PROCLAMATION
For the ban of use of cyanide in the mining processes in Greece
The undersigned, members of staff of the Aristotle University of
Thessaloniki, would like to state our serious concern regarding the
ongoing effort to license mining industries, which are using cyanide in
their production processes. We refer in particular to gold mining by the
«cyanide leaching gold recovery process» and also to dressing units of
sulfur containing minerals (pyrites). This technique results in severe
environmental problems. For this reason it has been totally banned
in certain European countries, with the most recent example that of
Hungary.
We mention that in our country there are large areas, especially in
Macedonia and Thrace, where the rocks contain very small quantities
of gold (grams per ton of rock). Its extraction entails processing of
millions of tons of rocks (extraction at a mountain scale). These rocks
will be treated with cyanide, and thereby they will be turned into cyanide
waste, containing uncontrollable cyanide quantities. Moreover, hydrogen
cyanide will be released to the atmosphere. Under these circumstances,
release of cyanide to the environment will be practically uncontrollable
and the consequences to human health will be unquestionable.
Undisputable is also the impact on the environment and the economy
(e.g. farming, tourist section).
For these reasons we urge the government to ban the use of cyanide in
the mining processes amending the respective laws, in order to protect
public health and the environment, and to preserve our homeland for the
generations to come.
Показват се публикациите с етикет Cyanide mining. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Cyanide mining. Показване на всички публикации
сряда, 17 ноември 2010 г.
неделя, 17 октомври 2010 г.
More toxic threats to eastern Europe
# The Guardian, Saturday 16 October 2010
You contend that "stiffer European regulations and standards governing mining safety, industrial plant licensing and pollution are in force" in the former communist bloc countries and now members of the EU (Report, 13 October), yet since last week's Hungarian sludge disaster the offending company has been pumping out defensive statements that the red mud does not qualify as toxic material under EU regulations. And this is true – while, prior to its joining the EU in 2004, Hungary had environmental laws designating such red mud as toxic, these rules were subsequently relaxed in line with weaker EU laws, the latter having succumbed to intense industrial lobbying in Brussels.
The enforcement of EU legislation regarding the use of cyanide technology for gold mining is coming under renewed threat from industry as a new wave of major gold extraction projects in Romania, Greece, Slovakia and Bulgaria gets under way. A string of safety breaches, including where cyanide facilities are installed at mining facilities prior to permitting, has been communicated by environmental groups to the European commission, while repeated appeals to environment commissioner Janez Potocnik to heed the European parliament's recent resounding resolution on an EU-wide ban on cyanide use in mining have as yet gone unanswered. At the end of last year the Hungarian parliament issued its own ban on cyanide use in mining. The consequences of the EU lagging behind Hungary this time on cyanide – and again thanks to pressure from the mining lobby – spell more danger for the people and the environment of eastern Europe.
Fidanka Bacheva-McGrath
EBRD campaign co-ordinator, CEE Bankwatch Network
You contend that "stiffer European regulations and standards governing mining safety, industrial plant licensing and pollution are in force" in the former communist bloc countries and now members of the EU (Report, 13 October), yet since last week's Hungarian sludge disaster the offending company has been pumping out defensive statements that the red mud does not qualify as toxic material under EU regulations. And this is true – while, prior to its joining the EU in 2004, Hungary had environmental laws designating such red mud as toxic, these rules were subsequently relaxed in line with weaker EU laws, the latter having succumbed to intense industrial lobbying in Brussels.
The enforcement of EU legislation regarding the use of cyanide technology for gold mining is coming under renewed threat from industry as a new wave of major gold extraction projects in Romania, Greece, Slovakia and Bulgaria gets under way. A string of safety breaches, including where cyanide facilities are installed at mining facilities prior to permitting, has been communicated by environmental groups to the European commission, while repeated appeals to environment commissioner Janez Potocnik to heed the European parliament's recent resounding resolution on an EU-wide ban on cyanide use in mining have as yet gone unanswered. At the end of last year the Hungarian parliament issued its own ban on cyanide use in mining. The consequences of the EU lagging behind Hungary this time on cyanide – and again thanks to pressure from the mining lobby – spell more danger for the people and the environment of eastern Europe.
Fidanka Bacheva-McGrath
EBRD campaign co-ordinator, CEE Bankwatch Network
вторник, 31 август 2010 г.
OPEN LETTER Dear Commissioner Potočnik,
To Janez Potočnik
EU Commissioner for the Environment
cc. Jo Leinen
Chair of the EP Committee on the Environment, Public Health and Food Safety
cc: János Áder, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Zuzana Roithova, Alajos Mészáros, Daciana Sarbu, Kriton Arsenis, Csaba Tabajdi, Renate Weber, Michail Tremopoulos, Edvard Kožunšnik, Kartika Tamara Liotard, Sabine Wils, Joao Ferreira, Jiri Mastalka and Nikolaos Chountis
Members of the European Parliament
08 September 2010
OPEN LETTER
Dear Commissioner Potočnik,
We are writing to you in relation to the European Parliament (EP) resolution of May 5th (P7_TA (2010)0145) calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We remind you that the EP resolution was passed with an overwhelming majority of 488 votes. The Parliament’s unequivocal call for a ban on cyanide mining is due to the concern of our elected representatives to protect Europe's shared water resources, its biodiversity, and the health and livelihoods of its citizens.
Our hope is that as Commissioner for the Environment you might share these concerns. However your communications to members of the European Parliamenti and to environmental groupsii, fail to justify your refusal to take action in line with the EP resolution, and to assess the gaps in the implementation of existing legislation.
We are also seriously concerned about the non-transparent process of consultations that the European Commission undertook with representatives of the mining industryiii, while the request for participation of environmental groups and local communities were ignored.
We remind you that the European Commission is both legally and morally obliged to protect the public interest and to promote transparency, democracy and citizens’ participation in decision-making.
Therefore the undersigned civil society and community organizations urge you to:
a) release a cost and benefit analysis including full assessment of the environmental and health related impacts as well as costs/gains in the case of the ban compared with the present situation and
b) to carry out and release an assessment on the actual implementation of the existing legislationiv with regards to existing and proposed cyanide-based mining operations.
In December 2000 your predecessor Margot Wallström welcomed the release of the final report from the independent International Task Force for Assessing the Baia Mare Accident with the following words:
"There is the need to further embrace a culture of openness, transparency and participation. Had citizens felt that they were receiving objective information in the aftermath of the accident then much of the distress, confusion and economic hardship might have been reduced."v
Ten years later these words are still very relevant and compelling. Our demands for more openness, transparency and participation in the European Commission's decision-making related to the risk of cyanide pollution resonate with these words.
The argument that existing EU legislation should ensure safety of cyanide mining operations does not hold precisely because EU legislation is so weakly enforced. As you are aware, DG Environment is in possession of detailed complaints submitted by both environmental organisations and EU citizens that highlight the failure to enforce the law vis-á-vis the environmental assessment procedures for large scale cyanide-based mine proposals.vi
Rather than rejecting the call of the democratically elected European Parliament, the Commission should instead show social and environmental responsibility and leadership by welcoming this opportunity to support non-toxic alternatives to cyanide-based mining. In line with Commission President Barroso’s call for the creation of ‘green jobs’ we call on Directorate-General for the Environment to promote the recycling of precious metals from Europe’s increasing mountains of electronic waste.vii
To conclude, we demand the opening of a transparent and balanced consultation process regarding the steps that DG Environment will take in order to implement EP resolution (P7_TA (2010)0145) on a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We look forward to your Directorate-General setting out a time-line and participation opportunities for civil society organisations and local communities that wish to be involved in the Commission’s work vis-à-vis P7_TA(2010)0145.
Yours sincerely,
1. Alexander Kodjabashev, Demetra Association, Bulgaria
2. Albert Recknagel, Terre des hommes, Germany
3. Alla Yaroshinskaya, Russia - Right Livelihood Award Laureate, 1992
4. Ana Colovic Lesoska, Eco-svest, Macedonia
5. Andras Biro, Hungary - Right Livelihood Award Laureate, 1995
6. Andrey Kovatchev, Balkani Wildlife Association, Bulgaria
7. Anisa Xhitoni, EDEN Center, Albania
8. Angie Zelter, Trident Ploughshares, Right Livelihood Award Laureate, 2001
9. Angelo Caserta, BirdLife International | European Division
10. Borislav Sandov, Foundation for Environment and Agriculture, Bulgaria
11. Birsel Lemke, Turkey - Right Livelihood Award Laureate, 2000
12. Dr. Budayné, Szerkő Környezeti Nevelési Egyesület, Hungary
13. Cesar Padila, Observatorio de Conflictos Mineros de America Latina OCMAL
14. Czeller Gábor, Magyar Biokultúra Szövetség, Hungary
15. Cseho Gábor, Csermely Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
16. Cselószki Tamás, Bors Alapítvány, Hungary
17. Daniel Popov, Center for Environmental Information and Education, Bulgaria
