,
може би
прекалено далеч в бъдещето сте предвидили събитията,
които ни дишат във вратовете днес.
С пари от нашите данъци
необразовани люде
получават заплати
за да ни пречат
да се самообразоваме.
понеделник, 21 юни 2010 г.
ЕКОКАТАСТРОФА ОТ ТЕЖКА ПРОМИШЛЕНА АВАРИЯ В АСАРЕЛ МЕДЕТ
Константин Дичев
а този сигнал вчера сутринта пуснахме до медиите:
ГД БОПП
/Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност/
СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ
БЪЛГАРИЯ, 17 юни 2010 г.
ЕКОКАТАСТРОФА ОТ ТЕЖКА ПРОМИШЛЕНА АВАРИЯ В АСАРЕЛ МЕДЕТ
Вчера сутринта на 16 юни 2010 г. в резултат на промишлена авария Асарел Медет е изпуснал отровни химикали и тежки метали в река Банска Луда Яна. В резултат хиляди измрели риби с обърнати кореми плуват надолу по реката.
В продължение на две десетилетия Асарел Медет добива медни концентрати и трови реката периодично, която на свой ред замърсява и р. Марица. До момента предприятието не е санкционирано подобаващо и въпреки протестите на хората от селата Бъта, Баня и Попинци РИОСВ Пазарджик и Басейнова дирекция Пловдив бездействат.
Новият директор на РИОСВ Пазарджик е в конфликт на интереси, като протеже във ековедомството на своя...
Прочитане на целия коментар доскорошен работодател от Асарел Медет Цоцорков. Вероятно това е причината за мълчанието на РИОСВ Пазарджик относно екопрестъпленията на комбината Асарел.
Напомняме, че миналата година Цоцорков получи от президента Първанов орден „Стара планина“ за „изключително големи заслуги към Република България“. Вероятно президентът Първанов е имал предвид заслуги към Организираната политическа престъпност (ОПП), защото собственикът на Асарел като подставено лице на мафията граби държавата и замърсява природата безнаказано вече десет години. Ограбените милиарди от Асарел облагодетелстват същата тази мафия, защитник на която е явно и президентът Първанов.
Премиерът Борисов и ГЕРБ също не остават назад от надпреварата за даване на почести и сключване на договори с представителя на Минната камара и собственик на Асарел Медет Цоцорков. Изпреварвайки опозицията, Бойко Борисов миналата година сключи меморандум за разбирателство с изпълнителния директор на организираната политическа престъпност в отрасъла добив на подземни богатства (тоест от Минната камара), който вече се изпълнява с внасяне на проектозакон за подземните богатства. Проектозаконът за подземните богатства вероятно ще защитава правата на мафията при безнаказано грабене на подземните богатства и ще дава възможност за избягване на всякакви отговорности при екопрестъпления като вчерашното на Асарел Медет. Подобни констатации е възможно да бъдат направени предварително предвид разработването на проектозакона на тъмно от мафията и отказа на Министерството на околната среда да консултира обществеността и неправителствените организации с интерес в развитието на отрасъла – Асоциация на експертите по подземни богатства и Коалиция „България без цианиди“.
За контакти:
Константин Дичев – Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност (ГД БОПП) – 0886 966 583
Васил Кадринов – Гражданско движение против минните замърсявания (ГД ПМЗ) – 0889 032 954
Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност /ГД БОПП/
а този сигнал вчера сутринта пуснахме до медиите:
ГД БОПП
/Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност/
СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ
БЪЛГАРИЯ, 17 юни 2010 г.
ЕКОКАТАСТРОФА ОТ ТЕЖКА ПРОМИШЛЕНА АВАРИЯ В АСАРЕЛ МЕДЕТ
Вчера сутринта на 16 юни 2010 г. в резултат на промишлена авария Асарел Медет е изпуснал отровни химикали и тежки метали в река Банска Луда Яна. В резултат хиляди измрели риби с обърнати кореми плуват надолу по реката.
В продължение на две десетилетия Асарел Медет добива медни концентрати и трови реката периодично, която на свой ред замърсява и р. Марица. До момента предприятието не е санкционирано подобаващо и въпреки протестите на хората от селата Бъта, Баня и Попинци РИОСВ Пазарджик и Басейнова дирекция Пловдив бездействат.
Новият директор на РИОСВ Пазарджик е в конфликт на интереси, като протеже във ековедомството на своя...
