петък, 11 юни 2010 г.

Честно, за вълка (прихванато откровение из нет пространството)

От 1976г. поддържам контакти с препаратори от Природонаучния музей във Варна, от 1993г. съм ловец, имам 20г. стаж в системата на горите. В региона са се гледали и гледат като домашни любимци вълци. Питали са ме: ,,къде можем да си пуснем вълка на свобода”. Повечето от вълците отстреляни, прегазени, а предполагам и отровени са били с монголски произход от зоологическите ни градини. На отстрелян мъжки вълк до гр.Аксаково още стоеше каишката на врата. На отстреляна вълчица, чийто череп се пази в оръжейната на ДГС Ген.Тошево, отнетите от ловците малки са отгледани и като са пораснали са се оказали съвсем обикновенни кучета без следа от морфологичните белези на вълк. Получавам сигнали за отстрелян вълк, но при желание от моя страна да бъде определен като такъв ловеца не се обажда повече. Ловците в региона при среща с вълк по време на лов, немогат да реагират адекватно защото го бъркат с кучетата на гоначите. Изводите които съм направил за себе си, са че вълка както и другите хищници са застрашени от изчезване единствено в районите където имаме обширни селскостопански райони, третирани с препарати за растителна защита. Общо казано животните вегетират в обработваемите площи на Североизточна българия. Ако не се вземат спешни мерки за запазване на генофонда на обитателите в тези хабитати от сега може да ги запишем като изчезнали.
Първите стъпки трябва да са с промяна на нормативната уредба, като собственика на земята или арендатора, трябва да е собственик на тези организми, които обитават земята му. Той трябва да има интерес да ги опазва, като всички приходи от лов и др.дейности свързани с тях да отиват по неговата сметка. Представителите на растителна защита и РИОСВ най-малкото публично да се обвинят за неадекватната си политика до момента, с която са нанесли катастрофални щети на околната среда. В техните правомощия са, да бъдат изключени от употреба и други от разрешените препарати след като не се знае кой арендатор къде с какво третира площите си. Протоколите които сме изготвяли при изпращане на умрял дивеч в лабораторията по токсикология в София не са се признавали, защото не е имало подпис на представител от растителна защита, а те от своя страна са отказвали да се подписват, защото дивеча който е умрял тука може да е ял от отровата в съседното поле. Няма санкциониран собственик на земя или арендатор за причинени щети на дивеча, поради използване на токсични препарати, заради лошата нормативна уредба.
Надявам се, че освен за вълка ще помислите и за всички останали живи организми, защото всички на тази земя сме в симбиоза, а дебалансирането на средата в биотопа проличава първо при най-уязвимите в началото на хранителната верига. Това означава ако сме загрижени за нас, вълка и др. да се заемем с индикаторите в биотопа – насекоми, гризачи, тревопасни, влечуги, птици и др., защото ако ги няма тях е безсмислено да си говорим за вълци.
Извенете за това отклонение от темата, но то е продиктувано от силното ми желание да спася съсипаната ни природа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

социални мрежи