"In total the gold mining sector in Europe represents 16,000 jobs (direct and indirect employment)." - Написано от Янец Поточник - от мен - само копи/пейстнато.
За оригиналната цялостна статия на Комисионера Головодников кликнете заглавието.
Показват се публикациите с етикет цианиди злато. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цианиди злато. Показване на всички публикации
събота, 13 ноември 2010 г.
Европейски министър на околната среда или на ЗАЕТОСТТА е ПОТОЧНИК?
"In total the gold mining sector in Europe represents 16,000 jobs (direct and indirect employment)." - Написано от Янец Поточник - от мен - само копи/пейстнато.
За оригиналната цялостна статия на Комисионера Головодников кликнете заглавието.
понеделник, 10 май 2010 г.
ЕП иска пълна забрана за използването на цианид в минните технологии
Депутатите настояват Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., с цел опазване на водните ресурси и биологичното разнообразие.Според тях компаниите, работещи с отпадъци от добивната промишленост, трябва да бъдат задължени да имат застраховка за обезщетение за нанесени вреди в случай на авария или неизправност, а минните проекти, които използват цианидни технологии, не трябва да бъдат подкрепяни.
В приетата на 5 май резолюция депутатите подчертават, че въвеждането на пълна забрана върху използването на цианидни технологии е "единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело". Те насърчават разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно безцианидни - алтернативи за минното дело.
По-нататък членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки "да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави". Комисията трябва да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в мините, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм.
Приетият текст призовава също така Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, "така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност".
Резолюцията беше приета с 488 гласа "за", 48 "против" и 57 "въздържали се".
В приетата на 5 май резолюция депутатите подчертават, че въвеждането на пълна забрана върху използването на цианидни технологии е "единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело". Те насърчават разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно безцианидни - алтернативи за минното дело.
По-нататък членовете на ЕП призовават Комисията и държавите членки "да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави". Комисията трябва да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в мините, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм.
Приетият текст призовава също така Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, "така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност".
Резолюцията беше приета с 488 гласа "за", 48 "против" и 57 "въздържали се".
сряда, 5 май 2010 г.
Резолюция на Европейския парламент относно обща забрана за използване на цианид
Резолюция на Европейския парламент относно обща забрана за използване на цианид в минните технологии на територията на Европейския съюз
Европейският парламент,
– като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид принципа на предпазните мерки, посочен в Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието и в Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.,
– като взе предвид свързаните с околната среда цели на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите),
– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, която предвижда използването на цианид в минната промишленост, като същевременно установява максимално позволено равнище на цианид,
– като взе предвид Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО (Севезо II) на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, в която се казва, че „[…] определени дейности, свързани със съхраняването и обработването в минната промишленост, […] могат да предизвикат много сериозни последствия”,
– като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност, по силата на която държавите-членки могат да разрешат на операторите да не поемат разходите за екологичните щети, ако бъде доказано, че са изпълнени определени условия,
– като взе предвид 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство относно приоритетите по отношение на политиката в областта на водите и биологичното многообразие,
– като взе предвид предприетите от Чешката република мерки за обща забрана на цианидни технологии чрез изменение на Закона за минното дело № 44/1988 през 2000 г., изменението на унгарския закон за минното дело № 48/1993 през 2009 г. за забрана на основаните на цианид технологии в минната промишленост на територията на Унгария, както и германския декрет от 2002 г. за забрана на цианидното излужване,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ООН обяви 2010 г. за международна година на биологичното разнообразие, като отправи призив към целия свят за предприемане на действия за съхраняване на многообразието на живота на земята,
Б. като има предвид, че цианидът е силно отровно химическо вещество, използвано в златодобивната промишленост, което се окачествява като основен замърсител съгласно приложение VIII към Рамковата директива за водите и което може да оказва катастрофално и необратимо въздействие върху околната среда и здравето на човека, а по този начин и върху биологичното разнообразие,
В. като има предвид, че в своята обща позиция относно устойчивото минно дело, оповестена по време на 14-та им среща на 25 май 2007 г. в Прага (Чешка република), министрите на околната среда на държавите от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словакия) изразиха загриженост относно използването и разработването на опасни технологии в минното дело на редица места в региона и относно свързаните с това значителни рискове за околната среда с потенциални трансгранични последици,
Г. като има предвид, че в рамките на Софийската конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав страните постигнаха съгласие, че наред със статута си на приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите, цианидът може да бъде окачествен и като съответно опасно вещество,
Д. като има предвид, че през последните 25 години в световен мащаб са били предизвикани повече от 30 значителни аварии с разлив на цианид, най-тежкият от които беше преди 10 години, когато от резервоара на мина за добив на злато в речната система Тиса-Дунав се изляха над 100 000 кубически метра вода, замърсена с цианид, и предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на Централна Европа по онова време, и като има предвид, че не съществуват реални гаранции, че подобни аварии няма да се случат отново, особено като се вземе предвид нарастващия брой случаи на екстремни метеорологични условия, наред с другото на проливните валежи, както е прогнозирано в четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