Прочитане на целия коментар доскорошен работодател от Асарел Медет Цоцорков. Вероятно това е причината за мълчанието на РИОСВ Пазарджик относно екопрестъпленията на комбината Асарел.
Напомняме, че миналата година Цоцорков получи от президента Първанов орден „Стара планина“ за „изключително големи заслуги към Република България“. Вероятно президентът Първанов е имал предвид заслуги към Организираната политическа престъпност (ОПП), защото собственикът на Асарел като подставено лице на мафията граби държавата и замърсява природата безнаказано вече десет години. Ограбените милиарди от Асарел облагодетелстват същата тази мафия, защитник на която е явно и президентът Първанов.
Премиерът Борисов и ГЕРБ също не остават назад от надпреварата за даване на почести и сключване на договори с представителя на Минната камара и собственик на Асарел Медет Цоцорков. Изпреварвайки опозицията, Бойко Борисов миналата година сключи меморандум за разбирателство с изпълнителния директор на организираната политическа престъпност в отрасъла добив на подземни богатства (тоест от Минната камара), който вече се изпълнява с внасяне на проектозакон за подземните богатства. Проектозаконът за подземните богатства вероятно ще защитава правата на мафията при безнаказано грабене на подземните богатства и ще дава възможност за избягване на всякакви отговорности при екопрестъпления като вчерашното на Асарел Медет. Подобни констатации е възможно да бъдат направени предварително предвид разработването на проектозакона на тъмно от мафията и отказа на Министерството на околната среда да консултира обществеността и неправителствените организации с интерес в развитието на отрасъла – Асоциация на експертите по подземни богатства и Коалиция „България без цианиди“.
За контакти:
Константин Дичев – Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност (ГД БОПП) – 0886 966 583
Васил Кадринов – Гражданско движение против минните замърсявания (ГД ПМЗ) – 0889 032 954
Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност /ГД БОПП/
четвъртък, 17 юни 2010 г.
Асарел-Медет”, ръководството категорично заявява
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕДИИТЕ
В „Асарел-Медет” не е имало производствена авария
Стихиен пороен дъжд от 92 литра /кв.м предизвика инцидентно затлачване
на отводнително съоръжение
По повод разпространената информация за „Асарел-Медет”, ръководството категорично заявява, че в минно-обогатителното предприятие не е имало производствена авария по технологични причини.
В резултат на незапомнен за дружеството досега пороен дъжд на 15 юни вечерта частично е било затлачено отводнително съоръжение. Във вторник, за по-малко от два часа - между 18 и 20 часа, над територията на комплекса са се изсипали над 92 литра на кв.м. В резултат на това в реката вероятно е изтекло известно количество твърд отток.
Незабавно, още същата вечер, на мястото спешно са мобилизирани техника и екипи, които да отстраняват нанесените щети от бедствието.
На 16 юни, между 21 и 23 часа, РИОСВ – Пазарджик, извърши проверка на територията на компанията. Според съставения протокол проверката е по сигнал от Гражданска защита – Пазарджик за наличие на измряла риба в река Банска Луда Яна.
Констатирано е, че вследствие на поройния дъжд е увеличен повърхностният отток и отводнителни съоръжения са частично запълнени със скална маса и утайки. Посочва се, че временно са прокопани канавки, че се работи по засегнатите участъци и в момента на проверката е преустановено изтичане на повърхностни и дренажни води към река Асарелска. Представителите на контролните органи са взели водни проби от два пункта.
Ръководството и специалистите на компанията оказват и ще продължат да оказват пълно съдействие на контролните органи за изясняване на обстоятелствата и причините за случая, както и за пълното преодоляване на всички последствия от него.
Същевременно „Асарел-Медет” категорично се противопоставя на опитите този случай, предизвикан от стихийно природно бедствие, да се използва за тиражиране на манипулации от неназовани източници, че била „системен източник на замърсяване”.
За последните 10 години „Асарел-Медет” е вложил над 40 млн. лева в нови екологични проекти. Това е първото дружество в страната, което е сертифицирано по международния стандарт за опазване на околната среда IS0 14 001 още през 2002 г. Компанията стриктно спазва екологичното законодателство и има водещи позиции в миннодобивния бранш в България. «Асарел-Медет» е единственото предприятие на територията на общината и областта, което е изградило три пречиствателни станции за води.