18. Demeter Zoltán, Zöld Akció Egyesület, Hungary
19. Dimitar Vassilev, Ecoclub 2000, Bulgaria
20. Doru Mitrana, Greener Association, Romania
21. Edvin Pacara, Institute for Environmental Policy, Albania
22. Eugen David, Alburnus Maior/Rosia Montana, Romania
23. Farkas István, Magyar Természetvédők Szövetsége, Hungary
24. Fodor Mark, CEE Bankwatch Network, Czech Republic
25. Földesi Dóra, Hulladék Munkaszövetség, Hungary
26. Gárdonyi Zsolt, Evezz Velem Egyesület, Hungary
27. Gellért Miklós, SZIKE Környezet- és Egészségvédelmi Egyesület, Hungary
28. Gyöngyössy Péter, Kerekerdő Alapítvány, Hungary
29. Hajósy Adrienne, Zöld Nők Csoportja, Hungary
30. Hans Hedrich, Sighisoara Durabila, Romania
31. Huub Schelle, Both ENDS, Netherlands
32. Ida Kuklina, Union of Soldiers Mothers Committees of Russia,
Right Livelihood Award Laureate, 1996
33. Ilosvay György, CSEMETE Természet és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
34. John F Charlewood Turner,UK, Right Livelihood Award Laureate, 1988
35. Jorgo Riss, GREENPEACE, European Unit
36. Dr. József Hamar, Tisza Klub, Hungary
37. Kelemen Zoltán, Magosfa Környezeti Nevelési és Ökoturisztikai Alapítvány, Hungary
38. Kocsis Anikó, Ökorégió Alapítvány a Fenntartható Fejlődésért, Hungary
39. Kőrösi-Báti Edit, Zagyva-mente Környezet- és Természetvédő Egyesület, Hungary
40. Laszlo Potozky, Romanian Environmental Partnership Foundation, Romania
41. Lavinia Andrei, Foundation TERRA Millennium II, Romania
42. Luiza Boldizsar, Eco Ruralis, Romania
43. Lukács András, Levegő Munkacsoport, Hungary
44. Magda Stoczkiewicz, Friends of the Earth, Europe
45. Maria Kadoglou, Hellenic Mining Watch, Greece
46. Martina Schaub, SÜDWIND e.V. - Institut für Ökonomie und Ökumene, Germany
47. Marianne Andersson, Right Livelihood Award Foundation, Sweden
48. Michael Reckordt, philippinenbüro e.V. im Asienhaus, Germany
49. Prof. Mike Cooley, UK, Right Livelihood Award Laureate, 1981
50. Molnár Ibolya, Nyíri Arborétumért, Természetért, Kultúráért Közhasznú Egyesület, Hungary
51. Monika Griefahn, Ministerin a.D., Denmark
52. F. Nagy Zsuzsanna, Levegő Munkacsoport, Hungary
53. Neli Arabadzhieva, Green Balkans NGO, Bulgaria
54. Nilton Deza Arroyo, Universidad Nacional de Cajamarca, Peru
55. Ole von Uexkull, Right Livelihood Award Foundation, Stockholm, Sweden
56. Payal Sampat, EARTHWORKS, USA
57. Peter Fuchs, PowerShift, Germany
58. Petko Kovachev, Green Policy Institute, Bulgaria
59. Petru Botnaru, Terra-1530, Romania
60. Prof. Radi Radev, Ecoforum Association, Bulgaria
61. Prof. Dr. Raul A. Montenegro, Argentina, Right Livelihood Award Laureate, 2004
62. Ramona Duminiciou, InfOMG, Romania
63. Raluca Dan, Re.Generation, Romania
64. Regine Richter, Urgewald, Germany
65. René Ngongo, GREENPEACE, Africa
66. Richard Solly, London Mining Network, UK
67. Rosalie Bertell, Ph.D., Right Livelihood Award Laureate, 1986
68. Dr. Roszík Péter, Biokontroll Hungária Nonprofit Kft., Hungary
69. Sára Endréné, Beretzk Péter Természetvédelmi Klub, Hungary
70. Sascha Gabizon, WERF - Women in Europe for a Common Future
71. Sebastian Rötters, "FIAN Germany (FoodFirst Information and Action Network)"
72. Simonyi Gyula, BOCS Alapítvány, Hungary
73. Stefania Simion, Independent Centre for the Development of Environmental Resources, Romania
74. Dr.H.Sudarshan, India, Right Livelihood Award Laureate, 1994
75. Szalay Tímea, Csalán Egyesület, Hungary
76. Szegfalvi Zsolt, GREENPEACE, Hungary
77. Theo van Boven, Netherlands, Right Livelihood Award Laureate, 1985
78. Todor Slavov, Environmental Association “For the Earth”, Bulgaria
79. Toldi Miklós, Dráva Szövetség, Hungary
80. Tömöri László, E-misszió Természet- és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
81. Vágvölgyi Gusztáv, Inspi-ráció Egyesület, Hungary
82. Vasil Kadrinov, Ecological Association GEO, Bulgaria
83. Dr. Veres Nándor, Szövetség az Élő Tiszáért Egyesület, Hungary
84. Viktor Vida, Védegylet/Protect the Future!, Hungary
85. Vojetch Kotecky, Hnuti Duha-Friends of the Earth, Czech Republic
86. Zalatnay László, Energia és Környezet Alapívány, Hungary
87. Zubor Kata, Válaszúton Hagyományőrző és Környezetvédő Alapítvány, Hungary
88. Αγγελόπουλος Δήμος, ΑΛΚΥΩΝ- Ομοσπονδία Οικολογικών Οργανώσεων Κορινθιακού Κόλπου, Ελλάδα
89. Αφέντης Τάσος, Κίνηση για τη Σωτηρία της Γκιώνας, Ελλάδα
90. Βασιλείου Ανδρέας Δίκτυο ΜΕΣΟΓΕΙΟΣ SOS, Ελλάδα
91. Βιτωράκη Μαρία, Θεματική Ομάδα Περιβάλλον των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
92. Γεωργοπουλος Αλέξανδρος, Οικολογική Κίνηση Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
93. Γραβάνης Bασίλης, Αυτόνομη Ομάδα Οικολογικής Δράσης Νομού Λάρισας, Ελλάδα
94. Δεμερίδης Γιώργος, Οικολογική Εταιρεία Έβρου, Ελλάδα
95. Δραγουμάνη Θεοδοσία, Οικολογική Ομάδα Ροδόπης, Ελλάδα
96. Ζωτου Ελεονώρα, Αυτοδιοικητική Κίνηση Οικολογία-Αλληλεγγύη, Θεσσαλονίκη, Ελλάδα
97. Ιωαννίδου Ελεάνα, εκπρόσωπος τύπου των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
98. Κάππας Ξενοφών, Ελληνική Ορνιθολογική Εταιρεία, Ελλάδα
99. Καραβασιλικού Γραμματική, Μορφωτικός και Πολιτιστικός Σύλλογος Μεγαλοπαναγιωτών Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
100. Κοσμόπουλος Γιώργος, Αντιμονοπωλιακή Ομάδα STOPCARTEL, Ελλάδα
101. Κωστή Αγγελική, ΓΡΑΙΓΟΣ ΑΜΚΕ, Λαμία, Ελλάδα
102. Κωστής Γιωργάκης, ΒΙΟΖΩ- Βιοκαταναλωτές για Ποιοτική Ζωή, Αθήνα, Ελλάδα
103. Λειβαδίτη Θεώνη, Εταιρεία Προστασίας Τριχωνίδας, Ελλάδα
104. Νικήσιανη Σίσσυ, Συντονιστική Επιτροπή κατά της Εγκατάστασης Δεξαμενών Καυσίμων στη Λιμνοθάλασσα Βάσοβα, Καβάλα, Ελλάδα
105. Νικολαδάκης Τάσος, Πατραϊκή Ένωση Καταναλωτών, Ελλάδα
106. Πανούση Αιμιλία, ΗΛΕΣΙΟΝ- Μη Κυβερνητικός Οργανισμός Περιβάλλοντος, Αθήνα, Ελλάδα
107. Πέτρου Νίκος, Ελληνική Εταιρεία Προστασίας της Φύσης, Ελλάδα
108. Σκιάς Στυλιανός, ΠΑΚΕΘΡΑ- Πολιτιστικό Αναπτυξιακό Κέντρο Θράκης, Ξάνθη, Ελλάδα
109. Σπανούδη Δέσποινα, Συμπαράταξη Βοιωτών για το Περιβάλλον, Ελλάδα
110. Σκούρας Αντώνης- Εφημερίδα της Βόρειας Εύβοιας
111. Σταμπουλή Αφροδίτη, ΣΥΡΙΖΑ- Συνασπισμός Ριζοσπαστικής Αριστεράς Σερρών, Ελλάδα
112. Σχίζας Γιάννης, περιοδικό “ΟΙΚΟΛΟΓΕΙΝ”, Ελλάδα
113. Τραμπάζαλη Κωνσταντία, Άμεση Επέμβαση για την Προστασία της Άγριας Φύσης, Ελλάδα
114. Φωτεινάκης Κώστας, Οικολογικός Πολιτιστικός Σύλλογος Χαϊδαρίου ΟΙΚΟ.ΠΟΛΙΣ., Ελλάδα
115. Ψαρούδας Σπύρος, ΚΑΛΛΙΣΤΩ- Περιβαλλοντική Οργάνωση για την Άγρια Φύση και Ζωή, Ελλάδα
EU Commissioner for the Environment
cc. Jo Leinen
Chair of the EP Committee on the Environment, Public Health and Food Safety
cc: János Áder, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Zuzana Roithova, Alajos Mészáros, Daciana Sarbu, Kriton Arsenis, Csaba Tabajdi, Renate Weber, Michail Tremopoulos, Edvard Kožunšnik, Kartika Tamara Liotard, Sabine Wils, Joao Ferreira, Jiri Mastalka and Nikolaos Chountis
Members of the European Parliament
08 September 2010
OPEN LETTER
Dear Commissioner Potočnik,
We are writing to you in relation to the European Parliament (EP) resolution of May 5th (P7_TA (2010)0145) calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We remind you that the EP resolution was passed with an overwhelming majority of 488 votes. The Parliament’s unequivocal call for a ban on cyanide mining is due to the concern of our elected representatives to protect Europe's shared water resources, its biodiversity, and the health and livelihoods of its citizens.
Our hope is that as Commissioner for the Environment you might share these concerns. However your communications to members of the European Parliamenti and to environmental groupsii, fail to justify your refusal to take action in line with the EP resolution, and to assess the gaps in the implementation of existing legislation.
We are also seriously concerned about the non-transparent process of consultations that the European Commission undertook with representatives of the mining industryiii, while the request for participation of environmental groups and local communities were ignored.
We remind you that the European Commission is both legally and morally obliged to protect the public interest and to promote transparency, democracy and citizens’ participation in decision-making.
Therefore the undersigned civil society and community organizations urge you to:
a) release a cost and benefit analysis including full assessment of the environmental and health related impacts as well as costs/gains in the case of the ban compared with the present situation and
b) to carry out and release an assessment on the actual implementation of the existing legislationiv with regards to existing and proposed cyanide-based mining operations.
In December 2000 your predecessor Margot Wallström welcomed the release of the final report from the independent International Task Force for Assessing the Baia Mare Accident with the following words:
"There is the need to further embrace a culture of openness, transparency and participation. Had citizens felt that they were receiving objective information in the aftermath of the accident then much of the distress, confusion and economic hardship might have been reduced."v
Ten years later these words are still very relevant and compelling. Our demands for more openness, transparency and participation in the European Commission's decision-making related to the risk of cyanide pollution resonate with these words.
The argument that existing EU legislation should ensure safety of cyanide mining operations does not hold precisely because EU legislation is so weakly enforced. As you are aware, DG Environment is in possession of detailed complaints submitted by both environmental organisations and EU citizens that highlight the failure to enforce the law vis-á-vis the environmental assessment procedures for large scale cyanide-based mine proposals.vi
Rather than rejecting the call of the democratically elected European Parliament, the Commission should instead show social and environmental responsibility and leadership by welcoming this opportunity to support non-toxic alternatives to cyanide-based mining. In line with Commission President Barroso’s call for the creation of ‘green jobs’ we call on Directorate-General for the Environment to promote the recycling of precious metals from Europe’s increasing mountains of electronic waste.vii
To conclude, we demand the opening of a transparent and balanced consultation process regarding the steps that DG Environment will take in order to implement EP resolution (P7_TA (2010)0145) on a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union by 2011. We look forward to your Directorate-General setting out a time-line and participation opportunities for civil society organisations and local communities that wish to be involved in the Commission’s work vis-à-vis P7_TA(2010)0145.
