“АЕЦ “БЕЛЕНЕ” Изследвания и становище на Българската академия на науките“

През 1990г. Великото Народно Събрание възлага на БАН проучване на целесъобразността от АЕЦ Белене. В проучването се включват 85 учени от академията, които се подписват с имената си под документа от 400 страници “АЕЦ “БЕЛЕНЕ” Изследвания и становище на Българската академия на науките“. Ето и някои от заключенията на БАН:

- сеизмичната опасност на площадката надвишава Максималното Разчетено Земетресение(МРЗ) за реактор тип ВВЕР-1000 от 8-а степен по Рихтер. Това означава че Геологическият Институт към БАН не гарантира по никакъв начин сеизмичната осигуреност на централата.

- високото ниво на подземните води представлява опасност от радиоактивно замърсяване на реки и водоизточници. Световният опит в изграждане на АЕЦ изисква водното ниво да е на 3 метра под най-ниската точка на централата.

- в 30-километровата зона около площадката има население от няколко стотин хиляди души, на Българска и Румънска територия. Това налага в аварийните планове да се включат и румънските градове в региона. „В този смисъл площадката за строеж на АЕЦ “Белене” е избрана неудачно.“

- не на последно място стой въпросът с отработеното гориво от Белене. Никой не споменава факта че руската Дума гласува закон, според който Русия след 2020 г. няма да приема отработено гориво от чужди страни.

3. Изборът на руска технология е, меко казано, неудачен. Търгът беше спечелен от руската фирма, при условие, че ще се използва построеното и доставено оборудване от 80-те години. Оказа се обаче че старият бетон е неизползваем и всичко трябва да се разруши до основи. В процеса бяха потрошени почти милиард лева, за да се стигне до днешното положение на строеж на зелена поляна. Освен това руската технология е от 70-те години, не е надеждна и изисква пълно спиране и декомпресиране на реактора при зареждане с гориво. За сравнение румънската централа в Черна Вода разполага с канадски реактори още от 1990г, които работят с естествен (необогатен уран) и се презареждат в движение. На този фон човек осъзнава че България купува парен локомотив на цената на космически кораб. Освен това канадската технология позволява да се използва български естествен уран, без скъпоструващо обогатяване в руските центрофуги.