Граждани спасяват държавата от ТИМ!

Граждани спасяват държавата от ТИМ!



ВАС решава дали гражданите и гражданските организации имат интерес да оспорват прахосническите действия на властта, засягащи обществената собственост. ВАС даде ход на делото, заведено от гражданското сдружение СОПА и ПП ЗЕЛЕНИТЕ. Прокурорът по делото в своето становище заяви, че жалбата е неоснователна по всички точки. Решението по този казус е мерило за степента на демократичност и спазване на законите в България и възможността на гражданите да контролират безобразията на институциите.



Днес, 22 март 2010 г., Върховния административен съд (ВАС) даде ход по адм. дело №3463/2010 г., в което тричленен състав на съда ще преценява принципното положение дали гражданите и гражданските организации имат интерес да оспорват прахосническите действия на властта, засягащи обществената собственост. Гражданско сдружение СОПА и политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ се осмелиха да обжалват в адм. дело № 2977 /2009 г. „необжалваемата” според Административен съд – Варна заповед, с която областният управител на Варна, след извършени десетки процедурни нарушения, е определил без търг и конкурс купувач на печално известните 122 дка земя от крайбрежната ивица и Морската градина на Варна. С актове за изключителна държавна собственост тази територия е непродаваема според закона и Конституцията, но независимо от това тя вече е продадена и се води собственост на „Холдинг Варна” АД, т.е. на ТИМ. Следващото подобно дело във ВАС е № 3296 /2010 г. и е насрочено за 12.04.2010 ВАС от 9 часа.



Тези съдебни дела са част от общите действия на всички граждански организации във Варна, ангажирали се с проблемите по ревизирането на тази сделка и с процедирането и одобряването на проекта за Общ устройствен план (ОУП) на Община Варна. По настояване на гражданските организации народният представител Иван Костов постави по време на парламентарния контрол на 19.03.2010 г. конкретни въпроси на министъра на МРРБ. Министър Плевнелиев се оказа неподготвен за тях и отговорът му, че за сделката „данни за съществени нарушения в процедурата няма”, прозвуча неаргументирано и цинично. Изключително неприемливо е от трибуната на Народното събрание да се твърди, че данни за нарушения няма и в същото време да не се дава отговор на въпроса „Какви основания биха могли да узаконят конкретните действия, посочени от гражданите като нарушения?“, а



ПОСОЧЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ СА ДОСТАТЪЧНО ДРАСТИЧНИ:

· Несъобразяването при сделката с наличните актове за изключителна държавна собственост, което означава, че е продадена непродаваема според закона земя.

· Оценката на земята е извършена при неверни посочени изходни данни - при отсъствие на Подробен устройствен план /ПУП/, а в действителност ПУП има! По този начин оценката е многократно занижена и щетите за държавата са в особено голям, многомилионен размер. Това е основание по чл. 260 ал. 1 от Наказателния кодекс за лишаване на двете лицензирани оценителки от свобода до три години и прекратяване на правото им да упражняват тази дейност.

· За оценката на земята е използван неодобрен ОУП на Община Варна, изготвен в нарушение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и при очевиден конфликт на интереси от фирма, чийто едноличен собственик на капитала й е именно дружеството-инвеститор, успяло да закупи уж непродаваемите според закона 122 дка земя, а именно - „Холдинг Варна” АД, част от групировката ТИМ.





Крайно неправилно е и твърдението в отговора на министър Плевнелиев, че всички отговорности по процедирането и одобряването на ОУП на Община Варна били от компетенциите на Община Варна. Това говори за дълбоко непознаване на законовата уредба и в частност на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), според който експерти на МРРБ приемат ОУП на черноморските общини, а крайният одобрителен акт е точно заповед на министъра на МРРБ.