17 юни 2010 г., Панагюрище
За допълнителна информация:
Александър Чобанов,
Директор «Човешки ресурси»
«Асарел-Медет» АД
Тел. 0357 / 60 210, 0889 21 21 03
ovk@asarel.com
АСАРЕЛ МЕДЕТ Юни 2010 празнува обявената от ООН година за борба с биологичното разнообразие
хората
не са уведомени
за проблема
и водата
от реката
продължава да се
ползва за напояване
Мъртва риба в река Луда ЯнаВ офиса на Зелени Балакни постъпиха сигнали, че в горното течение на река Банска Луда Яна (община Панагюрище) вече два дни плува мъртва риба. Големи количества мъртва риба имало изхвърлена и по бреговете на реката, където вече се събирали да се хранят диви птици и животни и дори домашни котки. Реката е била отровена и сега мъртвата риба на свой ред представлява опасност за животните, които се хранят с нея.
Гражданите, подали сигнал, са разтревожени най-вече за хората надолу по течението на Банска Луда Яна, Луда Яна и Марица, които не подозират за отравянето и поливат градините си от тези реки.
Според РИОСВ-Пазарджик, източник на замърсяването е минно-обогатителния комплекс Асарел Медет. В нощта на 15-ти срещу 16-ти юни, в резултат от проливнните дъждове, се затлачила канавка с богати химични разтвори от окисния отвал на предприятието. Отровната вода се изляла в река Асарелска и от там в Банска Луда Яна. Предприятието обаче не уведомило своевременно районната инспекция. Експертите от РИОСВ получили информация от сигнал на граждани и успели да вземат проби чак наследващия ден.
Според екологичната инспекция ръководството на Асарел-Медет е взело мерки да възстанови проводимостта на канавката.
Предприятието ще бъде глобено за укриване на информация, което е възпрепятствало навременната реакция на контролния орган. Не са били уведомени гражданите живеещи по течението на засегнатите реки, а и инспекцията не е успяла да вземе проби от момента на най-високото замърсяване. За съжаление укриването на информмация при подобен род замърсявания е често срещана практика в България.
Зелени Балкани припомнят случая с изтичането на хвостохранилището на Горубсо-Лъки в река Чепеларска в края на 2008г. Тогава предприятието укривало месеци наред, че съществува проблем, докато в един момент се отворила цяла яма под стената на хвостохранилището и от там в реката изтекоха хиляди тонове хвост.
Тези трагични инциденти навеждат на мисълта, че глобите за замърсяване на води и най-вече тези за укриване на информация са твърде ниски и предприятията лесно могат да си ги позволят. В същото време отговорността към човешкото здраве и околната среда в България продължава да е твърде малка.
Факт е, че някои от предприятията в Средногорието години наред редовно плащат глоби за заустване на отровни води в реките и нищо друго не се случва. Реките продължават да текат мръсни и от време на време дори с мъртва риба.
Според институциите всичко е под контрол....
Остава отворен въпросът готова ли е страната ни да въвежда в минната и преработвателна индустрия още по-опасни технологии и химични вещества, като излужването с цианид?
вторник, 15 юни 2010 г.
„България има нужда от политици" "ПОЗДРАВИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА"
Коалицията „За да остане природа в България” от дълго време настоява проектът да бъде спрян, тъй като петролопроводът представлява сериозна опасност за запазената природа по Южното Черноморие, преминавайки до или през Природен парк Странджа, няколко защитени местности и резервати и места от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Самата технология, чрез която се планира петрола да бъде транспортиран до Бургас, създава огромна опасност за водите на Бургаския залив. Разтоварването на нефта в открито море чрез т.нар. моно буй е рискова технология, която според редица експерти неминуемо би довела до разливи с трагични последици за биоразнообразието и развитието на туризма в района.
Проектът за изграждане на тръбопровода Бургас – Александруполис все още няма задължителните оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост с Натура 2000.
Мнозинството граждани от общините, които проектът засяга, също многократно са изразявали несъгласието си с него.
„България има нужда от политици, които ясно да защитават нейните национални интереси и ние очакваме, че Вие и в бъдеще ще бъдете твърд срещу неизгодните и застрашаващи природата на България договори”, казват още природозащитниците.
София, 15 юни 2010 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” поздрави министър председателя Бойко Борисов за решението му за отказ от изграждане на тръбопровода Бургас – Александруполис.
