Кликнете заглавието,за да прочетете от източника
Странно решение на Министерския съвет хвърли в ужас жителите на Горна и Долна Диканя, които не са знаели за предстоящия добив на благородни метали до къщите им
Чиновниците в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вероятно не са запознати къде се намира почти обезлюденото село Мечкул. То е кацнало върху северозападните склонове на Пирин и е в община Симитли. Наблизо е село Брежани, където още от царско време се добиват кафяви въглища.
Подчинените на министър Трайчо Трайков обаче знаят, че в Мечкул има залежи от благородни метали и смело го слагат до радомирските села Долна и Горна Диканя, които се намират на стотина километра от Пирин планина. Според решение № 748 от 7 октомври т.г. Министерският съвет дава на фирмата "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД концесия за добив на злато и сребро на близо 400 дка от находище „Диканите", участък „Вакарелец", в землищата на селата Горна Диканя, Долна Диканя и Мечкул, община Радомир.
Срокът на концесията е за 35 години, а средногодишният ще е 35 000 тона руда, става ясно от доклада пред кабинета на министър Трайчо Трайков. Компанията ще инвестира за строителство 2.8 млн. лв., преди да започне добива. По още 2 млн. ще бъдат вложени на 13-ата и 23-ата година от концесията. Концесионната такса, която ще получава годишно държавата, е от 1.6 до 4% от стойността на добитите златни руди, а размерът ще зависи от рентабилността на нетните приходи от продажби. При висока рентабилност държавата ще получава по-висок процент.
Присъствието на Мечкул в този документ едва ли е толкова важно. По-важното е, че хората в Горна и Долна Диканя разбират за това правителствено решение от изтекла в интернет лаконична информация. А находището се намира само на няколко километра северно от двете села, в полите на Витоша. В близост до него минават две реки, които се вливат в местния язовир "Диканите". От неговите води пък се напоява половината Радомирско поле.
Фирмата концесионер "Голдън Бийч Прима БГ" е повече от интересна. Регистрирана е в София и e член на минно-геоложката камара. Едноличен собственик на капитала е "Геостар Майнинг България". Тя е купила активите от регистрираната във Великобритания "Лондон енерджи кeпитъл". Продавачът и купувачът са едно и също лице - 28-годишният Тодор Иванов. Съсобственик е Марио Георгиев. Според фирмените регистри Георгиев държи регистрацията на Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни. Под това име у нас официално е регистрирана като вероизповедание сектата на мормоните. Според Марио Георгиев няма никаква връзка между религията и бизнес начинанията му, а църквата се издържа от десятъка на своите членове.
Въпреки странните връзки с мормоните дотук всичко около фирмата е по правилата. Оказва се обаче, че историята около получаването на разрешението за добив на това находище е доста необичайна. Концесията е получена по право, защото през 2009 г. "Голдън Бийч Прима БГ" е регистрирала търговско откритие за злато в участъка. Преди нея мястото е проучвано и от международната минна компания "Хиъруорд Венчърс". През февруари 2009 г. "Голдън Бийч Прима БГ" изпраща писма до кмета на Долна Диканя Елинчо Колев и до кметския наместник на Горна Диканя Нина Лазарова, в които ги уведомява, че е извършила проучвания, показващи наличие на залежи от злато в участъка над двете села. Никой от селяните обаче така и не разбира за плановете на фирмата. Междувременно компанията става спонсор на футболния клуб "Витоша" (Долна Диканя), който играе в югозападната "В" група. Кметът на селото Колев е изключително запален по футбола и прави всичко възможно клубът да се задържи в третия ешелон на футболното първенство.
През май 2009 г. Колев уведомява кмета на община Радомир Красимир Борисов, че не са постъпили жалби или становища от жителите на Долна и Горна Диканя срещу разработването на находището. Писмото обаче потъва някъде в чекмеджетата на общината и е открито едва преди три седмици, когато излиза решението на Министерския съвет. Местните се вдигат на бунт и започват подписка, в която се включват над 450 души, а ръководството на община Радомир до последно твърди, че не знае нищо за намеренията на фирмата.
През тези повече от две години обаче "Голдън Бийч Прима БГ" е работила усърдно по документацията на бъдещото находище. Например от справка, изготвена от службата "Земеделие и гори", става ясно, че част от терена попада върху държавен горски фонд, друга част - върху частни имоти, а трета - върху земи по чл. 19, тоест непотърсени от собствениците им терени, които се управляват от общината. Досега никой не е уведомил собствениците на земите, както изисква Законът за подземните богатства.