Тази публично показана некомпетентност направи излишен отговора на следващия въпрос - „предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита на правото на държавна собственост”. Едва ли професионално неориентиран орган би могъл да обоснове правилно съдебен иск, за да защити държавния интерес. От друга страна този интерес би следвало напълно да съвпада с интереса на цялата заинтересована общественост по смисъла на Конвенцията, приета в Орхус, Дания, на 25-ти юни 1998 г. и отнасяща се до достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, особено относно територията на паркове, градини и зелени площи за общо ползване, каквито са въпросите и за съдбата на Морската градина и проектът за ОУП на Варна.



Такава изява на министър Плевнелиев може да се приеме като акт на абдикиране от законовото му задължение да съдейства за решаването на проблемите и би било логично този акт да се документира с подаването и приемането на неговата ОСТАВКА.



След като гражданите и гражданските организации са посочили на институциите множество конкретни закононарушения и при сделката, и при процедирането на ОУП, неприемливо е прокуратурата повече от половин година да не е в състояние да установи и се произнесе какво е установила проверката на тези посочени им в прав текст нарушения, както и да отказва да се присъедини и съдейства на гражданските организации за водените от тях дела в Административен съд – Варна и Административен съд – София-град. Съдилищата от своя страна също отказват да признаят на гражданските организации правен интерес да водят съдебни дела срещу сделката и по този начин ограничават способностите на обществото да се бори резултатно с корупцията. Независимо от това по време на парламентарния контрол на 19.03.2010 г. се установи и прокуратурата би следвало да го вземе предвид, че МРРБ не е в състояние да предостави достоверна и качествена експертиза по случая, а също така ще е доста наивно да очаква експертите от МРРБ сами да констатират, че са погазили закона, да се разкаят за това и доброволно да се запътят към следствения арест.



Неприемливо е при наличните безспорни доказателства прокуратурата все още да си затваря очите за посочените актове на безстопанственост в особено големи размери. Освен това вече не само на юристите е ясно, че изключителната държавна собственост не може да се обявява за частна, дори и с решение на Министерски съвет, а още по-малко с акт на областния управител, както безпардонно е сторено с харизаната на ТИМ, т.е. продадената на „Холдинг Варна” без търг и на безценица 122 дка земя край морето на Варна. Интересен е фактът, че г-н Иван Костов в своето питане не засегна темата за съществуващите актове за изключителна държавна собственост от 2000 г., които са изготвени в мандата на ръководеното от него правителство.



Въпреки че варненската окръжна прокуратура не пожела да участва в споменатото адм. дело № 2977 /2009 г. на Админ. съд – Варна, дългоочакваният дебат по закононарушенията по сделката щеше да се състои в съдебната зала, ако този съд не беше изтълкувал повратно европейските норми и бе признал правния интерес, т.е правото на гражданските организации на достъп до правосъдие по въпроси, засягащи обществена собственост.



В тези трудни условия на 22 март в рамките на адм. дело № 3463 /2010 г във Върховния административен съд граждански организации защитават държавния интерес. Наистина, дело от такова естество е прецедент в България, но с оглед обществения интерес съдът би трябвало да приложи правилно понятието правен интерес на заинтересованата общественост по смисъла на Орхуската конвенция, както и съответните норми от европейското право.



В този случай гражданските организации и гражданите безспорно са заинтересована общественост, след като обект на спор е обществена собственост и още по-точно - изключителна държавна собственост. Не бива да се пренебрегва и фактът, че тази заинтересованост е документирана чрез публична подписка и широк медиен интерес. В този смисъл би било редно и Върховна административна прокуратура да изрази положително становище относно правния интерес на гражданските организации и отделно от това да се присъедини като страна по делото в защита на правовия ред и върховенството на закона. Вместо това прокурорът по делото обяви жалбата за неоснователна по всички точки.



Дали този път българският съд и българските институции ще съумеят да защитят гражданските права или европейското бъдеще на България отново ще зависи от съдействието на Европа или ще бъде постигнато след поредното размахване на пръст?



Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА

Юлиян Чолаков



ОЦОСУР

арх. Калина Павлова

тел. 0899229006



ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Мария Христова, тел. 0889306731

Александър Асенов, тел. 0898384029