Самата технология, чрез която се планира петрола да бъде транспортиран до Бургас, създава огромна опасност за водите на Бургаския залив. Разтоварването на нефта в открито море чрез т.нар. моно буй е рискова технология, която според редица експерти неминуемо би довела до разливи с трагични последици за биоразнообразието и развитието на туризма в района.
Проектът за изграждане на тръбопровода Бургас – Александруполис все още няма задължителните оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост с Натура 2000.
Мнозинството граждани от общините, които проектът засяга, също многократно са изразявали несъгласието си с него.
„България има нужда от политици, които ясно да защитават нейните национални интереси и ние очакваме, че Вие и в бъдеще ще бъдете твърд срещу неизгодните и застрашаващи природата на България договори”, казват още природозащитниците.
София, 15 юни 2010 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” поздрави министър председателя Бойко Борисов за решението му за отказ от изграждане на тръбопровода Бургас – Александруполис.
В страната на ментетата
"Хората купуват нашата светлина,
нашия хляб,
нашето олио,
летят с нас,
застраховат се при нас,
това са привържениците ни,
не политиците."
Думите са на Каменов ТИМ
Във връзка с горното седя и се чудя,
дали ми е необходима тяхната светлина,
дали да им ям хляба,
дали да им пия олиото,
дали да летя с тях,
дали да ме е страх от тях - за да се застраховам при тях - дали да съм привързан с тях!!!
нашия хляб,
нашето олио,
летят с нас,
застраховат се при нас,
това са привържениците ни,
не политиците."
Думите са на Каменов ТИМ
Във връзка с горното седя и се чудя,
дали ми е необходима тяхната светлина,
дали да им ям хляба,
дали да им пия олиото,
дали да летя с тях,
дали да ме е страх от тях - за да се застраховам при тях - дали да съм привързан с тях!!!
петък, 11 юни 2010 г.
Честно, за вълка (прихванато откровение из нет пространството)
От 1976г. поддържам контакти с препаратори от Природонаучния музей във Варна, от 1993г. съм ловец, имам 20г. стаж в системата на горите. В региона са се гледали и гледат като домашни любимци вълци. Питали са ме: ,,къде можем да си пуснем вълка на свобода”. Повечето от вълците отстреляни, прегазени, а предполагам и отровени са били с монголски произход от зоологическите ни градини. На отстрелян мъжки вълк до гр.Аксаково още стоеше каишката на врата. На отстреляна вълчица, чийто череп се пази в оръжейната на ДГС Ген.Тошево, отнетите от ловците малки са отгледани и като са пораснали са се оказали съвсем обикновенни кучета без следа от морфологичните белези на вълк. Получавам сигнали за отстрелян вълк, но при желание от моя страна да бъде определен като такъв ловеца не се обажда повече. Ловците в региона при среща с вълк по време на лов, немогат да реагират адекватно защото го бъркат с кучетата на гоначите. Изводите които съм направил за себе си, са че вълка както и другите хищници са застрашени от изчезване единствено в районите където имаме обширни селскостопански райони, третирани с препарати за растителна защита. Общо казано животните вегетират в обработваемите площи на Североизточна българия. Ако не се вземат спешни мерки за запазване на генофонда на обитателите в тези хабитати от сега може да ги запишем като изчезнали.
Първите стъпки трябва да са с промяна на нормативната уредба, като собственика на земята или арендатора, трябва да е собственик на тези организми, които обитават земята му. Той трябва да има интерес да ги опазва, като всички приходи от лов и др.дейности свързани с тях да отиват по неговата сметка. Представителите на растителна защита и РИОСВ най-малкото публично да се обвинят за неадекватната си политика до момента, с която са нанесли катастрофални щети на околната среда. В техните правомощия са, да бъдат изключени от употреба и други от разрешените препарати след като не се знае кой арендатор къде с какво третира площите си. Протоколите които сме изготвяли при изпращане на умрял дивеч в лабораторията по токсикология в София не са се признавали, защото не е имало подпис на представител от растителна защита, а те от своя страна са отказвали да се подписват, защото дивеча който е умрял тука може да е ял от отровата в съседното поле. Няма санкциониран собственик на земя или арендатор за причинени щети на дивеча, поради използване на токсични препарати, заради лошата нормативна уредба.