Yours sincerely,
1. Alexander Kodjabashev, Demetra Association, Bulgaria
2. Albert Recknagel, Terre des hommes, Germany
3. Alla Yaroshinskaya, Russia - Right Livelihood Award Laureate, 1992
4. Ana Colovic Lesoska, Eco-svest, Macedonia
5. Andras Biro, Hungary - Right Livelihood Award Laureate, 1995
6. Andrey Kovatchev, Balkani Wildlife Association, Bulgaria
7. Anisa Xhitoni, EDEN Center, Albania
8. Angie Zelter, Trident Ploughshares, Right Livelihood Award Laureate, 2001
9. Angelo Caserta, BirdLife International | European Division
10. Borislav Sandov, Foundation for Environment and Agriculture, Bulgaria
11. Birsel Lemke, Turkey - Right Livelihood Award Laureate, 2000
12. Dr. Budayné, Szerkő Környezeti Nevelési Egyesület, Hungary
13. Cesar Padila, Observatorio de Conflictos Mineros de America Latina OCMAL
14. Czeller Gábor, Magyar Biokultúra Szövetség, Hungary
15. Cseho Gábor, Csermely Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
16. Cselószki Tamás, Bors Alapítvány, Hungary
17. Daniel Popov, Center for Environmental Information and Education, Bulgaria
18. Demeter Zoltán, Zöld Akció Egyesület, Hungary
19. Dimitar Vassilev, Ecoclub 2000, Bulgaria
20. Doru Mitrana, Greener Association, Romania
21. Edvin Pacara, Institute for Environmental Policy, Albania
22. Eugen David, Alburnus Maior/Rosia Montana, Romania
23. Farkas István, Magyar Természetvédők Szövetsége, Hungary
24. Fodor Mark, CEE Bankwatch Network, Czech Republic
25. Földesi Dóra, Hulladék Munkaszövetség, Hungary
26. Gárdonyi Zsolt, Evezz Velem Egyesület, Hungary
27. Gellért Miklós, SZIKE Környezet- és Egészségvédelmi Egyesület, Hungary
28. Gyöngyössy Péter, Kerekerdő Alapítvány, Hungary
29. Hajósy Adrienne, Zöld Nők Csoportja, Hungary
30. Hans Hedrich, Sighisoara Durabila, Romania
31. Huub Schelle, Both ENDS, Netherlands
32. Ida Kuklina, Union of Soldiers Mothers Committees of Russia,
Right Livelihood Award Laureate, 1996
33. Ilosvay György, CSEMETE Természet és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
34. John F Charlewood Turner,UK, Right Livelihood Award Laureate, 1988
35. Jorgo Riss, GREENPEACE, European Unit
36. Dr. József Hamar, Tisza Klub, Hungary
37. Kelemen Zoltán, Magosfa Környezeti Nevelési és Ökoturisztikai Alapítvány, Hungary
38. Kocsis Anikó, Ökorégió Alapítvány a Fenntartható Fejlődésért, Hungary
39. Kőrösi-Báti Edit, Zagyva-mente Környezet- és Természetvédő Egyesület, Hungary
40. Laszlo Potozky, Romanian Environmental Partnership Foundation, Romania
41. Lavinia Andrei, Foundation TERRA Millennium II, Romania
42. Luiza Boldizsar, Eco Ruralis, Romania
43. Lukács András, Levegő Munkacsoport, Hungary
44. Magda Stoczkiewicz, Friends of the Earth, Europe
45. Maria Kadoglou, Hellenic Mining Watch, Greece
46. Martina Schaub, SÜDWIND e.V. - Institut für Ökonomie und Ökumene, Germany
47. Marianne Andersson, Right Livelihood Award Foundation, Sweden
48. Michael Reckordt, philippinenbüro e.V. im Asienhaus, Germany
49. Prof. Mike Cooley, UK, Right Livelihood Award Laureate, 1981
50. Molnár Ibolya, Nyíri Arborétumért, Természetért, Kultúráért Közhasznú Egyesület, Hungary
51. Monika Griefahn, Ministerin a.D., Denmark
52. F. Nagy Zsuzsanna, Levegő Munkacsoport, Hungary
53. Neli Arabadzhieva, Green Balkans NGO, Bulgaria
54. Nilton Deza Arroyo, Universidad Nacional de Cajamarca, Peru
55. Ole von Uexkull, Right Livelihood Award Foundation, Stockholm, Sweden
56. Payal Sampat, EARTHWORKS, USA
57. Peter Fuchs, PowerShift, Germany
58. Petko Kovachev, Green Policy Institute, Bulgaria
59. Petru Botnaru, Terra-1530, Romania
60. Prof. Radi Radev, Ecoforum Association, Bulgaria
61. Prof. Dr. Raul A. Montenegro, Argentina, Right Livelihood Award Laureate, 2004
62. Ramona Duminiciou, InfOMG, Romania
63. Raluca Dan, Re.Generation, Romania
64. Regine Richter, Urgewald, Germany
65. René Ngongo, GREENPEACE, Africa
66. Richard Solly, London Mining Network, UK
67. Rosalie Bertell, Ph.D., Right Livelihood Award Laureate, 1986
68. Dr. Roszík Péter, Biokontroll Hungária Nonprofit Kft., Hungary
69. Sára Endréné, Beretzk Péter Természetvédelmi Klub, Hungary
70. Sascha Gabizon, WERF - Women in Europe for a Common Future
71. Sebastian Rötters, "FIAN Germany (FoodFirst Information and Action Network)"
72. Simonyi Gyula, BOCS Alapítvány, Hungary
73. Stefania Simion, Independent Centre for the Development of Environmental Resources, Romania
74. Dr.H.Sudarshan, India, Right Livelihood Award Laureate, 1994
75. Szalay Tímea, Csalán Egyesület, Hungary
76. Szegfalvi Zsolt, GREENPEACE, Hungary
77. Theo van Boven, Netherlands, Right Livelihood Award Laureate, 1985
78. Todor Slavov, Environmental Association “For the Earth”, Bulgaria
79. Toldi Miklós, Dráva Szövetség, Hungary
80. Tömöri László, E-misszió Természet- és Környezetvédelmi Egyesület, Hungary
81. Vágvölgyi Gusztáv, Inspi-ráció Egyesület, Hungary
82. Vasil Kadrinov, Ecological Association GEO, Bulgaria
83. Dr. Veres Nándor, Szövetség az Élő Tiszáért Egyesület, Hungary
84. Viktor Vida, Védegylet/Protect the Future!, Hungary
85. Vojetch Kotecky, Hnuti Duha-Friends of the Earth, Czech Republic
86. Zalatnay László, Energia és Környezet Alapívány, Hungary
87. Zubor Kata, Válaszúton Hagyományőrző és Környezetvédő Alapítvány, Hungary
88. Αγγελόπουλος Δήμος, ΑΛΚΥΩΝ- Ομοσπονδία Οικολογικών Οργανώσεων Κορινθιακού Κόλπου, Ελλάδα
89. Αφέντης Τάσος, Κίνηση για τη Σωτηρία της Γκιώνας, Ελλάδα
90. Βασιλείου Ανδρέας Δίκτυο ΜΕΣΟΓΕΙΟΣ SOS, Ελλάδα
91. Βιτωράκη Μαρία, Θεματική Ομάδα Περιβάλλον των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
92. Γεωργοπουλος Αλέξανδρος, Οικολογική Κίνηση Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
93. Γραβάνης Bασίλης, Αυτόνομη Ομάδα Οικολογικής Δράσης Νομού Λάρισας, Ελλάδα
94. Δεμερίδης Γιώργος, Οικολογική Εταιρεία Έβρου, Ελλάδα
95. Δραγουμάνη Θεοδοσία, Οικολογική Ομάδα Ροδόπης, Ελλάδα
96. Ζωτου Ελεονώρα, Αυτοδιοικητική Κίνηση Οικολογία-Αλληλεγγύη, Θεσσαλονίκη, Ελλάδα
97. Ιωαννίδου Ελεάνα, εκπρόσωπος τύπου των Οικολόγων Πράσινων, Ελλάδα
98. Κάππας Ξενοφών, Ελληνική Ορνιθολογική Εταιρεία, Ελλάδα
99. Καραβασιλικού Γραμματική, Μορφωτικός και Πολιτιστικός Σύλλογος Μεγαλοπαναγιωτών Θεσσαλονίκης, Ελλάδα
100. Κοσμόπουλος Γιώργος, Αντιμονοπωλιακή Ομάδα STOPCARTEL, Ελλάδα
101. Κωστή Αγγελική, ΓΡΑΙΓΟΣ ΑΜΚΕ, Λαμία, Ελλάδα
102. Κωστής Γιωργάκης, ΒΙΟΖΩ- Βιοκαταναλωτές για Ποιοτική Ζωή, Αθήνα, Ελλάδα
103. Λειβαδίτη Θεώνη, Εταιρεία Προστασίας Τριχωνίδας, Ελλάδα
104. Νικήσιανη Σίσσυ, Συντονιστική Επιτροπή κατά της Εγκατάστασης Δεξαμενών Καυσίμων στη Λιμνοθάλασσα Βάσοβα, Καβάλα, Ελλάδα
105. Νικολαδάκης Τάσος, Πατραϊκή Ένωση Καταναλωτών, Ελλάδα
106. Πανούση Αιμιλία, ΗΛΕΣΙΟΝ- Μη Κυβερνητικός Οργανισμός Περιβάλλοντος, Αθήνα, Ελλάδα
107. Πέτρου Νίκος, Ελληνική Εταιρεία Προστασίας της Φύσης, Ελλάδα
108. Σκιάς Στυλιανός, ΠΑΚΕΘΡΑ- Πολιτιστικό Αναπτυξιακό Κέντρο Θράκης, Ξάνθη, Ελλάδα
109. Σπανούδη Δέσποινα, Συμπαράταξη Βοιωτών για το Περιβάλλον, Ελλάδα
110. Σκούρας Αντώνης- Εφημερίδα της Βόρειας Εύβοιας
111. Σταμπουλή Αφροδίτη, ΣΥΡΙΖΑ- Συνασπισμός Ριζοσπαστικής Αριστεράς Σερρών, Ελλάδα
112. Σχίζας Γιάννης, περιοδικό “ΟΙΚΟΛΟΓΕΙΝ”, Ελλάδα
113. Τραμπάζαλη Κωνσταντία, Άμεση Επέμβαση για την Προστασία της Άγριας Φύσης, Ελλάδα
114. Φωτεινάκης Κώστας, Οικολογικός Πολιτιστικός Σύλλογος Χαϊδαρίου ΟΙΚΟ.ΠΟΛΙΣ., Ελλάδα
115. Ψαρούδας Σπύρος, ΚΑΛΛΙΣΤΩ- Περιβαλλοντική Οργάνωση για την Άγρια Φύση και Ζωή, Ελλάδα
неделя, 18 юли 2010 г.
Bulgarian cyanide cases
Can the existing EU legislation, eg. the Mining Waste Directive, prevent a future cyanide spill?
One of the main arguments pointed from the European Commission and several MEPs during the decision preceding the voting of the Cyanide Ban Resolution is that such a ban is not necessary since the current European legislation (eg. the Mining Waste Directive and EIA Directive) insures the proper assessment of the risks and provision of mitigation measures for protection of the environment.
Unfortunately, the experience from Bulgaria shows that the permitting procedures on investment proposals suffer from a number of shortcomings. (There are many other cases in Romania and Greece, but we have most detaled info from Bulgaria).
In Bulgaria, three investment proposals were granted permits from the Ministry of Environment in 2008-2009 – those of Chelopech Mining, Gorubso-Kurdjali and KCM Plovdiv.
Chelopech Mining case
In the former case the environmental permit for the introduction of cyanide leaching has been canceled on 15th of April 2010 by the final decision of the Supreme Administrative Court with the following arguments:
The information at the EIA report was old (from 2005) and did not properly consider the impact of cyanide leaching installation and the tailings dam on the heavily polluted surroundings (specified as an “environmental hot spot”).
The Ministry of Environment and Waters incorrectly specified that the public hearings should be held only in the two closest villages with a total population of 3000 inhabitants, while the project would affect a much larger territory downstream. Therefore the public hearings on the EIA report excluded most of the potentially affected communities and violated their right to participate in the decision making.