Е. като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС все още разглеждат възможността за нови проекти за едромащабни открити мини за добив на злато с използване на цианидни технологии в гъсто населени райони, проекти, които пораждат нови потенциални заплахи за човешкото здраве и околната среда,
Ж. като има предвид, че по силата на Рамковата директива за водите държавите-членки са задължени да постигат и съхраняват „доброто състояние” на водните ресурси, както и да предотвратяват тяхното замърсяване с опасни вещества; като има предвид обаче, че доброто състояние би могло да зависи също от качеството на водата в речен басейн, който се намира в съседни държави, които използват цианидни технологии в минното дело,
З. като има предвид трансграничните последици от авариите с цианид, особено по отношение на замърсяването на големи речни басейни и подпочвените води, подчертава необходимостта от подход на равнището на ЕС към сериозната екологична заплаха, породена от използването на цианид в минното дело,
И. като има предвид, че и досега липсват правила за надзор и подходящи финансови гаранции, както и че прилагането на съществуващото законодателство за минното дело с използване на цианид зависи също от уменията на изпълнителните органи във всяка държава-членка, възникването на авария вследствие на човешка небрежност е само въпрос на време,
Й. като има предвид, че директивата относно отпадъците от рудодобив не се прилага изцяло в някои държави-членки,
К. като има предвид, че минното дело с използване на цианид създава малко на брой работни места, при това само за период от 8-16 години, а същевременно носи риск от причиняване на огромни трансгранични екологични щети, разходите за които обикновено не се поемат от носещите отговорността дружества, които обикновено изчезват или изпадат в несъстоятелност, а от държавата, т.е. от данъкоплатците,
Л. като има предвид, че извършващите дейност дружества не разполагат с дългосрочни застраховки, които биха покрили разходите, направени в случай на възникване на бъдеща авария или неизправност,
М. като има предвиди, че за добиването на два грама злато е необходим един тон ниско обогатена руда и че това се съпровожда от огромно количество минни отпадъци по обектите, а в крайна сметка между 25 и 50 процента от златото остава в отпадъците; като има предвид, в допълнение към това, че едромащабните минни проекти с използване на цианид използват ежегодно няколко хиляди тона натриев цианид, чийто превоз и съхранение сами по себе си могат да причинят катастрофални последици в случай на авария,
Н. като има предвид, че действително съществуват алтернативи на минното дело с използване на цианид, които биха могли да заменят основаните на цианид технологии,
О. като има предвид, че в цяла Европа се организират силни обществени протести срещу текущи проекти в областта на минното дело с използване на цианид, в които участват не само отделни граждани, местни общности и НПО, но и държавни организации, правителства и политици,
1. счита, че спазването на целите на ЕС в рамките на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро химическо състояние на водните ресурси и да се опазят водните ресурси и биологичното разнообразие, може да се постигне единствено чрез налагане на забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело;
2. призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., тъй като това е единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело, и същевременно да извърши обикновена оценка на въздействието;
3. отбелязва съществуването на съответни инициативи в системите на ЕС и ООН и решително насърчава разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно свободни от цианид - алтернативи за минното дело;
4. призовава Комисията и държавите-членки да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави;
5. призовава Комисията да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в минното дело, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм;
6. призовава Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
Европейският парламент,
– като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид принципа на предпазните мерки, посочен в Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието и в Конвенцията за биологичното разнообразие, приета в Рио де Жанейро през юни 1992 г.,
– като взе предвид свързаните с околната среда цели на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите),
– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, която предвижда използването на цианид в минната промишленост, като същевременно установява максимално позволено равнище на цианид,
– като взе предвид Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО (Севезо II) на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, в която се казва, че „[…] определени дейности, свързани със съхраняването и обработването в минната промишленост, […] могат да предизвикат много сериозни последствия”,
– като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност, по силата на която държавите-членки могат да разрешат на операторите да не поемат разходите за екологичните щети, ако бъде доказано, че са изпълнени определени условия,
– като взе предвид 18-месечната програма на испанското, белгийското и унгарското председателство относно приоритетите по отношение на политиката в областта на водите и биологичното многообразие,
– като взе предвид предприетите от Чешката република мерки за обща забрана на цианидни технологии чрез изменение на Закона за минното дело № 44/1988 през 2000 г., изменението на унгарския закон за минното дело № 48/1993 през 2009 г. за забрана на основаните на цианид технологии в минната промишленост на територията на Унгария, както и германския декрет от 2002 г. за забрана на цианидното излужване,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ООН обяви 2010 г. за международна година на биологичното разнообразие, като отправи призив към целия свят за предприемане на действия за съхраняване на многообразието на живота на земята,
Б. като има предвид, че цианидът е силно отровно химическо вещество, използвано в златодобивната промишленост, което се окачествява като основен замърсител съгласно приложение VIII към Рамковата директива за водите и което може да оказва катастрофално и необратимо въздействие върху околната среда и здравето на човека, а по този начин и върху биологичното разнообразие,
