Витоша през зелен негатив

2009-07-29

Павел Антонов

Изследовател на медии и околна среда

В последните дни на юли „Витоша ски” излезе с голи гърди и открито писмо до медиите да брани главния архитект на София. Достойно, предвид обвинението, че въпросният господин Петър Диков дал рамо на амбициозните планове на фирмата, като включил ски зоната й „Алеко” в изменения общ устройствен план на столицата още преди общественото й обсъждане – тоест в нарушение на закона. Заради което Зелените му поискали главата.

Достойно също защото „Витоша ски” по рицарски декларира веруюто си още в самото начало на писмото, а именно, че „тиражираната лъжа постепенно започва да се превръща в истина в съзнанието на хората”. После започва една турбо-фоклклорна сага, мътна и кървава, с вкус на рекет и бомби, явно добре познат на неназовалите се автори.

В нея безименните управители на „Витоша ски” си викат знатен юнак генерал Бойко. Бойко да си ги отърве от „никому неизвестни защитници на природата” израстнали в „строен съюз от рекетьорски екологични организации”, който сваля по девет кожи от гърба на бедните трудови инвеститори. Бойко да ги разследва „псевдо-еколозите”, да им разреши „генералния проблем”, плачат и молят ски-тружениците, очевидно на добре познат им жаргон. Във всеки случай по-пролетарски от банскалийското „Еколозите ли, месечинка ке ги изпие”, с което навремето отбраняваха предишния си мега-проект в Пирин по трудовите медийни страници

От последващата кратка, но вълнуваща сводка, става ясна българската Камора. Не ми били нито мутри, нито каратисти, нито борци с организираната престъпност. Най ми били „Зелени Балкани” и техните сателити – „свързани юридически лица с нестопанска цел, с неясен произход на средствата и форми на финансиране”. С това обвинение офшорните ски-строители бият еколозите с техните камъни по тяхната глава. Но удрят здраво на камък, тъй като всички финансови отчети на организации регистрирани в обществена полза се намират в Сметната палата, при донорите им, които обикновено са правителства от страни-членки на ЕС или самата Европейска Комисия, както и в интернет.

Капо-ди-тути-капи, „идеолог, скрит собственик и лидер” на еко-октопода бил Симеон Марин, който със сигурност няма да може да докаже в съда че тази формулировка го злепоставя. В устата на авторите си тя звучи по-скоро като комплимент, израз на уважение и страхопочитание към коварен но могъщ враг и неговите главни съратници, изброени поименно. В този случай обидени могат да се чувстват по-скоро хилядите, чийто имена подписани собственоръчно в петициите за опазване на българската природа очевидно отсъстват от списъка на „Витоша ски”.

Нататък в писмото от фирмата следва своеобразна извадка от критичен доклад на ЕС за България: „семеен бизнес”, усвояване на „бюджетни средства и грантове от европейски програми и директиви”, връзки с „хора от изпълнителната и законодателната власт”, „недосегаеми за българските органи на правораздаване”. Говори се компетентно за “конфликт на интереси”. Европа със сигурност ще плесне с ръце и ще прегърне авторите щом изпълнят лютата си закана да информират „българската прокуратура, Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и Европейската комисия за започване на разследване”.

Но дали ще го сторят? Току виж от мътилката изплували Българската федерация по ски и нейния председател Цеко Минев, „Витоша ски”, Първа Инвестиционна Банка, неколцина български правителства, правораздаватели, и кохортата чиновници, направили възможни строителната вакханлия в Банско и изваждането на Пирин от световното природно наследство. Не тях цели ски-писмото. На мушката му е коалицията „За да остане природа в България” – шепата луди, в дядо Вазовия смисъл, осмелили се да протестират на глас срещу пладнешкото разграбване на общото ни зелено богатство.

За кого се сещате когато става дума за „всички необходими агенти и подставени лица” за упражняване на „неявно и нерегламентирано” партньорство в политиката, и във властта? Соколи, Р.Овч-овци, Сиви Кардинали? Студено. Тук се говори за Зелените – мини-партията събрала всичките си средства от частни дарители, публикувала ги в интернет, и дарила ги на държавата по силата на законите, писани от мега-партиите на гореспоменатите несменяеми парламентаристи.

Като цяло, откритото писмо на „Витоша ски” притежава изключителна фотографска стойност. С вещината на истински ценители, авторите му са насочили обектива си към най уродливите явления свързани с опазването на българската природа и държавност. Назовали са ги с имената им и са ги описали надлежно. А след това са ги извадили на показ в перфектен негатив където всичко черно изглежда зелено, и обратното.

В този кривоогледален свят на „Витоша ски” безобразните бетонови уродливости, пръкнали се по всички красиви кътчета на страната се оказват „частни и държавни високоотговорни и високотехнологични инвестиционни проекти”. Съответно природозащитниците, които им се противопоставят, са всъщност виновни за негативните практики с инвестициите в туризъм, инфраструктура, производство, та дори и за неразрешения с десетилетия проблем за боклука на София. Служителят, позволил си да си върши работата се нарича вредител, а прилагането на законите на държавата, която го е назначила – закононарушение и злоупотреба.

Веднъж хваната, зелено-негативната логика на писмото поставя всичко на мястото си: „Витоша ски” е изрядно българско дружество, прозрачно като ледена висулка, без капка политически връзки. Тези, които притежават собствени медийни групировки, возят министри и депутати на Поршетата, яхтите и летящите си чинии, и пият с топ-ченгетата в дните на национален траур са всичко друго, но не олигарси. Защото дори олигарсите, дето държат хляба и ножа, в този негативен образ са зелени.