The cyanide leaching technology proposed by the investor cannot be classified as Best Available Technique (BAT). The only cyanide leaching installation for ore with a comparably high Arsenic concentration as in Chelopech has been built as an experimental facility by Phelps Dodge in Arisona, USA, with a capacity significantly smaller than that in Chelopech.
Apart from the Court decision the Cyanide-free Bulgaria Coalition identified other serious gaps as:
the lack of a Transportation plan for the cyanide, which needed to be consulted with communities en route, in order to ensure consent and adequate reactions and measures in cases of accidents;
both the cyanide leaching installation and the tailings dam had to be located very closely to inhabited areas infringing the Bulgarian Regulation № 7 of the Ministry of Health for hygienic zones between industrial facilities and inhabited areas. The statement of agreement from the Ministry of Health was signed by civil servants in clear conflict of interest, since some of them also prepared for the investor a risk assessment study justifying the investment proposal.
Gorubso-Kurdjali Case
The project in Kurdjali has been granted with permit from the Ministry of Environment with similar deficiencies, eg. a) the town of Kurdjali is identified as an “environmental hot spot”and b) distance between the facility and the hygienic zones have been reduced by the responsible institution, and c) the Plan for the Transportation of cyanide is not part of the EIA Report. Additionally:
The company is planning to use their old tailings dam with the argument that cyanide waste from lead production is already managed there. However, presently this tailings dam fails to comply with the requirements of both the EU Mining Waste Directive and the Bulgarian Underground Resources Act.
The cyanide leaching facility was build illegally two years before the permit. In 2009 the Administrative Court issued a decision that the facility should be dismantled. Instead to execute the Court decision, the company has received a permit with listed requirements to be fulfilled during the construction stage for an already constructed facility!
KCM Plovdiv Case
The private company is a leading smelter for non-ferrous metals treatment at the Balkans. In 2008 KCM was granted an EIA permit for a cyanide leaching facility for extraction of gold. A check on 10th May 2010 from the Regional Agency for Construction Control showed that the cyanide facility is already operating at testing regime and industrial adjustments. After receiving the necessary information from the Ministry of Environment and Waters we have established that the facility does not have an IPPC permit, although one of the conditions of the EIA decision was that the operator must submit an application for it. We would like to remind you that according to the EU legislation the IPPC permit is the one which proves that any facility fulfills the environmental standards and obligatory precondition for the construction permits.
The protocol of the single public hearing conducted at Kuklen on 10.07.2008 shows that from 30 people presented 13 are from KCM and only 6 are citizens of Kuklen, there are not presented citizens from Assenovgrad or Plovdiv which suffers from the smelter legacy. We consider this largely below the necessary public consultations standards set at the European legislation and the Policies of the EBRD.
Last but not least, neither of the three proposals was consulted with institutional stakeholders and communities living downstream along the Maritsa (Evros) River in Greece and Turkey, a requirements imposed by the Espoo Convention on EIA in trans-boundary context.
In conclusion, an EU ban on cyanide leaching of gold does not aim stopping of gold mining operations across the European Community. Instead it aims to give incentives to mining companies to investigate and invest into safer and more environmentally friendly technologies, applying the precautionary principle stated at the Art. 174 (2) of the Treaty of the EC and showing in practice social and environmental responsibility.
One of the main arguments pointed from the European Commission and several MEPs during the decision preceding the voting of the Cyanide Ban Resolution is that such a ban is not necessary since the current European legislation (eg. the Mining Waste Directive and EIA Directive) insures the proper assessment of the risks and provision of mitigation measures for protection of the environment.
Unfortunately, the experience from Bulgaria shows that the permitting procedures on investment proposals suffer from a number of shortcomings. (There are many other cases in Romania and Greece, but we have most detaled info from Bulgaria).
In Bulgaria, three investment proposals were granted permits from the Ministry of Environment in 2008-2009 – those of Chelopech Mining, Gorubso-Kurdjali and KCM Plovdiv.
Chelopech Mining case
In the former case the environmental permit for the introduction of cyanide leaching has been canceled on 15th of April 2010 by the final decision of the Supreme Administrative Court with the following arguments:
The information at the EIA report was old (from 2005) and did not properly consider the impact of cyanide leaching installation and the tailings dam on the heavily polluted surroundings (specified as an “environmental hot spot”).
The Ministry of Environment and Waters incorrectly specified that the public hearings should be held only in the two closest villages with a total population of 3000 inhabitants, while the project would affect a much larger territory downstream. Therefore the public hearings on the EIA report excluded most of the potentially affected communities and violated their right to participate in the decision making.
The cyanide leaching technology proposed by the investor cannot be classified as Best Available Technique (BAT). The only cyanide leaching installation for ore with a comparably high Arsenic concentration as in Chelopech has been built as an experimental facility by Phelps Dodge in Arisona, USA, with a capacity significantly smaller than that in Chelopech.
Apart from the Court decision the Cyanide-free Bulgaria Coalition identified other serious gaps as:
the lack of a Transportation plan for the cyanide, which needed to be consulted with communities en route, in order to ensure consent and adequate reactions and measures in cases of accidents;
both the cyanide leaching installation and the tailings dam had to be located very closely to inhabited areas infringing the Bulgarian Regulation № 7 of the Ministry of Health for hygienic zones between industrial facilities and inhabited areas. The statement of agreement from the Ministry of Health was signed by civil servants in clear conflict of interest, since some of them also prepared for the investor a risk assessment study justifying the investment proposal.
Gorubso-Kurdjali Case
The project in Kurdjali has been granted with permit from the Ministry of Environment with similar deficiencies, eg. a) the town of Kurdjali is identified as an “environmental hot spot”and b) distance between the facility and the hygienic zones have been reduced by the responsible institution, and c) the Plan for the Transportation of cyanide is not part of the EIA Report. Additionally:
The company is planning to use their old tailings dam with the argument that cyanide waste from lead production is already managed there. However, presently this tailings dam fails to comply with the requirements of both the EU Mining Waste Directive and the Bulgarian Underground Resources Act.
The cyanide leaching facility was build illegally two years before the permit. In 2009 the Administrative Court issued a decision that the facility should be dismantled. Instead to execute the Court decision, the company has received a permit with listed requirements to be fulfilled during the construction stage for an already constructed facility!
KCM Plovdiv Case
The private company is a leading smelter for non-ferrous metals treatment at the Balkans. In 2008 KCM was granted an EIA permit for a cyanide leaching facility for extraction of gold. A check on 10th May 2010 from the Regional Agency for Construction Control showed that the cyanide facility is already operating at testing regime and industrial adjustments. After receiving the necessary information from the Ministry of Environment and Waters we have established that the facility does not have an IPPC permit, although one of the conditions of the EIA decision was that the operator must submit an application for it. We would like to remind you that according to the EU legislation the IPPC permit is the one which proves that any facility fulfills the environmental standards and obligatory precondition for the construction permits.
The protocol of the single public hearing conducted at Kuklen on 10.07.2008 shows that from 30 people presented 13 are from KCM and only 6 are citizens of Kuklen, there are not presented citizens from Assenovgrad or Plovdiv which suffers from the smelter legacy. We consider this largely below the necessary public consultations standards set at the European legislation and the Policies of the EBRD.
Last but not least, neither of the three proposals was consulted with institutional stakeholders and communities living downstream along the Maritsa (Evros) River in Greece and Turkey, a requirements imposed by the Espoo Convention on EIA in trans-boundary context.
In conclusion, an EU ban on cyanide leaching of gold does not aim stopping of gold mining operations across the European Community. Instead it aims to give incentives to mining companies to investigate and invest into safer and more environmentally friendly technologies, applying the precautionary principle stated at the Art. 174 (2) of the Treaty of the EC and showing in practice social and environmental responsibility.
General ban of cyanide in mining activities is not justified from environmental and health point of views
Answer given by Mr. Potočnik
on behalf of the Commission
(23.6.2010)
The resolution of the Parliament calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union has received the full attention of the Commission.
After an in depth analysis of the issue, the Commission considers that a general ban of cyanide in mining activities is not justified from environmental and health point of views. Existing legislation notably on the management of extractive waste (Directive 2006/21/EC[1]) includes precise and strict requirements ensuring an appropriate safety level of the mining waste facilities. The limit values for cyanide storage as defined in the Directive are the most stringent possible and implies in practice a destruction step of cyanide used before its storage.
Due to the lack of better (in the sense of causing less impact on the environment) alternative technologies, a general ban on cyanide use would imply the closure of existing mines operating in safe conditions. This would be detrimental to employment without additional environmental and health added value.
The Commission intends to continue to closely follow the possible technological developments in this sector in order to ensure that “best available techniques” are applied in practice as required by the Directive.
In addition, the Commission considers that the priority should be set on ensuring full application of the Directive by the Member States. As guardian of the Treaty, the Commission intends to take all necessary measures within its remit to ensure that the Directive is fully and correctly applied in practice.
on behalf of the Commission
(23.6.2010)
The resolution of the Parliament calling for a general ban on the use of cyanide mining technologies in the European Union has received the full attention of the Commission.
After an in depth analysis of the issue, the Commission considers that a general ban of cyanide in mining activities is not justified from environmental and health point of views. Existing legislation notably on the management of extractive waste (Directive 2006/21/EC[1]) includes precise and strict requirements ensuring an appropriate safety level of the mining waste facilities. The limit values for cyanide storage as defined in the Directive are the most stringent possible and implies in practice a destruction step of cyanide used before its storage.
Due to the lack of better (in the sense of causing less impact on the environment) alternative technologies, a general ban on cyanide use would imply the closure of existing mines operating in safe conditions. This would be detrimental to employment without additional environmental and health added value.
The Commission intends to continue to closely follow the possible technological developments in this sector in order to ensure that “best available techniques” are applied in practice as required by the Directive.
In addition, the Commission considers that the priority should be set on ensuring full application of the Directive by the Member States. As guardian of the Treaty, the Commission intends to take all necessary measures within its remit to ensure that the Directive is fully and correctly applied in practice.
сряда, 7 юли 2010 г.
Поточник, от "по-точен" ли иде, или "головодник" ще излезе
Европейската комисия отхвърли предложените в цяла Европа забрана за използването цианид в минната дейност. Решението е било приветствано от минно-добивната промишленост.
Декларация от страна Янез Поточник Европейският комисар за околната среда заяви, че след задълбочен анализ, "Комисията счита, че една обща забрана на цианиди в минната дейност не е оправдано от екологична и здравна гледна точка на мнения".
Г-н Поточник добави, че една обща забрана на цианид употреба ще доведе до закриване на съществуващи мини, работещи в условия за сигурност, и ще има пагубен ефект върху заетостта.
Отхвърлянето на забраната е била приветствана от представители на индустрията, включително EMED Минно обществено Ltd, който е участвал в комисията формира да съветва Комисията от Европейската асоциация на минната промишленост.
Декларация от страна Янез Поточник Европейският комисар за околната среда заяви, че след задълбочен анализ, "Комисията счита, че една обща забрана на цианиди в минната дейност не е оправдано от екологична и здравна гледна точка на мнения".