Надявам се, че освен за вълка ще помислите и за всички останали живи организми, защото всички на тази земя сме в симбиоза, а дебалансирането на средата в биотопа проличава първо при най-уязвимите в началото на хранителната верига. Това означава ако сме загрижени за нас, вълка и др. да се заемем с индикаторите в биотопа – насекоми, гризачи, тревопасни, влечуги, птици и др., защото ако ги няма тях е безсмислено да си говорим за вълци.
Извенете за това отклонение от темата, но то е продиктувано от силното ми желание да спася съсипаната ни природа.
Първите стъпки трябва да са с промяна на нормативната уредба, като собственика на земята или арендатора, трябва да е собственик на тези организми, които обитават земята му. Той трябва да има интерес да ги опазва, като всички приходи от лов и др.дейности свързани с тях да отиват по неговата сметка. Представителите на растителна защита и РИОСВ най-малкото публично да се обвинят за неадекватната си политика до момента, с която са нанесли катастрофални щети на околната среда. В техните правомощия са, да бъдат изключени от употреба и други от разрешените препарати след като не се знае кой арендатор къде с какво третира площите си. Протоколите които сме изготвяли при изпращане на умрял дивеч в лабораторията по токсикология в София не са се признавали, защото не е имало подпис на представител от растителна защита, а те от своя страна са отказвали да се подписват, защото дивеча който е умрял тука може да е ял от отровата в съседното поле. Няма санкциониран собственик на земя или арендатор за причинени щети на дивеча, поради използване на токсични препарати, заради лошата нормативна уредба.
Надявам се, че освен за вълка ще помислите и за всички останали живи организми, защото всички на тази земя сме в симбиоза, а дебалансирането на средата в биотопа проличава първо при най-уязвимите в началото на хранителната верига. Това означава ако сме загрижени за нас, вълка и др. да се заемем с индикаторите в биотопа – насекоми, гризачи, тревопасни, влечуги, птици и др., защото ако ги няма тях е безсмислено да си говорим за вълци.
Извенете за това отклонение от темата, но то е продиктувано от силното ми желание да спася съсипаната ни природа.
сряда, 9 юни 2010 г.
В Италия готвят закон с тежки наказания за блогъри DarikNews - 09 Юни 13:24
В Италия готвят закон с тежки наказания за блогъри
DarikNews - 09 Юни 13:24
Развитието на печатната техника според Бжежински е довела до популяризирането на социализма!
Развитието на Телевизията води до победа на парите способни да си платят телевизионно време пред доводите на разума според Алън Гор!
Развитието на интернета е автогол на системата се надяват някой!
Единственно способността на живата материя да се самоорганизира гарантира оцеляването й!
Ще оцелеят способните да се самоорганизират - може би!
DarikNews - 09 Юни 13:24
Развитието на печатната техника според Бжежински е довела до популяризирането на социализма!
Развитието на Телевизията води до победа на парите способни да си платят телевизионно време пред доводите на разума според Алън Гор!
Развитието на интернета е автогол на системата се надяват някой!
Единственно способността на живата материя да се самоорганизира гарантира оцеляването й!
Ще оцелеят способните да се самоорганизират - може би!
В Благоевградска област е обявено биологично бедствие - инициативата е част от Честванията на обявената от ООН 2010 за година за борба с биологичното
В Благоевградска област е обявено биологично бедствие - инициативата е част от Честванията на обявената от ООН 2010 за година за борба с биологичното разнообразие!
Бедствието обаче ще настъпи след вмешателството - след пръскането. И през 2010 има хора дето не са чели "Смълчана пролет" и през 2010 година в Благоевградска област пчелари ще почнат пак да се обвиняват взаимно за "изтравяне". РИОСВ Благоевград ще спи сладък сън на държавни заплатки.
Ай хайрлия на всички!
Кликнете заглавието, четете от извора на Благоевградската "администрация".
понеделник, 7 юни 2010 г.
