сряда, 28 април 2010 г.

До Българските представители в Европейския парламент

Информационен и учебен център по екология

София 1421, ул. Цанко Церковски, 67, вх. В, ет. 2, ап. 3, тел./факс 8669047, e-mail: ceie@ceie.org



28/04/2010



До


Българските представители в

Европейския парламент





Уважаеми дами и господа,


След дебата по забрана на цианидните технологии в минната индустрия проведен на 21.04.2010 и изслушвайки аргументите които бяха изложени там, бихме желали да Ви обърнем внимание на следните доводи:


1. Основния аргумент изложен от представителя на Комисията както и от Членове на Парламента бе, че обща забрана на цианидните технологии в минната индустрия не е нужен защото чрез настоящото законодателство (напр. Директива за минните отпадъци и Директива за ОВОС) и упражняването на строг контрол е осигурена необходимата защита на здравето на хората и на околната среда.



За съжаление, въпреки че този аргумент звучи много добре като политическо послание, практиката на която сме свидетели при одобрението на инвестиционни намерения за въвеждане на цианидно извличане на злато в България и Румъния показва точно обратното.


Докладите по оценка на въздействието върху околната среда на двата проекта с цианиди в Челопеч и Кърджали, както и издадените в последствие разрешения от отговорните институции, Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването страдат от сериозни недостатъци и дори закононарушения.


Проекта в Челопеч


След наше обжалване на 15.04.2010 последна инстанция на Върховен административен съд с Решение № 4985 отмени разрешителното на „Челопеч майнинг” ЕАД, потвърждавайки незаконно съобразността му и върна Доклада по ОВОС за преработване със следните аргументи:


* При одобрението на инвестиционното намерение не бяха отчетени актуалните данни за състоянието на околната среда в един тежко замърсен от минната индустрия регион;
* Отнето е правото на заинтересованата общественост да се произнесе по инвестиционното намерение чрез липсата на достатъчни по обхват обществени обсъждания;
* Експертите в институциите неправилно са определили технологията като най-добра налична техника тъй като предложената не е прилагана в промишлен вариант.

Освен доводите отчетени от съда има и други сериозни пропуски:


* Липса на транспортен план за цианидите като неразделна част от Доклада по ОВОС, лишавайки по този начин заинтересованата общественост от законовата възможност за промяна или отхвърлянето му;
* Както самата инсталация, така и хвостохранилището за цианиди са планирани в близост до населени места нарушавайки задължителните хигиенно защитни зони според Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването. Тези зони бяха намалени до необходимия за инвеститора размер от служители на Министерство на здравеопазването в конфликт на интереси.



Описаните дефекти представляват директно нарушение на българските Закон за опазване на околната среда и Наредба за оценка на въздействието върху околната среда, както и на европейските Директива за ОВОС и Директива за минните отпадъци.


Проект Кърджали


Разрешителното за цианидна инсталация на Горубсо Кърджали АД бе издадено дори и с по-сериозни нарушения:


* Въпреки че гр. Кърджали е определен като „гореща екологична точка” със силно замърсяване на въздух и почви от минните и преработвателни предприятия, отново хигиенно защитните зони бяха намалени като най-близката жилищна сграда до планираната инсталация със цианиди е разположена на около 300 м.;
* Отново Транспортния план за цианидите не присъства в Доклада по ОВОС;
* Хвостохранилището също не е разглеждано от Доклада, като компанията смята да го използва без да го пригоди към изискванията на Директива за минните отпадъци и българският закон за подземните богатства
* Компанията изгради незаконно инсталацията за цианиди без необходимите разрешителни. Национална дирекция строителен контрол разпореди разглобяването й, компанията обжалва, загуби делото, но инсталацията не бе премахната. Вместо това Министерство на околната среда издаде разрешително в чийто текст присъстват препоръки за етапа на строителство на съоръжението, легализирайки едно престъпление!



Следващото заседание на ВАС по жалба на Община Кърджали и граждански организации срещу одобрението на инвестиционното намерение е насрочено след седмица, на 05.06.2010.


Въпреки че относно гореизброеното бяха информирани нееднократно всички отговорни български институции, тези два проекта получиха разрешителните си в разрез със съществуващото българско и европейско законодателство.


Тези примери ни дават допълнителна увереност, че решението се намира в национална (както в Чехия и Унгария) или общоевропейска забрана за използването на тази високорискова технология осигурявайки по този начин защитата на здравето на гражданите и околната среда.




2. На дебата бе изложен довода, че в минната индустрия се използват 18% от цианидите и обсъжданата забрана няма да доведе до значително намаление на употребата им.



За извличането на злато се използва най-вече натриев цианид което е едно от най-токсичните му съединения. Минната индустрия използва около 75% от общото произведено количество натриев цианид. Сравнението с фармацевтични и други индустрии е неподходящо тъй като при тях не се налага депонирането на цианид на открити пространства след използването му както е при хвостохранилищата (аварията в Байа Маре, Румъния), нито биват транспортирани по планински пътища с лошо качество (аварията в Кумтор, Киргизстан) където обикновено се намират мините.


3. Забрана на европейско ниво е необходима поради общата речна мрежа която не познава държавните граници. Урокът от Байа Маре показа съвсем ясно, че замърсяването и неговото предотвратяване е от общ интерес. Достатъчно е наличието само на едно слабо звено (в случая противозаконните разрешителни издадени от Министерство на околната среда) което да доведе до екологично бедствие и прахосването на огромни суми пари на данъкоплатците за ликвидиране на последствията.



За пореден път подчертавам, че ние не сме против златодобива и златодобивните компании. Нашето желание е тези компании да инвестират относително малка част от печалбата си в проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.


Надявам се, че тази подробна информация която бе само отбелязана в предходното писмо, ще Ви даде допълнителни аргументи и сигурност относно необходимостта от забраната на цианидните технологии в минната промишленост.


При интерес от Ваша страна съм готов да изпратя допълнителна информация по аргументите против цианидните технологии или лични срещи в България в удобно за Вас време.




С уважение и най-добри пожелания за ползотворна работа



Даниел Попов

Коалиция „България без цианиди”




За контакти:


Ел. поща: dpopov@ceie.org

Моб. тел: +359 886 818 794

Няма коментари:

Публикуване на коментар

социални мрежи