Г-н Поточник добави, че една обща забрана на цианид употреба ще доведе до закриване на съществуващи мини, работещи в условия за сигурност, и ще има пагубен ефект върху заетостта.
Отхвърлянето на забраната е била приветствана от представители на индустрията, включително EMED Минно обществено Ltd, който е участвал в комисията формира да съветва Комисията от Европейската асоциация на минната промишленост.
понеделник, 10 май 2010 г.
ЕП иска пълна забрана за използването на цианид в минните технологии
Депутатите настояват Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., с цел опазване на водните ресурси и биологичното разнообразие.Според тях компаниите, работещи с отпадъци от добивната промишленост, трябва да бъдат задължени да имат застраховка за обезщетение за нанесени вреди в случай на авария или неизправност, а минните проекти, които използват цианидни технологии, не трябва да бъдат подкрепяни.
В приетата на 5 май резолюция депутатите подчертават, че въвеждането на пълна забрана върху използването на цианидни технологии е "единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело". Те насърчават разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно безцианидни - алтернативи за минното дело.
По-нататък членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки "да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави". Комисията трябва да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в мините, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм.
Приетият текст призовава също така Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, "така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност".
Резолюцията беше приета с 488 гласа "за", 48 "против" и 57 "въздържали се".
В приетата на 5 май резолюция депутатите подчертават, че въвеждането на пълна забрана върху използването на цианидни технологии е "единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело". Те насърчават разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно безцианидни - алтернативи за минното дело.
По-нататък членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки "да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави". Комисията трябва да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в мините, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм.
Приетият текст призовава също така Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, "така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност".
Резолюцията беше приета с 488 гласа "за", 48 "против" и 57 "въздържали се".
сряда, 5 май 2010 г.
Резолюция на Европейския парламент относно обща забрана за използване на цианид
Резолюция на Европейския парламент относно обща забрана за използване на цианид в минните технологии на територията на Европейския съюз
Европейският парламент,
– като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид принципа на предпазните мерки, посочен в Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието и в Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.,
– като взе предвид свързаните с околната среда цели на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите),
– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, която предвижда използването на цианид в минната промишленост, като същевременно установява максимално позволено равнище на цианид,
– като взе предвид Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО (Севезо II) на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, в която се казва, че „[…] определени дейности, свързани със съхраняването и обработването в минната промишленост, […] могат да предизвикат много сериозни последствия”,
– като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност, по силата на която държавите-членки могат да разрешат на операторите да не поемат разходите за екологичните щети, ако бъде доказано, че са изпълнени определени условия,
– като взе предвид 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство относно приоритетите по отношение на политиката в областта на водите и биологичното многообразие,
– като взе предвид предприетите от Чешката република мерки за обща забрана на цианидни технологии чрез изменение на Закона за минното дело № 44/1988 през 2000 г., изменението на унгарския закон за минното дело № 48/1993 през 2009 г. за забрана на основаните на цианид технологии в минната промишленост на територията на Унгария, както и германския декрет от 2002 г. за забрана на цианидното излужване,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ООН обяви 2010 г. за международна година на биологичното разнообразие, като отправи призив към целия свят за предприемане на действия за съхраняване на многообразието на живота на земята,
Б. като има предвид, че цианидът е силно отровно химическо вещество, използвано в златодобивната промишленост, което се окачествява като основен замърсител съгласно приложение VIII към Рамковата директива за водите и което може да оказва катастрофално и необратимо въздействие върху околната среда и здравето на човека, а по този начин и върху биологичното разнообразие,
В. като има предвид, че в своята обща позиция относно устойчивото минно дело, оповестена по време на 14-та им среща на 25 май 2007 г. в Прага (Чешка република), министрите на околната среда на държавите от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словакия) изразиха загриженост относно използването и разработването на опасни технологии в минното дело на редица места в региона и относно свързаните с това значителни рискове за околната среда с потенциални трансгранични последици,
Г. като има предвид, че в рамките на Софийската конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав страните постигнаха съгласие, че наред със статута си на приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите, цианидът може да бъде окачествен и като съответно опасно вещество,
Д. като има предвид, че през последните 25 години в световен мащаб са били предизвикани повече от 30 значителни аварии с разлив на цианид, най-тежкият от които беше преди 10 години, когато от резервоара на мина за добив на злато в речната система Тиса-Дунав се изляха над 100 000 кубически метра вода, замърсена с цианид, и предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на Централна Европа по онова време, и като има предвид, че не съществуват реални гаранции, че подобни аварии няма да се случат отново, особено като се вземе предвид нарастващия брой случаи на екстремни метеорологични условия, наред с другото на проливните валежи, както е прогнозирано в четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
Е. като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС все още разглеждат възможността за нови проекти за едромащабни открити мини за добив на злато с използване на цианидни технологии в гъсто населени райони, проекти, които пораждат нови потенциални заплахи за човешкото здраве и околната среда,
Ж. като има предвид, че по силата на Рамковата директива за водите държавите-членки са задължени да постигат и съхраняват „доброто състояние” на водните ресурси, както и да предотвратяват тяхното замърсяване с опасни вещества; като има предвид обаче, че доброто състояние би могло да зависи също от качеството на водата в речен басейн, който се намира в съседни държави, които използват цианидни технологии в минното дело,
З. като има предвид трансграничните последици от авариите с цианид, особено по отношение на замърсяването на големи речни басейни и подпочвените води, подчертава необходимостта от подход на равнището на ЕС към сериозната екологична заплаха, породена от използването на цианид в минното дело,
И. като има предвид, че и досега липсват правила за надзор и подходящи финансови гаранции, както и че прилагането на съществуващото законодателство за минното дело с използване на цианид зависи също от уменията на изпълнителните органи във всяка държава-членка, възникването на авария вследствие на човешка небрежност е само въпрос на време,
Й. като има предвид, че директивата относно отпадъците от рудодобив не се прилага изцяло в някои държави-членки,
К. като има предвид, че минното дело с използване на цианид създава малко на брой работни места, при това само за период от 8-16 години, а същевременно носи риск от причиняване на огромни трансгранични екологични щети, разходите за които обикновено не се поемат от носещите отговорността дружества, които обикновено изчезват или изпадат в несъстоятелност, а от държавата, т.е. от данъкоплатците,
Л. като има предвид, че извършващите дейност дружества не разполагат с дългосрочни застраховки, които биха покрили разходите, направени в случай на възникване на бъдеща авария или неизправност,
М. като има предвиди, че за добиването на два грама злато е необходим един тон ниско обогатена руда и че това се съпровожда от огромно количество минни отпадъци по обектите, а в крайна сметка между 25 и 50 процента от златото остава в отпадъците; като има предвид, в допълнение към това, че едромащабните минни проекти с използване на цианид използват ежегодно няколко хиляди тона натриев цианид, чийто превоз и съхранение сами по себе си могат да причинят катастрофални последици в случай на авария,
Н. като има предвид, че действително съществуват алтернативи на минното дело с използване на цианид, които биха могли да заменят основаните на цианид технологии,
О. като има предвид, че в цяла Европа се организират силни обществени протести срещу текущи проекти в областта на минното дело с използване на цианид, в които участват не само отделни граждани, местни общности и НПО, но и държавни организации, правителства и политици,
1. счита, че спазването на целите на ЕС в рамките на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро химическо състояние на водните ресурси и да се опазят водните ресурси и биологичното разнообразие, може да се постигне единствено чрез налагане на забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело;
2. призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., тъй като това е единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело, и същевременно да извърши обикновена оценка на въздействието;
3. отбелязва съществуването на съответни инициативи в системите на ЕС и ООН и решително насърчава разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно свободни от цианид - алтернативи за минното дело;
4. призовава Комисията и държавите-членки да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави;
5. призовава Комисията да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в минното дело, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм;
6. призовава Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
Европейският парламент,
– като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид принципа на предпазните мерки, посочен в Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието и в Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.,
– като взе предвид свързаните с околната среда цели на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите),
– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, която предвижда използването на цианид в минната промишленост, като същевременно установява максимално позволено равнище на цианид,
– като взе предвид Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО (Севезо II) на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, в която се казва, че „[…] определени дейности, свързани със съхраняването и обработването в минната промишленост, […] могат да предизвикат много сериозни последствия”,
– като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност, по силата на която държавите-членки могат да разрешат на операторите да не поемат разходите за екологичните щети, ако бъде доказано, че са изпълнени определени условия,
– като взе предвид 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство относно приоритетите по отношение на политиката в областта на водите и биологичното многообразие,
– като взе предвид предприетите от Чешката република мерки за обща забрана на цианидни технологии чрез изменение на Закона за минното дело № 44/1988 през 2000 г., изменението на унгарския закон за минното дело № 48/1993 през 2009 г. за забрана на основаните на цианид технологии в минната промишленост на територията на Унгария, както и германския декрет от 2002 г. за забрана на цианидното излужване,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ООН обяви 2010 г. за международна година на биологичното разнообразие, като отправи призив към целия свят за предприемане на действия за съхраняване на многообразието на живота на земята,
Б. като има предвид, че цианидът е силно отровно химическо вещество, използвано в златодобивната промишленост, което се окачествява като основен замърсител съгласно приложение VIII към Рамковата директива за водите и което може да оказва катастрофално и необратимо въздействие върху околната среда и здравето на човека, а по този начин и върху биологичното разнообразие,
В. като има предвид, че в своята обща позиция относно устойчивото минно дело, оповестена по време на 14-та им среща на 25 май 2007 г. в Прага (Чешка република), министрите на околната среда на държавите от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словакия) изразиха загриженост относно използването и разработването на опасни технологии в минното дело на редица места в региона и относно свързаните с това значителни рискове за околната среда с потенциални трансгранични последици,
Г. като има предвид, че в рамките на Софийската конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав страните постигнаха съгласие, че наред със статута си на приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите, цианидът може да бъде окачествен и като съответно опасно вещество,
Д. като има предвид, че през последните 25 години в световен мащаб са били предизвикани повече от 30 значителни аварии с разлив на цианид, най-тежкият от които беше преди 10 години, когато от резервоара на мина за добив на злато в речната система Тиса-Дунав се изляха над 100 000 кубически метра вода, замърсена с цианид, и предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на Централна Европа по онова време, и като има предвид, че не съществуват реални гаранции, че подобни аварии няма да се случат отново, особено като се вземе предвид нарастващия брой случаи на екстремни метеорологични условия, наред с другото на проливните валежи, както е прогнозирано в четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
Е. като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС все още разглеждат възможността за нови проекти за едромащабни открити мини за добив на злато с използване на цианидни технологии в гъсто населени райони, проекти, които пораждат нови потенциални заплахи за човешкото здраве и околната среда,
Ж. като има предвид, че по силата на Рамковата директива за водите държавите-членки са задължени да постигат и съхраняват „доброто състояние” на водните ресурси, както и да предотвратяват тяхното замърсяване с опасни вещества; като има предвид обаче, че доброто състояние би могло да зависи също от качеството на водата в речен басейн, който се намира в съседни държави, които използват цианидни технологии в минното дело,
З. като има предвид трансграничните последици от авариите с цианид, особено по отношение на замърсяването на големи речни басейни и подпочвените води, подчертава необходимостта от подход на равнището на ЕС към сериозната екологична заплаха, породена от използването на цианид в минното дело,
И. като има предвид, че и досега липсват правила за надзор и подходящи финансови гаранции, както и че прилагането на съществуващото законодателство за минното дело с използване на цианид зависи също от уменията на изпълнителните органи във всяка държава-членка, възникването на авария вследствие на човешка небрежност е само въпрос на време,
Й. като има предвид, че директивата относно отпадъците от рудодобив не се прилага изцяло в някои държави-членки,
К. като има предвид, че минното дело с използване на цианид създава малко на брой работни места, при това само за период от 8-16 години, а същевременно носи риск от причиняване на огромни трансгранични екологични щети, разходите за които обикновено не се поемат от носещите отговорността дружества, които обикновено изчезват или изпадат в несъстоятелност, а от държавата, т.е. от данъкоплатците,
Л. като има предвид, че извършващите дейност дружества не разполагат с дългосрочни застраховки, които биха покрили разходите, направени в случай на възникване на бъдеща авария или неизправност,
М. като има предвиди, че за добиването на два грама злато е необходим един тон ниско обогатена руда и че това се съпровожда от огромно количество минни отпадъци по обектите, а в крайна сметка между 25 и 50 процента от златото остава в отпадъците; като има предвид, в допълнение към това, че едромащабните минни проекти с използване на цианид използват ежегодно няколко хиляди тона натриев цианид, чийто превоз и съхранение сами по себе си могат да причинят катастрофални последици в случай на авария,
Н. като има предвид, че действително съществуват алтернативи на минното дело с използване на цианид, които биха могли да заменят основаните на цианид технологии,
О. като има предвид, че в цяла Европа се организират силни обществени протести срещу текущи проекти в областта на минното дело с използване на цианид, в които участват не само отделни граждани, местни общности и НПО, но и държавни организации, правителства и политици,
1. счита, че спазването на целите на ЕС в рамките на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро химическо състояние на водните ресурси и да се опазят водните ресурси и биологичното разнообразие, може да се постигне единствено чрез налагане на забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело;
2. призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., тъй като това е единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело, и същевременно да извърши обикновена оценка на въздействието;
3. отбелязва съществуването на съответни инициативи в системите на ЕС и ООН и решително насърчава разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно свободни от цианид - алтернативи за минното дело;
4. призовава Комисията и държавите-членки да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави;
5. призовава Комисията да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в минното дело, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм;
6. призовава Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
Европейският Парламент току що прие резолюция за забрана на цианидното излужване
ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ
На Коалиция „България без цианиди”
Днес, 5-ти май, на редовно заседание на европейския парламент бе подложена на гласуване Проекто-резолюция B7 0238/2010 за забрана на използването на цианиди в минната индустрия внесена от Европейска народна партия и подкрепена от парламентарните фракции на Алианса на социалистите и демократите, Алианса на демократите и либералите, Групата на Зелените, Групата на европейската обединена левица и независими депутати.