В. като има предвид, че в своята обща позиция относно устойчивото минно дело, оповестена по време на 14-та им среща на 25 май 2007 г. в Прага (Чешка република), министрите на околната среда на държавите от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словакия) изразиха загриженост относно използването и разработването на опасни технологии в минното дело на редица места в региона и относно свързаните с това значителни рискове за околната среда с потенциални трансгранични последици,
Г. като има предвид, че в рамките на Софийската конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав страните постигнаха съгласие, че наред със статута си на приоритетно опасно вещество съгласно Рамковата директива за водите, цианидът може да бъде окачествен и като съответно опасно вещество,
Д. като има предвид, че през последните 25 години в световен мащаб са били предизвикани повече от 30 значителни аварии с разлив на цианид, най-тежкият от които беше преди 10 години, когато от резервоара на мина за добив на злато в речната система Тиса-Дунав се изляха над 100 000 кубически метра вода, замърсена с цианид, и предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на Централна Европа по онова време, и като има предвид, че не съществуват реални гаранции, че подобни аварии няма да се случат отново, особено като се вземе предвид нарастващия брой случаи на екстремни метеорологични условия, наред с другото на проливните валежи, както е прогнозирано в четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
Е. като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС все още разглеждат възможността за нови проекти за едромащабни открити мини за добив на злато с използване на цианидни технологии в гъсто населени райони, проекти, които пораждат нови потенциални заплахи за човешкото здраве и околната среда,
Ж. като има предвид, че по силата на Рамковата директива за водите държавите-членки са задължени да постигат и съхраняват „доброто състояние” на водните ресурси, както и да предотвратяват тяхното замърсяване с опасни вещества; като има предвид обаче, че доброто състояние би могло да зависи също от качеството на водата в речен басейн, който се намира в съседни държави, които използват цианидни технологии в минното дело,
З. като има предвид трансграничните последици от авариите с цианид, особено по отношение на замърсяването на големи речни басейни и подпочвените води, подчертава необходимостта от подход на равнището на ЕС към сериозната екологична заплаха, породена от използването на цианид в минното дело,
И. като има предвид, че и досега липсват правила за надзор и подходящи финансови гаранции, както и че прилагането на съществуващото законодателство за минното дело с използване на цианид зависи също от уменията на изпълнителните органи във всяка държава-членка, възникването на авария вследствие на човешка небрежност е само въпрос на време,
Й. като има предвид, че директивата относно отпадъците от рудодобив не се прилага изцяло в някои държави-членки,
К. като има предвид, че минното дело с използване на цианид създава малко на брой работни места, при това само за период от 8-16 години, а същевременно носи риск от причиняване на огромни трансгранични екологични щети, разходите за които обикновено не се поемат от носещите отговорността дружества, които обикновено изчезват или изпадат в несъстоятелност, а от държавата, т.е. от данъкоплатците,
Л. като има предвид, че извършващите дейност дружества не разполагат с дългосрочни застраховки, които биха покрили разходите, направени в случай на възникване на бъдеща авария или неизправност,
М. като има предвиди, че за добиването на два грама злато е необходим един тон ниско обогатена руда и че това се съпровожда от огромно количество минни отпадъци по обектите, а в крайна сметка между 25 и 50 процента от златото остава в отпадъците; като има предвид, в допълнение към това, че едромащабните минни проекти с използване на цианид използват ежегодно няколко хиляди тона натриев цианид, чийто превоз и съхранение сами по себе си могат да причинят катастрофални последици в случай на авария,
Н. като има предвид, че действително съществуват алтернативи на минното дело с използване на цианид, които биха могли да заменят основаните на цианид технологии,
О. като има предвид, че в цяла Европа се организират силни обществени протести срещу текущи проекти в областта на минното дело с използване на цианид, в които участват не само отделни граждани, местни общности и НПО, но и държавни организации, правителства и политици,
1. счита, че спазването на целите на ЕС в рамките на Рамковата директива за водите, а именно да се постигне добро химическо състояние на водните ресурси и да се опазят водните ресурси и биологичното разнообразие, може да се постигне единствено чрез налагане на забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело;
2. призовава Комисията да въведе пълна забрана върху използването на цианидни технологии в минното дело в Европейския съюз преди края на 2011 г., тъй като това е единственият сигурен начин да опазим нашите водни ресурси и екосистеми от цианидното замърсяване от минното дело, и същевременно да извърши обикновена оценка на въздействието;
3. отбелязва съществуването на съответни инициативи в системите на ЕС и ООН и решително насърчава разработването и прилагането на по-безопасни – и по-конкретно свободни от цианид - алтернативи за минното дело;
4. призовава Комисията и държавите-членки да не подкрепят, пряко или непряко, минни проекти в ЕС с използване на цианидни технологии до въвеждането на обща забрана, както и да не подкрепят такива проекти в трети държави;
5. призовава Комисията да насърчава индустриалното преобразуване в зоните, в които е забранено използването на цианид в минното дело, посредством подходяща финансова подкрепа за алтернативни екологични производства, възобновяема енергия и туризъм;
6. призовава Комисията да предложи изменение на съществуващото законодателство относно управлението на отпадъците от добивната промишленост, така че всяко извършващо дейност дружество да бъде задължено да разполага със застраховка за обезщетение за нанесени вреди и за покриване на обезщетението за щетите и разходите, възникнали за възстановяване на първоначалното екологично и химично състояние в случай на авария или неизправност;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
вторник, 27 април 2010 г.