Година по-късно, поглеждайки назад, ме е страх да мисля за напред
МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА МИННО-ГЕОЛОЖКА КАМАРА И ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕРБ
18-06-2009
Относно: Постигане на обща позиция и предприемане на съвместни действия за устойчиво развитие на добива на подземни богатства в България като стратегически и жизненоважен национален ресурс, изключителна държавна собственост
Българската минно-геоложка камара
и
Политическа партия ГЕРБ
В желанието си да установят по-системно сътрудничество за осигуряване необходимите условия за устойчивото развитие на добива на подземни богатства в Република България, както и за по-пълно използване на големите потенциални възможности на бранша за икономическия растеж на страната,
и като се има предвид стратегическото и жизненоважно значение на добива на подземни богатства за развитието на националната икономика и осигуряване на значителна част от БВП на страната, както и осигуряване на работа на пряко заети 30 хил. души,
и като се има предвид, че добивната индустрия взаимодейства с ред други индустрии, като преработващи компании, доставчици на технологии и оборудване, научни, проектантски, строителни, консултантски, финансови, екологични и други услуги и поради тази причина всяко пряко свързано с добива работно място създава средно четири пъти повече работни места в страната, т.е. още за около 120 хил. души допълнително,
и като се има предвид значението на минната индустрия за регионалния растеж в редица райони, където това е единственият сериозен поминък,
подписахме настоящия Меморандум за разбирателство, с който заявяваме готовността си за съвместни действия за следното:
1. До края на м.март 2010 г. да се приеме от новото правителство, в случай че ПП ГЕРБ участва в съставяне на правителството след парламентарните избори, в близък диалог с БМГК, национална политика и стратегия за ефективно и устойчиво добиване на подземните богатства на основата на потенциалните възможности на страната и най-добрите европейски законодателни практики на страни с близки до нашите природни и икономически условия;
2. Въз основа на горното да се предложи на вниманието на Народното събрание да приеме нов Закон за подземните богатства и Закон за Българската минно-геоложка камара.
С тези закони да се решат следните по-важни, но не единствени проблеми:
- прозрачност при провеждане на конкурси за търсене и проучване и концесии за добив на подземни богатства;
Конкурсните комисии да бъдат междуведомствени, включващи представители на всички заинтересовани министерства и наблюдател от БМГК, подписал също декларация за конфиденциалност.
Конкурсните комисии да изпълняват общовалидна наредба, която да изключи корупционните практики. Тази наредба да се съгласува с БМГК, чиито членове най-много страдат от корупция.
- създаване на единен орган за прилагане на Закона за подземните богатства – Национална минна агенция към МС или към МИЕ, която в диалог с бизнеса да формира и провежда единна национална политика и стратегия в отрасъла. Освен това така ще бъде намален и броят на служителите в държавната администрация;
- създаване на условия за премахване на незаконния добив и сивата икономика в бранша, в т.ч. чрез законови строги санкции и, ако е необходимо, допълнителни административни структури, които да ги прилагат;
- улесняване процедурите за отчуждаване на земи за добив на подземни богатства;
- въвеждане на концесионни такси в ЗПБ за продукти, чиито цени се определят на международни борси;
- стимулиране на геологопроучвателните дейности, включително чрез увеличаване на дяла на държавното финансиране в приоритетните видове и региони;
- стимулиране на инвестициите във високорисковите подотрасли на добивната индустрия;
- определяне на задължителни срокове за произнасяне от ведомствата по всички етапи на преписките за търсене, проучване и концесии и засилени персонални санкции за неизпълнение;
- отстраняване на излишната бюрократична тежест при процедурите за търсене, проучване и концесии;
- стимулиране на инвеститорите за устойчиво, екологосъобразно и комплексно оползотворяване на подземните богатства и хармоничното му вписване с останалите отрасли и дейности;
- осигуряване на общо противодействие на тенденциозните и необосновани нападки срещу добивната индустрия;
- реализация на подходяща координирана и системна комуникационна стратегия с членовете на Камарата, държавните органи и обществеността;
- осигуряване на участието на представители на БМГК в работните групи на ведомствата и на Министерски съвет на всички нормативни документи, свързани с бранша, както и задължително прилагане на становището на БМГК към мотивите за вземането на решения на всички нива, независимо дали са взети предвид или не, от вносителите;
- Комисията по енергетика в НС да разшири своите функции и се преименува на Комисия по енергетика, природни ресурси и подземни богатства.
Подписали:
18.06.2009 г.