Интересни маневри са правени и в РИОСВ- Перник. Тогавашният директор на местната екоинспекция Людмила Аначкова взема решение, че в случая с находището не е необходимо изготвяне на доклад за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Причината - според първоначалния вариант площта, на която ще се разработва находището, е 209 дка, а по закон не е необходим ОВОС за терен под 250 дка. В решението на МС от октомври т.г. обаче се оказва, че теренът е увеличен на 392 дка и според действащото законодателство задължително трябва да се изготви екооценка.
През 2009 г. Людмила Аначкова излиза само със становище, основаващо се на справки от компанията, относно формално писмо от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район" - Благоевград, в което се твърди, че под терена няма подпочвени води и не преминават реки. Освен това се прави констатация, че находището не попада в границите на „Натура 2000" - зона Витоша. Никъде обаче не се споменава, че голяма част от землището на Горна Диканя попада в „Натура 2000" - зона Верила. Не е правено и проучване на "розата на ветровете" в района. Всъщност точно в бъдещото находище има много редки растителни видове, както и тракийска могила, разкопана от иманяри, но и на това не е обърнато внимание.
Мястото, върху което фирмата на мормоните ще търси злато, е наистина приказно и неслучайно до него ловната дружинка си е направила хижа. Горите тук са пълни с дивеч, тъй като наблизо е Държавната дивечовъдна станция "Студена". Стотици софиянци пък са си накупили места и къщи в Горна Диканя именно заради красивата природа и чистия въздух.
"Всичко това, заради което дойдохме да живеем в Диканите заедно със семействата си, сега ще отиде по дяволите", казват Ангел Зарков и Асен Велев. Двамата са сред ръководителите на инициативния комитет, който се бори срещу решението за златната концесия на "Голдън Бийч Прима БГ". Жителите на двете села вече са наели адвокат, който да защитава правата им срещу държавата в съда. "Това решение е взето от правителството тихомълком, използвали са факта, че парламентът е разпуснат, общинският съвет в Радомир - също, и че няма кой да реагира на безобразията им", казва Зарков.
Велев допълва, че ако се допусне добив на злато, районът ще бъде отровен за десетилетия напред. "Хората тук са инвестирали много повече средства, отколкото обещава тази фирма като инвестиции. До седмици ще бъде отворен хубав хотел за селски туризъм точно в махала Старо село, която е най-близко до находището. Освен това се инвестира много в земеделието. Тук се произвежда най-чистата селскостопанска продукция в района около София."
В кръчмата в махала Клисура, която е на около 2 километра от находището, темата за златото е най-обсъжданата. "Ще ни отровят всичко - водата, въздуха, земята. Не ги искаме тия - мормони ли са, какви са. На бунт ще се вдигнем, ако трябва дни наред ще блокираме пътя за Кулата, но няма да ги пуснем при нас", заканва се един от редовните посетители на заведението.
В решението на МС никъде не се споменава думата "цианиди", но от т.нар. излужване на рудите става ясно, че ще се използват и химикали. Освен че ще е опасно, това производство се очертава и като крайно нерентабилно. Според проучванията от 1 тон земна маса тук излизат 2 г метал, а при добив по-нисък от 5 г/тон тази дейност е на загуба.
Местните смятат, че инвеститорът по-скоро има интерес да използва находището като каменна кариера, отколкото за добив на злато. Скоро ще стартира строежът на автомагистрала "Струма" в участъка от Долна Диканя до Дупница и ще са необходими големи количества чакъл, които кариерите край близкото село Студена трудно ще могат да осигуряват заради изчерпването им. За сметка на това землищата на Горна и Долна Диканя са богати на този материал.
"Ще отговорим на всички въпроси след изборите - казва Георги Лесидренски, който е управител на "Голдън Бийч Прима БГ". - В момента се говорят страшно много глупости, темата е силно политизирана и влиза в предизборната кампания. Ние сме сериозна компания и ще направим всичко възможно да убедим обществеността в района за ползите от това производство."
Очевидно изборите решават подобни проблеми, но ако във всеки такъв случай продължават да се търсят предизборни цели, натискът на парите винаги ще надделява над съпротивата на хората, опазването на природата и интересите на държавата. Така бе и в Челопеч с канадците от "Дънди прешъс метал", такива са плановете и за Крумовград, където същата компания иска да разработва находището "Ада тепе".
Междувременно през 2010 г. България се нарежда на четвърто място в Европа по годишен добив на злато с 2.5 тона. На първо място със 17 тона е Турция, втори и трети са Швеция и Финландия съответно с 6.3 и 5.7 тона. Нещо от това да се е усетило в държавния бюджет при сегашните рекордно високи цени на златото?