Достойнството на позицията изчезва
Мария Неделчева (PPE ). - Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, използването на цианиди в добивната промишленост очевидно е въпрос, който не оставя никого безразличен. Познаваме законовите мерки, които Европейският съюз е предприел. Те имат ясно послание – да продължим да гарантираме високо ниво на защита на здравето на човека и на околната среда чрез подходящи средства, структури, механизми на контрол и системи на управление. Да продължаваме да активираме общественото мнение в Европа е част от нашата мисия. Но когато това става чрез игра със страховете на хората и използване на екологичната карта в защита на друг тип интереси, достойнството на позицията изчезва.
Според доклад на SRE Consulting, по-голямата част от цианидите, които понастоящем се употребяват в промишлен мащаб, се използват за целите на химическата промишленост и повърхностна обработка на метали. Това означава, че дори да ги забраним за употреба при добива на злато – те ще продължат да се използват за други цели и нашата забрана няма да доведе до значително намаляване на употребата им като цяло. Аз абсолютно подкрепям задължителната необходимост от оценка за въздействието върху околната среда, както и упражняването на предварителен и последващ контрол както от страна на операторите, така и от страна на контролните органи в нашите държави.
В момента в моята родина – България, няма изрична забрана за употреба на цианиди при добив на злато. В този случай, използването на други технологии, и то във време на криза, не е с доказанo по-голяма ефективност. Това не значи да правим компромиси, а да послушаме гласа на разума и да не се поддаваме на крайности. Защото пътят от едната група на отрицателите към групата на хората с друго виждане минава през Вас – това е мост, който, призовавам Ви, не трябва да изгаряме.
Според доклад на SRE Consulting, по-голямата част от цианидите, които понастоящем се употребяват в промишлен мащаб, се използват за целите на химическата промишленост и повърхностна обработка на метали. Това означава, че дори да ги забраним за употреба при добива на злато – те ще продължат да се използват за други цели и нашата забрана няма да доведе до значително намаляване на употребата им като цяло. Аз абсолютно подкрепям задължителната необходимост от оценка за въздействието върху околната среда, както и упражняването на предварителен и последващ контрол както от страна на операторите, така и от страна на контролните органи в нашите държави.
В момента в моята родина – България, няма изрична забрана за употреба на цианиди при добив на злато. В този случай, използването на други технологии, и то във време на криза, не е с доказанo по-голяма ефективност. Това не значи да правим компромиси, а да послушаме гласа на разума и да не се поддаваме на крайности. Защото пътят от едната група на отрицателите към групата на хората с друго виждане минава през Вас – това е мост, който, призовавам Ви, не трябва да изгаряме.
вторник, 20 април 2010 г.
КОАЛИЦИЯ „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦИАНИДИ”
КОАЛИЦИЯ „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦИАНИДИ”
П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е
София, 20.04.2010 г.
Коалиция „България без цианиди” приветства решението на II колегия на петчленен състав на Върховен административен съд от 15.04.2010 г. отменящо положителното решение на Министъра на околната среда по инвестиционното намерение на Дънди прешъс металс за въвеждане на цианидна технология за извличане на златото.
Това решение идва в момент когато в Европейския парламент на дневен ред отново е поставена темата за забрана на цианидите в минната индустрия.
На 21.04.2010 г. (сряда) е насрочен дебат по въпрос зададен от румънски и унгарски евродепутати (http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+OQ+O-2010-0035+0+DOC+XML+V0//BG). След дебатът ще бъде предложена Резолюция за гласуване в парламентарна зала.
Основателно си задаваме въпросът ако голяма международна компания като Дънди прешъс металс, претендираща за съответствие с най-високите екологични стандарти, не може да осъществи процеса на получаване на екологично разрешително за цианидна инсталация, как стоят нещата при по-малки компании като тези в Кърджали и Пловдив?
Отговора се крие в значителните пороци на системата за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения и слабия последващ контрол за изпълнението им.
Този сериозен аргумент ни дава допълнителна увереност, че решението се намира в национална (както в Чехия и Унгария) или общоевропейска забрана за използването на тази високорискова технология осигурявайки по този начин защитата на здравето на гражданите и околната среда.
За контакти:
Даниел Попов – Коалиция „България без цианиди”
Моб. тел: 0886 818 794; и мейл: dpopov@ceie.org
П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е
София, 20.04.2010 г.
Коалиция „България без цианиди” приветства решението на II колегия на петчленен състав на Върховен административен съд от 15.04.2010 г. отменящо положителното решение на Министъра на околната среда по инвестиционното намерение на Дънди прешъс металс за въвеждане на цианидна технология за извличане на златото.
Това решение идва в момент когато в Европейския парламент на дневен ред отново е поставена темата за забрана на цианидите в минната индустрия.
На 21.04.2010 г. (сряда) е насрочен дебат по въпрос зададен от румънски и унгарски евродепутати (http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+OQ+O-2010-0035+0+DOC+XML+V0//BG). След дебатът ще бъде предложена Резолюция за гласуване в парламентарна зала.
Основателно си задаваме въпросът ако голяма международна компания като Дънди прешъс металс, претендираща за съответствие с най-високите екологични стандарти, не може да осъществи процеса на получаване на екологично разрешително за цианидна инсталация, как стоят нещата при по-малки компании като тези в Кърджали и Пловдив?
Отговора се крие в значителните пороци на системата за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения и слабия последващ контрол за изпълнението им.