За БМГК: За ПП ГЕРБ:
Председател: Председател:
Д-р инж. Лъчезар Цоцорков Цветан Цветанов
18-06-2009
Относно: Постигане на обща позиция и предприемане на съвместни действия за устойчиво развитие на добива на подземни богатства в България като стратегически и жизненоважен национален ресурс, изключителна държавна собственост
Българската минно-геоложка камара
и
Политическа партия ГЕРБ
В желанието си да установят по-системно сътрудничество за осигуряване необходимите условия за устойчивото развитие на добива на подземни богатства в Република България, както и за по-пълно използване на големите потенциални възможности на бранша за икономическия растеж на страната,
и като се има предвид стратегическото и жизненоважно значение на добива на подземни богатства за развитието на националната икономика и осигуряване на значителна част от БВП на страната, както и осигуряване на работа на пряко заети 30 хил. души,
и като се има предвид, че добивната индустрия взаимодейства с ред други индустрии, като преработващи компании, доставчици на технологии и оборудване, научни, проектантски, строителни, консултантски, финансови, екологични и други услуги и поради тази причина всяко пряко свързано с добива работно място създава средно четири пъти повече работни места в страната, т.е. още за около 120 хил. души допълнително,
и като се има предвид значението на минната индустрия за регионалния растеж в редица райони, където това е единственият сериозен поминък,
подписахме настоящия Меморандум за разбирателство, с който заявяваме готовността си за съвместни действия за следното:
1. До края на м.март 2010 г. да се приеме от новото правителство, в случай че ПП ГЕРБ участва в съставяне на правителството след парламентарните избори, в близък диалог с БМГК, национална политика и стратегия за ефективно и устойчиво добиване на подземните богатства на основата на потенциалните възможности на страната и най-добрите европейски законодателни практики на страни с близки до нашите природни и икономически условия;
2. Въз основа на горното да се предложи на вниманието на Народното събрание да приеме нов Закон за подземните богатства и Закон за Българската минно-геоложка камара.
С тези закони да се решат следните по-важни, но не единствени проблеми:
- прозрачност при провеждане на конкурси за търсене и проучване и концесии за добив на подземни богатства;
Конкурсните комисии да бъдат междуведомствени, включващи представители на всички заинтересовани министерства и наблюдател от БМГК, подписал също декларация за конфиденциалност.
Конкурсните комисии да изпълняват общовалидна наредба, която да изключи корупционните практики. Тази наредба да се съгласува с БМГК, чиито членове най-много страдат от корупция.
- създаване на единен орган за прилагане на Закона за подземните богатства – Национална минна агенция към МС или към МИЕ, която в диалог с бизнеса да формира и провежда единна национална политика и стратегия в отрасъла. Освен това така ще бъде намален и броят на служителите в държавната администрация;
- създаване на условия за премахване на незаконния добив и сивата икономика в бранша, в т.ч. чрез законови строги санкции и, ако е необходимо, допълнителни административни структури, които да ги прилагат;
- улесняване процедурите за отчуждаване на земи за добив на подземни богатства;
- въвеждане на концесионни такси в ЗПБ за продукти, чиито цени се определят на международни борси;
- стимулиране на геологопроучвателните дейности, включително чрез увеличаване на дяла на държавното финансиране в приоритетните видове и региони;
- стимулиране на инвестициите във високорисковите подотрасли на добивната индустрия;
- определяне на задължителни срокове за произнасяне от ведомствата по всички етапи на преписките за търсене, проучване и концесии и засилени персонални санкции за неизпълнение;
- отстраняване на излишната бюрократична тежест при процедурите за търсене, проучване и концесии;
- стимулиране на инвеститорите за устойчиво, екологосъобразно и комплексно оползотворяване на подземните богатства и хармоничното му вписване с останалите отрасли и дейности;
- осигуряване на общо противодействие на тенденциозните и необосновани нападки срещу добивната индустрия;
- реализация на подходяща координирана и системна комуникационна стратегия с членовете на Камарата, държавните органи и обществеността;
- осигуряване на участието на представители на БМГК в работните групи на ведомствата и на Министерски съвет на всички нормативни документи, свързани с бранша, както и задължително прилагане на становището на БМГК към мотивите за вземането на решения на всички нива, независимо дали са взети предвид или не, от вносителите;
- Комисията по енергетика в НС да разшири своите функции и се преименува на Комисия по енергетика, природни ресурси и подземни богатства.
Подписали:
18.06.2009 г.
За БМГК: За ПП ГЕРБ:
Председател: Председател:
Д-р инж. Лъчезар Цоцорков Цветан Цветанов
Абонамент за:
Публикации (Atom)