Тя призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в ЕС преди края на 2011 г. като единственият сигурен начин за защита на нашите водни ресурси и екосистеми от цианидно замърсяване от минното дело.
Проекто-резолюцията бе ПРИЕТА като гласуването приключи със 488 гласа ЗА и 48 гласа ПРОТИВ.
При гласуване в българското Народно събрание на 07.11.2008 г. по предложение на г-жа Мария Капон за забрана на използването на технологии с цианиди за извличане на злато бе отхвърлено с минимална разлика от 8 гласа при 53-против, 43 – за и 67 въздържали се.
Тези две гласувания на най-високо ниво, заедно с националните забрани в Чехия и Унгария, показват ясно общественото отхвърляне на тази неоправдано рискова технология и потвърждават правотата на каузата която защитава Коалиция „България без цианиди”.
Крайно време е Министерство на околната среда да преоцени твърдата си политика в защита на тези технологии и да стане проводник на обществените нагласи, изисквайки от златодобивните компании проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.
На Коалиция „България без цианиди”
Днес, 5-ти май, на редовно заседание на европейския парламент бе подложена на гласуване Проекто-резолюция B7 0238/2010 за забрана на използването на цианиди в минната индустрия внесена от Европейска народна партия и подкрепена от парламентарните фракции на Алианса на социалистите и демократите, Алианса на демократите и либералите, Групата на Зелените, Групата на европейската обединена левица и независими депутати.
Тя призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в ЕС преди края на 2011 г. като единственият сигурен начин за защита на нашите водни ресурси и екосистеми от цианидно замърсяване от минното дело.
Проекто-резолюцията бе ПРИЕТА като гласуването приключи със 488 гласа ЗА и 48 гласа ПРОТИВ.
При гласуване в българското Народно събрание на 07.11.2008 г. по предложение на г-жа Мария Капон за забрана на използването на технологии с цианиди за извличане на злато бе отхвърлено с минимална разлика от 8 гласа при 53-против, 43 – за и 67 въздържали се.
Тези две гласувания на най-високо ниво, заедно с националните забрани в Чехия и Унгария, показват ясно общественото отхвърляне на тази неоправдано рискова технология и потвърждават правотата на каузата която защитава Коалиция „България без цианиди”.
Крайно време е Министерство на околната среда да преоцени твърдата си политика в защита на тези технологии и да стане проводник на обществените нагласи, изисквайки от златодобивните компании проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.
Гласуване в ЕП днес 13 - 15 h.
72 deadline - Предложения за резолюция - Забрана за използването на цианид в минните технологии -[2010/2593(RSP)]
B7-0238/2010, B7-0239/2010, B7-0240/2010, B7-0241/2010
Разисквания : Cряда, 21 април 2010
B7-0238/2010, B7-0239/2010, B7-0240/2010, B7-0241/2010
Разисквания : Cряда, 21 април 2010
сряда, 28 април 2010 г.
I would like to express our support to your request that cyanide in mining should be banned.
Honourable MEP János ÁDER and MEP László TOKÉS,
On behalf of EAA and EFTTA I would like to express our support to your
request that cyanide in mining should be banned.
- Our logos attached.
- Some text about our organisations copied in below.
Sincerely yours,
Jan Kappel,
Secretary General EAA, the European Anglers Alliance, and
EFTTA lobbyist
About EAA:
The EAA was launched in Brussels in 1994. The EAA's mission is among other
things to safeguard the fish stocks and fisheries of Europe and to protect
the interests of all those who fish with rod and line for recreational
purposes - 25 million people in Europe - and to improve the aquatic
environment. All EAA objectives here:
http://www.eaa-europe.eu/index.php?id=16 EAA has 13 member organisations
plus two applicant organisations from 14 European nations with ca. 3
million affiliated members. EAA is networking with angling organisations
from all over Europe and globally. EAA is dealing with both sea water and
fresh water issues. EAA sits in a number of advisory bodies with regards
to EU's fisheries and environment policy shaping. EAA has a permanent
office in Brussels next to the European Parliament. EAA homepage:
www.eaa-europe.eu
About EFTTA:
EFTTA, the European Fishing Tackle Trade Association is a Trade
Association for Manufacturers and Wholesalers of sportfishing equipment.
EFTTA members can exhibit at EFTTEX, the leading international Fishing
Tackle Trade Exhibition. Membership is open to Manufacturers, Wholesalers,
Agents and Press in the tackle industry. EFTTA was established in London
in 1981, as an international, independent association to serve the
European fishing tackle trade by campaigning to promote sportfishing,
environmental issues and international business. EFTTA is registered as an
official lobbying association in Brussels. EFTTA website: www.eftta.com
On behalf of EAA and EFTTA I would like to express our support to your
request that cyanide in mining should be banned.
- Our logos attached.
- Some text about our organisations copied in below.
Sincerely yours,
Jan Kappel,
Secretary General EAA, the European Anglers Alliance, and
EFTTA lobbyist
About EAA:
The EAA was launched in Brussels in 1994. The EAA's mission is among other
things to safeguard the fish stocks and fisheries of Europe and to protect
the interests of all those who fish with rod and line for recreational
purposes - 25 million people in Europe - and to improve the aquatic
environment. All EAA objectives here:
http://www.eaa-europe.eu/index.php?id=16 EAA has 13 member organisations
plus two applicant organisations from 14 European nations with ca. 3
million affiliated members. EAA is networking with angling organisations
from all over Europe and globally. EAA is dealing with both sea water and
fresh water issues. EAA sits in a number of advisory bodies with regards
to EU's fisheries and environment policy shaping. EAA has a permanent
office in Brussels next to the European Parliament. EAA homepage:
www.eaa-europe.eu
About EFTTA:
EFTTA, the European Fishing Tackle Trade Association is a Trade
Association for Manufacturers and Wholesalers of sportfishing equipment.
EFTTA members can exhibit at EFTTEX, the leading international Fishing
Tackle Trade Exhibition. Membership is open to Manufacturers, Wholesalers,
Agents and Press in the tackle industry. EFTTA was established in London
in 1981, as an international, independent association to serve the
European fishing tackle trade by campaigning to promote sportfishing,
environmental issues and international business. EFTTA is registered as an
official lobbying association in Brussels. EFTTA website: www.eftta.com
До Българските представители в Европейския парламент
Информационен и учебен център по екология
София 1421, ул. Цанко Церковски, 67, вх. В, ет. 2, ап. 3, тел./факс 8669047, e-mail: ceie@ceie.org
28/04/2010
До
Българските представители в
Европейския парламент
Уважаеми дами и господа,
След дебата по забрана на цианидните технологии в минната индустрия проведен на 21.04.2010 и изслушвайки аргументите които бяха изложени там, бихме желали да Ви обърнем внимание на следните доводи:
1. Основния аргумент изложен от представителя на Комисията както и от Членове на Парламента бе, че обща забрана на цианидните технологии в минната индустрия не е нужен защото чрез настоящото законодателство (напр. Директива за минните отпадъци и Директива за ОВОС) и упражняването на строг контрол е осигурена необходимата защита на здравето на хората и на околната среда.
За съжаление, въпреки че този аргумент звучи много добре като политическо послание, практиката на която сме свидетели при одобрението на инвестиционни намерения за въвеждане на цианидно извличане на злато в България и Румъния показва точно обратното.
Докладите по оценка на въздействието върху околната среда на двата проекта с цианиди в Челопеч и Кърджали, както и издадените в последствие разрешения от отговорните институции, Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването страдат от сериозни недостатъци и дори закононарушения.
Проекта в Челопеч
След наше обжалване на 15.04.2010 последна инстанция на Върховен административен съд с Решение № 4985 отмени разрешителното на „Челопеч майнинг” ЕАД, потвърждавайки незаконно съобразността му и върна Доклада по ОВОС за преработване със следните аргументи:
* При одобрението на инвестиционното намерение не бяха отчетени актуалните данни за състоянието на околната среда в един тежко замърсен от минната индустрия регион;
* Отнето е правото на заинтересованата общественост да се произнесе по инвестиционното намерение чрез липсата на достатъчни по обхват обществени обсъждания;
* Експертите в институциите неправилно са определили технологията като най-добра налична техника тъй като предложената не е прилагана в промишлен вариант.