Този сериозен аргумент ни дава допълнителна увереност, че решението се намира в национална (както в Чехия и Унгария) или общоевропейска забрана за използването на тази високорискова технология осигурявайки по този начин защитата на здравето на гражданите и околната среда.
За контакти:
Даниел Попов – Коалиция „България без цианиди”
Моб. тел: 0886 818 794; и мейл: dpopov@ceie.org
Процедурата по ОВОС и ЕО трябва да бъде подложена на сериозен мониторинг и анализ от страна на гражданското общество
КОАЛИЦИЯ „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦИАНИДИ”
П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е
София, 20.04.2010 г.
Коалиция „България без цианиди” приветства решението на II колегия на петчленен състав на Върховен административен съд от 15.04.2010 г. отменящо положителното решение на Министъра на околната среда по инвестиционното намерение на Дънди прешъс металс за въвеждане на цианидна технология за извличане на златото.
За нас никога не е имало съмнение относно сериозните недостатъци на инвестиционното предложение и оценката му за въздействие върху околната среда. За съжаление, отговорните институции Министерство на околната среда, Министерство на здравеопазването и Министерски съвет не се съобразиха с нашите аргументи. В този случай институциите ощетиха обществения интерес по три основни линии:
• При одобрението на инвестиционното намерение не бяха отчетени актуалните данни за състоянието на околната среда в един тежко замърсен от минната индустрия регион;
• Отнето е правото на заинтересованата общественост да се произнесе по инвестиционното намерение чрез липсата на достатъчни по обхват обществени обсъждания;
• Експертите в институциите неправилно са определили технологията като най-добра налична техника тъй като предложената не е прилагана в промишлен вариант.
След доклада на Сметната палата от месец март 2008 г. настоящото решение на ВАС е поредното доказателство на най-високо ниво за сериозни пороци в системата на оценка за въздействие върху околната среда. Установили сме многобройни примери през целия период на действие на програмата ОВОС и ЕО за одобряването на инвестиционни намерения със значително отрицателно въздействие върху природа и човешко здраве без необходимото критично отношение на отговорните институции. Липсата на контрол за изпълнението на решенията по ОВОС допълнително влошават ефекта от редица проекти.
Считаме, че процедурата по ОВОС и ЕО трябва да бъде подложена на сериозен мониторинг и анализ от страна на гражданското общество, както и провеждането на реформи които да доведат до желания резултат в полза на обществото.
П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е
София, 20.04.2010 г.
Коалиция „България без цианиди” приветства решението на II колегия на петчленен състав на Върховен административен съд от 15.04.2010 г. отменящо положителното решение на Министъра на околната среда по инвестиционното намерение на Дънди прешъс металс за въвеждане на цианидна технология за извличане на златото.
За нас никога не е имало съмнение относно сериозните недостатъци на инвестиционното предложение и оценката му за въздействие върху околната среда. За съжаление, отговорните институции Министерство на околната среда, Министерство на здравеопазването и Министерски съвет не се съобразиха с нашите аргументи. В този случай институциите ощетиха обществения интерес по три основни линии:
• При одобрението на инвестиционното намерение не бяха отчетени актуалните данни за състоянието на околната среда в един тежко замърсен от минната индустрия регион;
• Отнето е правото на заинтересованата общественост да се произнесе по инвестиционното намерение чрез липсата на достатъчни по обхват обществени обсъждания;
• Експертите в институциите неправилно са определили технологията като най-добра налична техника тъй като предложената не е прилагана в промишлен вариант.
След доклада на Сметната палата от месец март 2008 г. настоящото решение на ВАС е поредното доказателство на най-високо ниво за сериозни пороци в системата на оценка за въздействие върху околната среда. Установили сме многобройни примери през целия период на действие на програмата ОВОС и ЕО за одобряването на инвестиционни намерения със значително отрицателно въздействие върху природа и човешко здраве без необходимото критично отношение на отговорните институции. Липсата на контрол за изпълнението на решенията по ОВОС допълнително влошават ефекта от редица проекти.
Считаме, че процедурата по ОВОС и ЕО трябва да бъде подложена на сериозен мониторинг и анализ от страна на гражданското общество, както и провеждането на реформи които да доведат до желания резултат в полза на обществото.
Ban on the use of cyanide mining technologies in the EU
Click the title to watch it in live on 21.04.2010 from 21:00 - 24:00
Кликнете заглавието за да гледате на живо дебата от 22:00 българско време - нищо, че няма такова време.
Кликнете заглавието за да гледате на живо дебата от 22:00 българско време - нищо, че няма такова време.
петък, 16 април 2010 г.
Петчленката на ВАС реши
Няма да се реализира инвестиционният проект на “Дънди Прешъс Металс“ за изграждане на съоръжение за преработка на златната руда, добивана от мината в Челопеч, съобщиха от компанията в петък. Ден по-рано Върховният административен съд (ВАС) окончателно е отхвърлил положителното решение на министъра на околната среда и водите Нона Караджова по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта.
....
“Изключително сме разочаровани от решението на съда“, коментира Джонатан Гудман
Кликнете заглавито за цялата статия в медиапуул
Télécharger la pièce jointe d'origine
РЕШЕНИЕ
№ 4985
София, 15.04.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
при секретар Светла Панева и с участието
на прокурора Искрена Величкова изслуша докладваното
от съдията ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ Votre navigateur ne gère peut-être pas l'affichage de cette image.
