И, още едно писмо, пак предизвикано от писанията на Каракачанов

До членовете на "Зелена партия"

През последните седмици ставам свидетел на един абсурден поток от
политически декларации примесени с личните нападки на г-н Каракачанов
към членове на Зелените. Тези декларации нямат нищо общо с това,
което съм свикнал да наричам зелена политика и ценности. Що се касае
до личните нападки, те са просто проява на политическа незрялост и
липса на възпитание.

Доводите в полза на енергетика, базирана на газ, петрол и въглища,
както и високата степен на толерантност към ядрената енергетика са
признак или на липса на елементарни икономически познания и пълна
незаинтересованост от щетите, които те оказват на природата и в
частност на човека, или се изговарят за да защитават чужди на зелената
идея страни с цел да объркат не достатъчно информираните граждани и
тенденциозно да ги отблъснат от зелените идеали. Това са идеите и
декларациите на Путинска Русия, но не идеи на една истинска европейска
зелена партия, която е възприела линията на Green New Deal. Това са
идеи, които стимулират корупция, които са изгодни за крупните
енергийни монополи и които накърняват националните интереси на
България. Това са идеи, които радват руско-говорящите олигарси и носят
бедност, мизерия, лошо образование и здраве на българските граждани.
Това са действия, които увеличават руското влияние и ни отдалечават от
Европа. Ще добавя, че вижданята на Зелените не са базирани на
русофобство, а на елементарно спазване на европейски пазарни
директиви, защитаващи конкуренцията. Точно такава беше и позицията,
изразена от Борислав Сандов и опитите да се изопачат неговите думи не
правят чест на автора им.

Когато четох блудкавите излияния как България е загубила пазара си на
оръжия неволно си мислих за бананови републики, за хунти и за
диктатори - от Южна Америка и от времето на СССР. Беше ме срам, че
такива писания произхождат от политик и член на политическа партия на
демократична и европейска България (за някаква зеленост и въпрос не
става). Беше ме срам, че като част от Homo sapiens има нещо, което ме
свързва с човек, който изпитва отвращаваща носталгия за времената,
когато българското военно производство беше отговорно за хиляди
осакатени от мини деца, за кървави граждански войни, за мизерия,
болести и военни безчинства. Много ми се искаше тези призраци на
миналото да си останат на Голанските възвишения, но явно съм подценил
дългата памет и дебелото портмоне на ДС. Не съм срещал до сега човек,
носител на истински зелени стойности, който да не е убеден пацифист.
Зелената политика е вместо да се произвеждат мини да се строят училища
и болници.

Мълчаливото съгласие на ръководството на "Зелена партия" с подобни
доктрини мога да изразя само с една единствена дума - потрес. През
последните месеци към Зелените се присъединиха много нови членове,
които не произхождат от НПО-сектора и които не са били участници в
продължителните дрязги и спорове между хора, които изповядват зелени
идеи или твърдят, че го правят. Аз самият съм част от тази нова зелена
"вълна". Ние се надявахме да спомогнем за обединяването на зеленото
движение в България, като сложим различията между нас на страна.
Смятам, че това мълчаливо съгласие с идеи и твърдения, произхождащи от
времето, когато България беше управлявана от комунистическа хунта
правят всякакво сближаване невъзможно не само сега, но и в бъдеще.
Смятах, че различията в нашите идеи могат да бъдат сведени до минимум
в един отворен диалог. Сега с огорчение разбирам, че единственият
начин българите да престанат да слушат тези псевдо-зелени идеологии е
когато тези идеологии заедно с техните автори бъдат "погребани" от
забравата на времето и от тежестта на собствената си незначителност.
За разлика от привидното единомислие на членовете на "Зелена партия",
което ми напомня на единомислието на покорната рая, аз очаквам от
моите съпартийци жив диалог, различни мнения и порой от нови идеи. За
разлика от лидерските партии, членовете на нашето ръководство не само
не трябва да следват повелята на несменяемия вожд (какъвто ние и
нямаме), но и не трябва да са активно подканяни да изразяват своите
мисли и идеи. "Упоритото мълчание", поне за мен се дължи на дълбоката
ми погнуса да коментирам лицемерието да се представят съветски
доктрини от времето на Студената война като чисти и актуални
европейски зелени политики с цел да се заблуждават българските
граждани и да се навреди на зеленото движение. Това лицемерие не се
нуждае от официални отговори и декларации. Впрочем, на мен и до сега
не ми е ясно дали размяната на писма е между председателя на "Зелена
партия" в качеството на заеманата от него длъжност и опълномощен от
ръководството или в качеството му на частно лице. Независимо от това,
не смятам, че друга партия или личност трябва са се бъркат в работата
на Зелените. Ако някой иска да насочи нашите политики в по-различна
посока да стане наш член и да си прокарва инициативите по демократичен
начин.

Георг Тупарев
Съпредседател
Зелените/Тhe Greens