Освен доводите отчетени от съда има и други сериозни пропуски:
* Липса на транспортен план за цианидите като неразделна част от Доклада по ОВОС, лишавайки по този начин заинтересованата общественост от законовата възможност за промяна или отхвърлянето му;
* Както самата инсталация, така и хвостохранилището за цианиди са планирани в близост до населени места нарушавайки задължителните хигиенно защитни зони според Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването. Тези зони бяха намалени до необходимия за инвеститора размер от служители на Министерство на здравеопазването в конфликт на интереси.
Описаните дефекти представляват директно нарушение на българските Закон за опазване на околната среда и Наредба за оценка на въздействието върху околната среда, както и на европейските Директива за ОВОС и Директива за минните отпадъци.
Проект Кърджали
Разрешителното за цианидна инсталация на Горубсо Кърджали АД бе издадено дори и с по-сериозни нарушения:
* Въпреки че гр. Кърджали е определен като „гореща екологична точка” със силно замърсяване на въздух и почви от минните и преработвателни предприятия, отново хигиенно защитните зони бяха намалени като най-близката жилищна сграда до планираната инсталация със цианиди е разположена на около 300 м.;
* Отново Транспортния план за цианидите не присъства в Доклада по ОВОС;
* Хвостохранилището също не е разглеждано от Доклада, като компанията смята да го използва без да го пригоди към изискванията на Директива за минните отпадъци и българският закон за подземните богатства
* Компанията изгради незаконно инсталацията за цианиди без необходимите разрешителни. Национална дирекция строителен контрол разпореди разглобяването й, компанията обжалва, загуби делото, но инсталацията не бе премахната. Вместо това Министерство на околната среда издаде разрешително в чийто текст присъстват препоръки за етапа на строителство на съоръжението, легализирайки едно престъпление!
Следващото заседание на ВАС по жалба на Община Кърджали и граждански организации срещу одобрението на инвестиционното намерение е насрочено след седмица, на 05.06.2010.
Въпреки че относно гореизброеното бяха информирани нееднократно всички отговорни български институции, тези два проекта получиха разрешителните си в разрез със съществуващото българско и европейско законодателство.
Тези примери ни дават допълнителна увереност, че решението се намира в национална (както в Чехия и Унгария) или общоевропейска забрана за използването на тази високорискова технология осигурявайки по този начин защитата на здравето на гражданите и околната среда.
2. На дебата бе изложен довода, че в минната индустрия се използват 18% от цианидите и обсъжданата забрана няма да доведе до значително намаление на употребата им.
За извличането на злато се използва най-вече натриев цианид което е едно от най-токсичните му съединения. Минната индустрия използва около 75% от общото произведено количество натриев цианид. Сравнението с фармацевтични и други индустрии е неподходящо тъй като при тях не се налага депонирането на цианид на открити пространства след използването му както е при хвостохранилищата (аварията в Байа Маре, Румъния), нито биват транспортирани по планински пътища с лошо качество (аварията в Кумтор, Киргизстан) където обикновено се намират мините.
3. Забрана на европейско ниво е необходима поради общата речна мрежа която не познава държавните граници. Урокът от Байа Маре показа съвсем ясно, че замърсяването и неговото предотвратяване е от общ интерес. Достатъчно е наличието само на едно слабо звено (в случая противозаконните разрешителни издадени от Министерство на околната среда) което да доведе до екологично бедствие и прахосването на огромни суми пари на данъкоплатците за ликвидиране на последствията.
За пореден път подчертавам, че ние не сме против златодобива и златодобивните компании. Нашето желание е тези компании да инвестират относително малка част от печалбата си в проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.
Надявам се, че тази подробна информация която бе само отбелязана в предходното писмо, ще Ви даде допълнителни аргументи и сигурност относно необходимостта от забраната на цианидните технологии в минната промишленост.
При интерес от Ваша страна съм готов да изпратя допълнителна информация по аргументите против цианидните технологии или лични срещи в България в удобно за Вас време.
С уважение и най-добри пожелания за ползотворна работа
Даниел Попов
Коалиция „България без цианиди”
За контакти:
Ел. поща: dpopov@ceie.org
Моб. тел: +359 886 818 794
София 1421, ул. Цанко Церковски, 67, вх. В, ет. 2, ап. 3, тел./факс 8669047, e-mail: ceie@ceie.org
28/04/2010
До
Българските представители в
Европейския парламент
Уважаеми дами и господа,
След дебата по забрана на цианидните технологии в минната индустрия проведен на 21.04.2010 и изслушвайки аргументите които бяха изложени там, бихме желали да Ви обърнем внимание на следните доводи:
1. Основния аргумент изложен от представителя на Комисията както и от Членове на Парламента бе, че обща забрана на цианидните технологии в минната индустрия не е нужен защото чрез настоящото законодателство (напр. Директива за минните отпадъци и Директива за ОВОС) и упражняването на строг контрол е осигурена необходимата защита на здравето на хората и на околната среда.
За съжаление, въпреки че този аргумент звучи много добре като политическо послание, практиката на която сме свидетели при одобрението на инвестиционни намерения за въвеждане на цианидно извличане на злато в България и Румъния показва точно обратното.
Докладите по оценка на въздействието върху околната среда на двата проекта с цианиди в Челопеч и Кърджали, както и издадените в последствие разрешения от отговорните институции, Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването страдат от сериозни недостатъци и дори закононарушения.
Проекта в Челопеч
След наше обжалване на 15.04.2010 последна инстанция на Върховен административен съд с Решение № 4985 отмени разрешителното на „Челопеч майнинг” ЕАД, потвърждавайки незаконно съобразността му и върна Доклада по ОВОС за преработване със следните аргументи:
* При одобрението на инвестиционното намерение не бяха отчетени актуалните данни за състоянието на околната среда в един тежко замърсен от минната индустрия регион;
* Отнето е правото на заинтересованата общественост да се произнесе по инвестиционното намерение чрез липсата на достатъчни по обхват обществени обсъждания;
* Експертите в институциите неправилно са определили технологията като най-добра налична техника тъй като предложената не е прилагана в промишлен вариант.
Освен доводите отчетени от съда има и други сериозни пропуски:
* Липса на транспортен план за цианидите като неразделна част от Доклада по ОВОС, лишавайки по този начин заинтересованата общественост от законовата възможност за промяна или отхвърлянето му;
* Както самата инсталация, така и хвостохранилището за цианиди са планирани в близост до населени места нарушавайки задължителните хигиенно защитни зони според Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването. Тези зони бяха намалени до необходимия за инвеститора размер от служители на Министерство на здравеопазването в конфликт на интереси.
Описаните дефекти представляват директно нарушение на българските Закон за опазване на околната среда и Наредба за оценка на въздействието върху околната среда, както и на европейските Директива за ОВОС и Директива за минните отпадъци.
Проект Кърджали
Разрешителното за цианидна инсталация на Горубсо Кърджали АД бе издадено дори и с по-сериозни нарушения:
* Въпреки че гр. Кърджали е определен като „гореща екологична точка” със силно замърсяване на въздух и почви от минните и преработвателни предприятия, отново хигиенно защитните зони бяха намалени като най-близката жилищна сграда до планираната инсталация със цианиди е разположена на около 300 м.;
* Отново Транспортния план за цианидите не присъства в Доклада по ОВОС;
* Хвостохранилището също не е разглеждано от Доклада, като компанията смята да го използва без да го пригоди към изискванията на Директива за минните отпадъци и българският закон за подземните богатства
* Компанията изгради незаконно инсталацията за цианиди без необходимите разрешителни. Национална дирекция строителен контрол разпореди разглобяването й, компанията обжалва, загуби делото, но инсталацията не бе премахната. Вместо това Министерство на околната среда издаде разрешително в чийто текст присъстват препоръки за етапа на строителство на съоръжението, легализирайки едно престъпление!
Следващото заседание на ВАС по жалба на Община Кърджали и граждански организации срещу одобрението на инвестиционното намерение е насрочено след седмица, на 05.06.2010.
Въпреки че относно гореизброеното бяха информирани нееднократно всички отговорни български институции, тези два проекта получиха разрешителните си в разрез със съществуващото българско и европейско законодателство.
Тези примери ни дават допълнителна увереност, че решението се намира в национална (както в Чехия и Унгария) или общоевропейска забрана за използването на тази високорискова технология осигурявайки по този начин защитата на здравето на гражданите и околната среда.
2. На дебата бе изложен довода, че в минната индустрия се използват 18% от цианидите и обсъжданата забрана няма да доведе до значително намаление на употребата им.
За извличането на злато се използва най-вече натриев цианид което е едно от най-токсичните му съединения. Минната индустрия използва около 75% от общото произведено количество натриев цианид. Сравнението с фармацевтични и други индустрии е неподходящо тъй като при тях не се налага депонирането на цианид на открити пространства след използването му както е при хвостохранилищата (аварията в Байа Маре, Румъния), нито биват транспортирани по планински пътища с лошо качество (аварията в Кумтор, Киргизстан) където обикновено се намират мините.
3. Забрана на европейско ниво е необходима поради общата речна мрежа която не познава държавните граници. Урокът от Байа Маре показа съвсем ясно, че замърсяването и неговото предотвратяване е от общ интерес. Достатъчно е наличието само на едно слабо звено (в случая противозаконните разрешителни издадени от Министерство на околната среда) което да доведе до екологично бедствие и прахосването на огромни суми пари на данъкоплатците за ликвидиране на последствията.
За пореден път подчертавам, че ние не сме против златодобива и златодобивните компании. Нашето желание е тези компании да инвестират относително малка част от печалбата си в проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.
Надявам се, че тази подробна информация която бе само отбелязана в предходното писмо, ще Ви даде допълнителни аргументи и сигурност относно необходимостта от забраната на цианидните технологии в минната промишленост.
При интерес от Ваша страна съм готов да изпратя допълнителна информация по аргументите против цианидните технологии или лични срещи в България в удобно за Вас време.
С уважение и най-добри пожелания за ползотворна работа
Даниел Попов
Коалиция „България без цианиди”
За контакти:
Ел. поща: dpopov@ceie.org
Моб. тел: +359 886 818 794
четвъртък, 22 април 2010 г.
Microbial oxidation of gold ores and gold bioleaching
KEYWORDS
Arsenopyrite oxidation • Bioleaching • Biohydrometallurgy • Pyrite oxidation • Refractory gold ores • Thiobacillus ferrooxidans
ABSTRACT
Abstract Much recent work in the field of biohydrometallurgy has been directed to the study of bio-oxidation of gold ores by acidophilic iron and sulfur oxidizing microorganisms. This work has been done worldwide and has resulted in several pilot plant and commercial scale operations for gold ore bio-oxidation. Bioleaching of gold by metabolic products of microorganisms has received less attention, but also offers opportunities for industrial application, especially if future regulations restrict the use of cyanide. This paper reviews recent progress in the use of microorganisms tooxidize the sulfidic matrix in refractory gold ores (bio-oxidation) and to solubilize elemental gold (bioleaching).