по адм. дело № 1555/2010. Votre navigateur ne gère peut-être pas l'affichage de cette image.
С решение от 04.11.2009 г., постановено по адм. д. № 12652 от 2008 г. Върховният административен съд – V отделение е отменил решение № 8 от 30.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 99, ал. 1 ЗООС по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ във връзка с инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” ЕАД – с. Челопеч за разширяване и преработка на медно-златни руди от находище „Челопеч” и същевременно преписката е върната за ново разглеждане.
Против това решение на тричленния състав „Челопеч Майнинг” ЕАД и Министерството на околната среда и водите са подали касационни жалби, с които е поискано отменяването му.
Върховният административен съд не уважи касационните жалби.
Първото оплакване в смисъл, че тричленният състав неправилно приел, че е налице неактуалност на данните в доклада за ОВОС, с което е допуснато нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗООС, е неоснователно. Тричленният състав е констатирал, че на 26.04.2004 г. МОСВ е било информирано от „Челопеч Майнинг” ЕАД за инвестиционното му намерение относно находище „Челопеч”, че резултатите от общественото обсъждане на доклада за ОВОС съвместно с Общините Челопеч и Чавдар е бил представен на МОСВ на 21.12.2005 г., че решението на Висшия експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ за одобряване на доклада за ОВОС е било взето на 10.03.2006 г., че около две години и четири месеца след това, на 30.07.2008 г. е било издадено решението по ОВОС. При тези констатации тричленният състав е приел, че след като министърът на околната среда и водите не е взел своето решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, който срок е предвиден в чл. 99, ал. 2 ЗООС, то при изготвянето на доклада на ОВОС не са използвани актуални данни, включващи описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях, с което е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/ и чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗООС. Това становище на административния съд е правилно. За да може да се одобри инвестиционното предложение за разширяване и преработка на медно-златни руди от находище „Челопеч” трябва да е налице предвидено в чл. 11, ал. 1 НУРИОВОС условие: използването на актуални данни при изготвяне на доклада за ОВОС. Липсата на това изискване на чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗООС, както е в конкретния случай, министърът на околната среда и водите не може да вземе решение по ОВОС. След като решението по ОВОС е било взето две години и половина след получаване на резултатите от общественото обсъждане, то очевидно е, че използваните данни за изготвяне на доклада за ОВОС са станали неактуални. Правилно е преценено от тричленния състав, че актуалността на данните в доклада по ОВОС не следва да се разглежда изолирано, а във връзка с решение на МС от 19.12.2008 г. за определяне на общините Челопеч, Златица и Пирдоп за районни с повишен здравен риск и ПМС № 50 от 16.03.19994 г., с което региона Пирдоп – Златица – р. Тополница е обявен за екологична гореща точка. Инвестиционното предложение може да бъде одобрено при съществуването на актуални данни в изготвения доклад за ОВОС.
Второто оплакване, в което се поддържа, че неправилно тричленният състав е приел, че общественото обсъждане на доклада за ОВОС следва да бъде проведено с всички засегнати райони, а не само с тези, определени от МОСВ, с което е допуснато нарушение административно производствените правила, е също неоснователно. Тричленният състав е констатирал, че на разстояние от 5 км от местоположението на инвестиционното предложение в землищата на Челопеч и Чавдар, се намират селата Челопеч, Чавдар, Карлиево, Църквище и град Златица. При тези констатации тричленният състав е приел, че следва да бъде извършено обществено обсъждане на доклада за ОВОС не само с определените от МОСВ общини Челопеч и Чавдар, а с всички посочени населени места, които са отдалечени на еднакво разстояние от месторазположението на предложението. И това становище на тричленния състав е правилно. След като съществуват данни за предполагаеми въздействия върху околната среда при реализацията на инвестиционното предложение и в други населени места, освен с общините Челопеч и Чавдар, то и с тези населени места следва да се извърши обществено обсъждане. От обстоятелството, че на основание чл. 97, ал. 1 ЗОО МОСВ е определило Челопеч и Чавдар като засегнати общини, с които е организирано съвместно обществено обсъждане на доклада за ОВОС, не следва друго.
Третото оплакване, в които се поддържа, че неправилно тричленният състав е приел, че има несъответствие на определения в доклада за ОВОС метод за преработка на меден концентрат с най-добрите налични техники и технологии, е също неоснователно. Тричленният състав след като е констатирал, че за преработка на медния концентрат е избран метода за високо температурно окисляване под налягане, който метод обаче не е приложен в промишлено производство с характеристиките на медния концентрат в Челопеч, е приел, че така избраната технология не почива на най-добрите налични техники и технологии. И това становище на тричленния състав е правилно. След като предложената от инвеститора технология не е приложена в промишлени условия, то следва да се приеме, че тя не е най-добрата налична технология по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗООС. След като не е установена практическата пригодност на избрания метод, то правилно е прието, че този метод се явява в противоречие с дефиницията за най-добрите налични техники и технологии.
При това положение правилно е отменено решението по ОВОС и преписката е върната за ново разглеждане. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.
Като е приложил закона в смисъл на изложеното, тричленният състав не е допуснал никакво нарушение. Затова решението му поради това, че е правилно следва да се остави в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решението от 04.11.2009 г., постановено по адм. д. № 12652 от 2008 г. на Върховния административен съд – V отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Трендафилов
/п/ Наталия Марчева
/п/ Милка Панчева
/п/ Румяна Папазова
И.Т.
Особено мнение на съдия Ив. Трендафилов:
Считам, решението на тричленния състав за неправилно, тъй като решението по ОВОС се явява законосъобразен административен акт.
Министърът на околната среда е взел обжалваното решение за осъществяване на инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” ЕАД въз основа на чл. 99, ал. 1 ЗООС като е имал предвид доклада за ОВОС, становища на други специализирани ведомства и органи, резултатите от общественото обсъждане, по реда на чл. 97, ал. 1 ЗООС и решението на Висшия експертен екологичен съвет за одобряване на инвестиционното предложение. По своето съдържание докладът за ОВОС отговаря на изискванията за такова по чл. 96, ал. 1 ЗООС. При тези данни следва да се приеме, че процедурата по осъществяване на инвестиционното предложение е изпълнена по отношение на находище „Челопеч”, че не са допуснати нарушения на тази процедура за вземане на решението по ОВОС, така както е уредена в закона към момента на издаване на обжалваното решение на министъра на околната среда. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 23.11.2006 г. по адм. д. № 7464 от 2006 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай.
Съгласно чл. 97, ал. 1 ЗООС компетентният орган определя засегнатите общини, в които следва да се организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС. По аргумент на противното следва, че не е работа на съда да посочва населените места, в които инвеститорът следва да извърши обсъждане на инвестиционното предложение.
Възражението, че липсва актуалност на информацията в доклада за ОВОС и че не са налице най-добраните налични техники по отношение на избраната технология са твърдения, които оспорващите е следвало да докажат на общо основание.
Съдът няма необходимите знания и по тази причина не може да преценява данните в доклада за ОВОС и предложената технология за преработка на медния концентрат. Касае за фактически въпроси и те се изясняват с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на вещото лице. В случая са били назначени две технически експертизи, които в своите заключения са потвърдили констатациите в доклада за ОВОС. Няма основание да се поставят под съмнение дадените от вещите лица заключения, поради което съдът следва да ги възприеме и съобрази решението с тях.
....
“Изключително сме разочаровани от решението на съда“, коментира Джонатан Гудман
Кликнете заглавито за цялата статия в медиапуул
Télécharger la pièce jointe d'origine
РЕШЕНИЕ
№ 4985
София, 15.04.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
при секретар Светла Панева и с участието
на прокурора Искрена Величкова изслуша докладваното
от съдията ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ Votre navigateur ne gère peut-être pas l'affichage de cette image.
по адм. дело № 1555/2010. Votre navigateur ne gère peut-être pas l'affichage de cette image.
С решение от 04.11.2009 г., постановено по адм. д. № 12652 от 2008 г. Върховният административен съд – V отделение е отменил решение № 8 от 30.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 99, ал. 1 ЗООС по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ във връзка с инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” ЕАД – с. Челопеч за разширяване и преработка на медно-златни руди от находище „Челопеч” и същевременно преписката е върната за ново разглеждане.
Против това решение на тричленния състав „Челопеч Майнинг” ЕАД и Министерството на околната среда и водите са подали касационни жалби, с които е поискано отменяването му.
Върховният административен съд не уважи касационните жалби.
Първото оплакване в смисъл, че тричленният състав неправилно приел, че е налице неактуалност на данните в доклада за ОВОС, с което е допуснато нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗООС, е неоснователно. Тричленният състав е констатирал, че на 26.04.2004 г. МОСВ е било информирано от „Челопеч Майнинг” ЕАД за инвестиционното му намерение относно находище „Челопеч”, че резултатите от общественото обсъждане на доклада за ОВОС съвместно с Общините Челопеч и Чавдар е бил представен на МОСВ на 21.12.2005 г., че решението на Висшия експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ за одобряване на доклада за ОВОС е било взето на 10.03.2006 г., че около две години и четири месеца след това, на 30.07.2008 г. е било издадено решението по ОВОС. При тези констатации тричленният състав е приел, че след като министърът на околната среда и водите не е взел своето решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, който срок е предвиден в чл. 99, ал. 2 ЗООС, то при изготвянето на доклада на ОВОС не са използвани актуални данни, включващи описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях, с което е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/ и чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗООС. Това становище на административния съд е правилно. За да може да се одобри инвестиционното предложение за разширяване и преработка на медно-златни руди от находище „Челопеч” трябва да е налице предвидено в чл. 11, ал. 1 НУРИОВОС условие: използването на актуални данни при изготвяне на доклада за ОВОС. Липсата на това изискване на чл. 96, ал. 1, т. 3 ЗООС, както е в конкретния случай, министърът на околната среда и водите не може да вземе решение по ОВОС. След като решението по ОВОС е било взето две години и половина след получаване на резултатите от общественото обсъждане, то очевидно е, че използваните данни за изготвяне на доклада за ОВОС са станали неактуални. Правилно е преценено от тричленния състав, че актуалността на данните в доклада по ОВОС не следва да се разглежда изолирано, а във връзка с решение на МС от 19.12.2008 г. за определяне на общините Челопеч, Златица и Пирдоп за районни с повишен здравен риск и ПМС № 50 от 16.03.19994 г., с което региона Пирдоп – Златица – р. Тополница е обявен за екологична гореща точка. Инвестиционното предложение може да бъде одобрено при съществуването на актуални данни в изготвения доклад за ОВОС.