Arsenopyrite oxidation • Bioleaching • Biohydrometallurgy • Pyrite oxidation • Refractory gold ores • Thiobacillus ferrooxidans
ABSTRACT
Abstract Much recent work in the field of biohydrometallurgy has been directed to the study of bio-oxidation of gold ores by acidophilic iron and sulfur oxidizing microorganisms. This work has been done worldwide and has resulted in several pilot plant and commercial scale operations for gold ore bio-oxidation. Bioleaching of gold by metabolic products of microorganisms has received less attention, but also offers opportunities for industrial application, especially if future regulations restrict the use of cyanide. This paper reviews recent progress in the use of microorganisms tooxidize the sulfidic matrix in refractory gold ores (bio-oxidation) and to solubilize elemental gold (bioleaching).
one thing is to loose the vote because the enemy was stronger
"...one thing is
to loose the vote
because the enemy was stronger
but its a completely different one
to loose the battle
because "friends" remained silent"
Steph
to loose the vote
because the enemy was stronger
but its a completely different one
to loose the battle
because "friends" remained silent"
Steph
вторник, 20 април 2010 г.
Ban on the use of cyanide mining technologies in the EU
Click the title to watch it in live on 21.04.2010 from 21:00 - 24:00
Кликнете заглавието за да гледате на живо дебата от 22:00 българско време - нищо, че няма такова време.
Кликнете заглавието за да гледате на живо дебата от 22:00 българско време - нищо, че няма такова време.
понеделник, 12 април 2010 г.
Corruption, Корупция, Gold, Злато, Mongolia, България
Открийте приликите!
"The court system is totally, unbelievably corrupt," Mr. Karlsen said.
"The judges get bribed.
There is no ability to execute judgments."
"Private companies are handing bribes to government officials"
"We are setting up a working group to look at the tax environment, so foreigners feel more comfortable," Prime Minister said in an interview
"But environmental advocates fear that Mongolia is becoming too miner-friendly."
"Seeing Mr. Friedland in Mongolia
worries many environmental advocates.
A man with American and Canadian passports
who lives in Singapore,
Mr. Friedland first came to international attention in 1992
when cyanide-laced tailings
washed out of the abandoned Summitville gold mine in Colorado,
killing all aquatic life in the Alamosa River for 17 miles downstream.
In the late 1980's, the mine was operated by Galactic Resources of Vancouver, and Mr. Friedland was Galactic's principal shareholder."
"A decade ago, the government set aside about one-eighth of the country as strictly protected.
"But now there is a lot of talk in the legislature of de-gazetting protected areas,"
"The court system is totally, unbelievably corrupt," Mr. Karlsen said.
"The judges get bribed.
There is no ability to execute judgments."
"Private companies are handing bribes to government officials"
"We are setting up a working group to look at the tax environment, so foreigners feel more comfortable," Prime Minister said in an interview
"But environmental advocates fear that Mongolia is becoming too miner-friendly."
"Seeing Mr. Friedland in Mongolia
worries many environmental advocates.
A man with American and Canadian passports
who lives in Singapore,
Mr. Friedland first came to international attention in 1992
when cyanide-laced tailings
washed out of the abandoned Summitville gold mine in Colorado,
killing all aquatic life in the Alamosa River for 17 miles downstream.
In the late 1980's, the mine was operated by Galactic Resources of Vancouver, and Mr. Friedland was Galactic's principal shareholder."
"A decade ago, the government set aside about one-eighth of the country as strictly protected.
"But now there is a lot of talk in the legislature of de-gazetting protected areas,"
събота, 10 април 2010 г.
A Submission to the European Union and the United Nations Environmental Programme
A Submission to the European Union and the
United Nations Environmental Programme
Dr. Robert E. Moran
22 February 2002
Sponsored by Hellenic Mining Watch, Ecotopia, CEE Bankwatch,
FOE Europe, FOE Hungary (MTVSz) , FOE Czech Republic (Hnuti
DUHA), Food First Information and Action Network (FIAN),
MineWatch UK, and Mineral Policy Center
2
Foreword
Cyanide is a chemical that is both efficient in extracting gold from mined ore, and
lethal. Cyanide is a chemical lethal to humans in small quantities; a teaspoon of
2% cyanide solution can cause death.
Processing chemicals such as cyanide have made it profitable to mine ore
bodies with low ore grades. Such ore bodies would have been left un-mined in
the past. However, this method of mining, using large quantities of cyanide to
remove microscopic specs of gold from vast amounts of ore or crushed rock, is
generating more and more controversy. Due to a string of spills and accidents,
there is growing concern about the environmental, human health, and human
rights impacts of large-scale mining operations that use cyanide. Mines that use
cyanide as a processing agent often lead to conflicts over the use of land and
natural resources such as water. Too often gold mines of this type cause human
rights violations like forced evictions and the destruction of land and water, thus
depriving communities and people of their very base of existence (clean water,
lands for agriculture, forest and fishing). The recent history of cyanide spills is
fostering growing public concern about the potential for more spills and
accidents, leading to massive water pollution problems. In response, a number
of jurisdictions have banned dangerous mining practices and others are seeking
to implement similar bans.
Often industry representatives, industry trade associations, and governments
attempt to dismiss public concerns about cyanide and its impacts. They argue
that modern cyanide process mi nes can be, and are, well managed. They argue
that responsible companies will not pollute. They even argue that responsible
companies should be allowed to self-regulate their mine operations.
Unfortunately, the record does not support this argument.
Public concerns are based upon mounting evidence that too often things go
wrong, even when companies claim to have good management systems in place.
More importantly, as this report will demonstrate, most of what has been
proposed by industry and governments in regard to cyanide management misses
the mark. These “codes” or regulations fail to address the issues that are of most
concern to the public. Issues such as protecting land resources, communities,
and water resources. Arguably, current “code” and regulatory proposals amount
to greenwashing in that they give the appearance that governments and mining
companies are addressing environmental issues, when in fact they are not.
At the core of any legitimate discussion of the regulation of mining, must be the
issue of community consent. The sponsors of this report (Hellenic Mining Watch,
Ecotopia, CEE Bankwatch, FOE Europe, FOE Hungary (MTVSz), FOE Czech
Republic (Hnuti DUHA), Food First Information and Action Network (FIAN),
MineWatch UK, and Mineral Policy Center support the rights of communities to
make their own decisions about whether or not they want to allow large-scale
3
mining and, if so, under what conditions. In some cases this has led
communities and governments to simply ban cyanide process mines. In no
instance should a community be forced to accept a project that they do not want,
the risks are too high.
Note: The views expressed in this foreword are those of the project sponsors.
Click the Title
United Nations Environmental Programme
Dr. Robert E. Moran
22 February 2002
Sponsored by Hellenic Mining Watch, Ecotopia, CEE Bankwatch,
FOE Europe, FOE Hungary (MTVSz) , FOE Czech Republic (Hnuti
DUHA), Food First Information and Action Network (FIAN),
MineWatch UK, and Mineral Policy Center
2
Foreword
Cyanide is a chemical that is both efficient in extracting gold from mined ore, and
lethal. Cyanide is a chemical lethal to humans in small quantities; a teaspoon of
2% cyanide solution can cause death.
Processing chemicals such as cyanide have made it profitable to mine ore
bodies with low ore grades. Such ore bodies would have been left un-mined in
the past. However, this method of mining, using large quantities of cyanide to
remove microscopic specs of gold from vast amounts of ore or crushed rock, is
generating more and more controversy. Due to a string of spills and accidents,
there is growing concern about the environmental, human health, and human
rights impacts of large-scale mining operations that use cyanide. Mines that use
cyanide as a processing agent often lead to conflicts over the use of land and
natural resources such as water. Too often gold mines of this type cause human
rights violations like forced evictions and the destruction of land and water, thus
depriving communities and people of their very base of existence (clean water,
lands for agriculture, forest and fishing). The recent history of cyanide spills is
fostering growing public concern about the potential for more spills and
accidents, leading to massive water pollution problems. In response, a number
of jurisdictions have banned dangerous mining practices and others are seeking
to implement similar bans.
Often industry representatives, industry trade associations, and governments
attempt to dismiss public concerns about cyanide and its impacts. They argue
that modern cyanide process mi nes can be, and are, well managed. They argue
that responsible companies will not pollute. They even argue that responsible
companies should be allowed to self-regulate their mine operations.
Unfortunately, the record does not support this argument.
Public concerns are based upon mounting evidence that too often things go
wrong, even when companies claim to have good management systems in place.
More importantly, as this report will demonstrate, most of what has been
proposed by industry and governments in regard to cyanide management misses
the mark. These “codes” or regulations fail to address the issues that are of most
concern to the public. Issues such as protecting land resources, communities,
and water resources. Arguably, current “code” and regulatory proposals amount
to greenwashing in that they give the appearance that governments and mining
companies are addressing environmental issues, when in fact they are not.
At the core of any legitimate discussion of the regulation of mining, must be the
issue of community consent. The sponsors of this report (Hellenic Mining Watch,
Ecotopia, CEE Bankwatch, FOE Europe, FOE Hungary (MTVSz), FOE Czech
Republic (Hnuti DUHA), Food First Information and Action Network (FIAN),
MineWatch UK, and Mineral Policy Center support the rights of communities to
make their own decisions about whether or not they want to allow large-scale
3
mining and, if so, under what conditions. In some cases this has led
communities and governments to simply ban cyanide process mines. In no
instance should a community be forced to accept a project that they do not want,
the risks are too high.
Note: The views expressed in this foreword are those of the project sponsors.
Click the Title
понеделник, 25 януари 2010 г.
Едно парламентарно питане относно цианидите
WRITTEN QUESTION P-0185/10
by János Áder (PPE)
to the Commission
Subject: Cyanide mining
10 years ago, in January 2000, an Australian gold mining company called Aurul SA in Baia Mare (Northern Romania) released cyanide into the Szamos - Tisza - Danube river system, causing one of Europe's largest ecological disasters. Toxic materials killed many organisms, damaging the ecological system, food chain and essential human use of the river.
Although some Member States (Czech Republic and Hungary) have introduced a ban on cyanide mining since then, the danger of a similar future disaster still exists. There are several cyanide mining projects waiting for their licences across Central Eastern Europe which may start to operate, thanks to the shortcomings of EU law. Namely, there is no legislation within the EU which would ban cyanide in mining or the different mining procedures which use cyanide technology. While cyanide mining is less job intensive, on the one hand, it runs the risk of enormous ecological damages, on the other.
Therefore we suggest a general ban on cyanide mining at a European Union level.
I hereby request the Commission to inform us how a general ban on cyanide mining (i.e. any mining technologies which use cyanide) at a European level could be introduced into EU legislation in the shortest period of time.
by János Áder (PPE)
to the Commission
Subject: Cyanide mining
10 years ago, in January 2000, an Australian gold mining company called Aurul SA in Baia Mare (Northern Romania) released cyanide into the Szamos - Tisza - Danube river system, causing one of Europe's largest ecological disasters. Toxic materials killed many organisms, damaging the ecological system, food chain and essential human use of the river.
Although some Member States (Czech Republic and Hungary) have introduced a ban on cyanide mining since then, the danger of a similar future disaster still exists. There are several cyanide mining projects waiting for their licences across Central Eastern Europe which may start to operate, thanks to the shortcomings of EU law. Namely, there is no legislation within the EU which would ban cyanide in mining or the different mining procedures which use cyanide technology. While cyanide mining is less job intensive, on the one hand, it runs the risk of enormous ecological damages, on the other.
Therefore we suggest a general ban on cyanide mining at a European Union level.
I hereby request the Commission to inform us how a general ban on cyanide mining (i.e. any mining technologies which use cyanide) at a European level could be introduced into EU legislation in the shortest period of time.
Абонамент за:
Публикации (Atom)