Второто оплакване, в което се поддържа, че неправилно тричленният състав е приел, че общественото обсъждане на доклада за ОВОС следва да бъде проведено с всички засегнати райони, а не само с тези, определени от МОСВ, с което е допуснато нарушение административно производствените правила, е също неоснователно. Тричленният състав е констатирал, че на разстояние от 5 км от местоположението на инвестиционното предложение в землищата на Челопеч и Чавдар, се намират селата Челопеч, Чавдар, Карлиево, Църквище и град Златица. При тези констатации тричленният състав е приел, че следва да бъде извършено обществено обсъждане на доклада за ОВОС не само с определените от МОСВ общини Челопеч и Чавдар, а с всички посочени населени места, които са отдалечени на еднакво разстояние от месторазположението на предложението. И това становище на тричленния състав е правилно. След като съществуват данни за предполагаеми въздействия върху околната среда при реализацията на инвестиционното предложение и в други населени места, освен с общините Челопеч и Чавдар, то и с тези населени места следва да се извърши обществено обсъждане. От обстоятелството, че на основание чл. 97, ал. 1 ЗОО МОСВ е определило Челопеч и Чавдар като засегнати общини, с които е организирано съвместно обществено обсъждане на доклада за ОВОС, не следва друго.
Третото оплакване, в които се поддържа, че неправилно тричленният състав е приел, че има несъответствие на определения в доклада за ОВОС метод за преработка на меден концентрат с най-добрите налични техники и технологии, е също неоснователно. Тричленният състав след като е констатирал, че за преработка на медния концентрат е избран метода за високо температурно окисляване под налягане, който метод обаче не е приложен в промишлено производство с характеристиките на медния концентрат в Челопеч, е приел, че така избраната технология не почива на най-добрите налични техники и технологии. И това становище на тричленния състав е правилно. След като предложената от инвеститора технология не е приложена в промишлени условия, то следва да се приеме, че тя не е най-добрата налична технология по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗООС. След като не е установена практическата пригодност на избрания метод, то правилно е прието, че този метод се явява в противоречие с дефиницията за най-добрите налични техники и технологии.
При това положение правилно е отменено решението по ОВОС и преписката е върната за ново разглеждане. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.
Като е приложил закона в смисъл на изложеното, тричленният състав не е допуснал никакво нарушение. Затова решението му поради това, че е правилно следва да се остави в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решението от 04.11.2009 г., постановено по адм. д. № 12652 от 2008 г. на Върховния административен съд – V отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Трендафилов
/п/ Наталия Марчева
/п/ Милка Панчева
/п/ Румяна Папазова
И.Т.
Особено мнение на съдия Ив. Трендафилов:
Считам, решението на тричленния състав за неправилно, тъй като решението по ОВОС се явява законосъобразен административен акт.
Министърът на околната среда е взел обжалваното решение за осъществяване на инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” ЕАД въз основа на чл. 99, ал. 1 ЗООС като е имал предвид доклада за ОВОС, становища на други специализирани ведомства и органи, резултатите от общественото обсъждане, по реда на чл. 97, ал. 1 ЗООС и решението на Висшия експертен екологичен съвет за одобряване на инвестиционното предложение. По своето съдържание докладът за ОВОС отговаря на изискванията за такова по чл. 96, ал. 1 ЗООС. При тези данни следва да се приеме, че процедурата по осъществяване на инвестиционното предложение е изпълнена по отношение на находище „Челопеч”, че не са допуснати нарушения на тази процедура за вземане на решението по ОВОС, така както е уредена в закона към момента на издаване на обжалваното решение на министъра на околната среда. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 23.11.2006 г. по адм. д. № 7464 от 2006 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай.
Съгласно чл. 97, ал. 1 ЗООС компетентният орган определя засегнатите общини, в които следва да се организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС. По аргумент на противното следва, че не е работа на съда да посочва населените места, в които инвеститорът следва да извърши обсъждане на инвестиционното предложение.
Възражението, че липсва актуалност на информацията в доклада за ОВОС и че не са налице най-добраните налични техники по отношение на избраната технология са твърдения, които оспорващите е следвало да докажат на общо основание.
Съдът няма необходимите знания и по тази причина не може да преценява данните в доклада за ОВОС и предложената технология за преработка на медния концентрат. Касае за фактически въпроси и те се изясняват с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на вещото лице. В случая са били назначени две технически експертизи, които в своите заключения са потвърдили констатациите в доклада за ОВОС. Няма основание да се поставят под съмнение дадените от вещите лица заключения, поради което съдът следва да ги възприеме и съобрази решението с тях.
неделя, 4 април 2010 г.
петък, 5 март 2010 г.
четвъртък, 18 февруари 2010 г.
петък, 12 февруари 2010 г.
Икономически аргументи против употребата на цианиди в златодобива
Кликнете ако обичате на заглавието
Абонамент за:
Публикации (Atom)